и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г. П. Д. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „Д.“ № 2, срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-03/07.01.2016 г. на Н. на Р. – Ю. Р., с която е прекратено административното производство по оспорване с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 88/16.06.2010 г., издадено от Главния архитект на Община Г. Д..
Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като се излагат доводи, че административният орган неправилно е приел, че жалбата на Д. срещу разрешението за строеж е просрочена. Сочи се, че производството по оспорване на разрешението за строеж по своята същност е правораздавателно и затова се прилага разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Иска се да бъде отменена оспорената заповед и да се прогласи нищожността на процесното разрешение за строеж.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С Разрешение за строеж № 88/16.06.2010 г., издадено от Главния архитект на Община Г. Д. /на л. 17 от делото/, на П. И. Д. е разрешено изграждането на „Жилищна сграда с ателие“ в парцел VIII-1212, кв. 148 по плана на гр. Г. Д..
Жалбоподателят, в качеството си на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ /съсобственик на УПИ-1212, кв. 148 по плана на гр. Г. Д./, с Жалба вх. № ЮЗР15-40-02-125/25.06.2015 г. /на л. 18 – л. 19 от делото/ е оспорил процесното разрешение за строеж пред Н. на Р. – Ю. Р., който със Заповед № ДК-10-ЮЗР-99/06.08.2015 г. /на л. 20 – л. 21 от делото/, е прекратил образуваното по жалбата административно производство, тъй като е приел, че последната е просрочена. Цитираната заповед е обжалвана пред Административен съд – Б., който със свое влязло в законна сила Определение № 1406/30.09.2015 г., постановено по адм. дело № 685/2015 г. по описа на Административен съд – Б. /на л. 21 – л. 22 от делото/, е отхвърлил жалбата на Г. Д..
На 15.10.2015 г. Г. Д. е подал нова жалба срещу процесното разрешение за строеж – вх. № ЮЗР15-40-03-202 /на л. 12 – л. 13 от делото/, в която е посочил, че съобразно мотивите на цитираното по-горе съдебно определение, оспорва разрешението за строеж с доводи за нищожността му и затова жалбата му не е ограничена със срок във времето.
С оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-10-ЮЗР-03/07.01.2016 г. на Н. на Р. – Ю. Р. /на л. 4 – л. 5 от делото/, отново е прекратено производството по жалбата на Д. от 15.10.2015 г.
За да прекрати производството, административният орган е приел, че само в съдебните производства засегнатите лица разполагат с процесуалната възможност да оспорват административни актове с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 19.01.2016 г. /известие за доставяне на л. 7 от делото/. Жалбата срещу нея е подадена на 02.02.2016 г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Като подадена в законоустановения срок от лице, имащо право и интерес от обжалването, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Процесното разрешение за строеж е влязло в законна сила на 06.07.2010 г., видно от отбелязването върху същото.
Оспорената заповед е издадена в надлежна писмена форма, от компетентен за това орган – началникът на Р. Ю. Р..
Съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗУТ, разрешенията за строеж не подлежат на пряк съдебен контрол, а могат да се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им пред Н. на Р.. Същият, преди да разгледа жалбата по същество, е длъжен да направи проверка за нейната допустимост и ако прецени, че е недопустима, следва да прекрати производството с изрична заповед – чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, каквато е и оспорената в настоящото производство.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от АПК, жалбата или протестът се подава в 14-дневен срок от съобщаването на акта.
При оспорване на ненормативните /индивидуални и общи/ административни актове по реда на Глава шеста от Дял втори на АПК, преклузивиният срок по чл. 84 от АПК е установен и по отношение на жалби или протести за нищожност на оспорения административен акт. В тази глава липсва правило, идентично на това по чл. 149, ал. 5 от АПК, според което жалба или протест за нищожност на административен акт може да се подаде без ограничение във времето. Затова процесуалната разпоредба на чл. 149, ал. 5 от АПК, намираща систематичното си място в Глава десета, Дял трети – „Производства пред съд“, не може да бъде прилагана по аналогия в административните производства пред по-горестоящите органи. Само в съдебните производства засегнатите лица разполагат с процесуалната възможност да оспорват административните актове с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето /в този смисъл Определение № 2302/19.02.2009 г. по адм. дело № 1223/2009 г. на ВАС, Шесто отделение и Определение № 11338/16.11.2007 г. по адм. дело № 10275 /2007 г. на ВАС , Първо отделение/. Оспорването на административните актове по административен ред, включително и когато изчерпването на този ред за обжалване, е процесуална предпоставка за съдебното обжалване, може да се извърши само преди да е изтекъл установеният преклузивен срок. Подадените след изтичане на срока жалби са недопустими и поради това по-горестоящият административен орган ги оставя без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от Глава шеста, Дял втори от АПК – „Производства пред административни органи“ и прекратява производствата по тях, каквато е и настоящата хипотеза.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспорената в настоящото производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.

Тъй като жалбоподателят не е внесъл дължимата по жалбата си държавна такса в размер на 10.00 лева, следва да бъде осъден да заплати същата по съответната сметка на Административен съд - Б..


Мотивиран от горното и на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, Административен съд - Б.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. Д. с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „Д.“ № 2, срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-03/07.01.2016 г. на Н. на Р. – Ю. Р., с която е прекратено производството по оспорване с искане за обявяване на нищожност на Разрешение за строеж № 88/16.06.2010 г., издадено от Главния архитект на Община Г. Д., поради недопустимост на жалбата на Г. П. Д. с вх. № ЮЗР15-40-03-202/15.10.2015 г. за разглеждане по същество.

ОСЪЖДА Г. П. Д. с ЕГН * и с адрес: гр. Г. Д., област Б., ул. „Д.“ № 2, да заплати по съответната сметка на Административен съд - Б., сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща дължима по делото държавна такса.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.