и за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационното производство е образувано по касационна жалба на А. „. И.(АПИ),подадена чрез пълномощник,против Решение № 901468/30.06.2021 г.,постановено по н.а.х.д. № 228/2021 г. по описа на Районен съд – С.,с което е отменен Електронен фиш(ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата № *,издаден от А. „. И..

В касационната жалба са развити доводи за недопустимост,неправилност,незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение,постановено при противоречащи си изводи и мотиви. Иска се съдът да отмени решението на районния съд,като неправилно и незаконосъобразно,като постанови друго по съществото на спора,с което процесния ЕФ да бъде потвърден.

В съдебно заседание,касационната жалба се поддържа от проц. представител - юрисконсулт Н.-А.Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът по касационната жалба – „. Е. О.не изпраща представител в съдебно заседание.В писмен отговор по касационната жалба(л.8) и в допълнителна писмена молба(л.13),депозирано чрез адв.М.,оспорва депозираната жалба като неоснователна и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила,като правилен и законосъобразен.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба,а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно счита,че следва да оставено в сила.

Административен съд - Б.,след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните,намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211,ал.1 от АПК,от надлежна страна,имаща право и интерес от обжалването на горепосочения съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – С. е отменил Електронен фиш №* за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от Закона за пътищата,издаден от А. „. И.,с което на физическото лице Г. И. К.,като законен представител на „. Е. ООД за извършено административно нарушение на чл.139,ал.5 и ал.7,във вр. с чл.102,ал.2 от Закона за движение по пътищата(ЗДвП),на основание чл.179,ал.3б,във вр. чл.187а,ал.1 и ал.2,т.3 от с.з.,е наложена “имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.

За да постанови този резултат,районният съд е приел,че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,налагащи отмяна на ЕФ.Съдът е констатирал,че в електронния фиш не е отразено,нито качеството,в което на санкционираното физическо лице е наложена санкцията – дали като собственик на управлявания от него автомобил,дали като законен представител на юридическо лице-собственик на автомобила,дали като трето лице-водач,което управлява автомобила,което предполага и различна правна уредба,според съответното качество на лицето.Приел е и че е налице неяснота по отношение на това кой е собственик на процесния автомобил – юридическото или физическото лице,което от друга страна изключва възможността да се прецени и в какво качество се налага санкция на съответния правен субект.

Настоящият състав на касационната инстанция намира,че решението на районния съд е правилно,но по следните аргументи :

Изводът на районния съд досежно допуснатата неяснота по отношение на субекта на адм. нак. отговорност,кореспондира на установената правилно фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,поради което се споделя изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.

Видно от санкционната част на процесния ЕФ е,че на физическото лице Г. И. К.,в качеството му на законен представител на „. Е. О.на основание чл.179,ал.3а,във вр. чл.187а,ал.1 и ал.2,т. 2 от ЗДвП е наложена “имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.Нормите на чл.179,ал.3 и чл.187а,ал.1 от ЗДвП са адресирани до физически лица – водачи и собственици и ползватели,като за нарушаването им е предвидено налагане на административно наказание “глоба“.В настоящия случай,обаче,е наложена “имуществена санкция“,което от друга страна сочи,че административнонаказващият орган очевидно приема,че санкционираното лице е „. Е. О.съобразно разпоредбата на чл.187а,ал.2,т.2 от ЗДвП.

Съгласно задължителните разяснения,дадени с Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВАС,институтът на “имуществената санкция“,въведена с разпоредбата на чл.83,ал.1 от ЗАНН,не е идентичен с “глобата“,която е едно от видовете административни наказания,предвидени в чл.13,глава втора “Административни нарушения и наказания“ от ЗАНН.Предвидените в чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица,тъй като, за да бъде определено като административно нарушение едно деяние,то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от ЗАНН,а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и 26 от ЗАНН.Имуществената санкция е отделен правен институт,въведен с разпоредбата на чл.83,ал.1 от ЗАНН като обективна,безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.Съгласно текста на чл.83,ал.1 от ЗАНН,в предвидените в съответния закон,указ,постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН в самостоятелна глава четвърта “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“,която е след глава втора “Административни нарушения и наказания“.Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция,като правни термини и правни институти.Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.Поради това правилата,приложими към глобите,налагани на физически лица,не следва механично да се прилагат към имуществените санкции,налагани на юридически лица и на еднолични търговци.Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите,касаещи наказанието “глоба“ и за имуществената санкция.

Констатираната неяснота в обжалвания ЕФ се задълбочава и от посочените от АНО като нарушени разпоредби,които при алтернативност,са относими към собственик на ППС или към водач на ППС,без да е възможно собственик да извърши нарушение на чл.139,ал.7 от ЗДвП.Смесването на двата вида отговорност – административнонаказателна и имуществена,респ. съответните им видове санкции,съществено е опорочило административнонаказателното производство,до степен, напълно ограничаваща правото на защита на привлеченото към отговорност лице,препятстващо възможността му изобщо да разбере какво точно и конкретно наказание му е наложено.Цитираният порок е достатъчно съществен и представлява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

Ето защо,като е отменил обжалвания ЕФ,Районен съд – С. е постановил,като краен резултат,валидно,допустимо и правилно съдебно решение,което следва да бъде оставено в сила.При касационната проверка на същото по реда на чл.218,ал.2 от АПК,съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл.348 от НПК.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.),която гласи,че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК,основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева(л.10).Искането е направено своевременно,а по делото са налице категорични доказателства за действителното им заплащане,поради което искането ще следва да бъде уважено- А. „. И.следва да бъде осъдена да заплати на „. Е. ООД разноски по делото в размер на 200 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция,за която сума и нейното заплащане в брой са представени надлежни доказателства.
Водим от горното и на основание чл.221,ал.2,предл. 1-во от АПК и чл.63,ал.3 от ЗАНН,във вр. с чл.143,ал.4 от АПК,Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 901468/30.06.2021 г.,постановено по н.а.х.д. № 228/2021 г. по описа на Районен съд – С.

ОСЪЖДА А. „. И.,с ЕИК ** ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“М.“ № * да заплати на „. Е. О.ЕИК *,със седалище и адрес на управление гр.Б.,обл.П.,представлявано от Г. И. К.,сумата от 200 (двеста) лева,представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мариана Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Петков /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

СВ