и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „. О. с ЕИК ************, представлявано от В. Х. М., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул."Ч." №2, В.В, .1, подадена чрез адв.Р. И. против Ревизионен акт (РА) № Р-*8103-091-001/06.08.2019 год., в частта му, потвърдена с Решение №1961/25.11.2019 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. П. (Д“ОДОП“) гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП).
В жалбата се навеждат доводи, че РА е незаконосъобразен и необоснован, постановен при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че органа не е събрал и анализирал обективно всички доказателства от значение за определянето на данъчни задължения на дружеството. Твърди се и че определените задължени са погасени по давност. Иска се оспорваният Ревизионен акт, в частта, с която е потвърден, да бъде отменен. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощени адвокати. Претендират се направените по делото разноски по представен списък.
Ответникът – Директорът на Д. „. и Д.-О. практика”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Б., като съобрази доводите на страните, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-*8103-020-001/21.12.2018г. /л.110/, връчена на 27.12.2018 г., изменена със ЗИЗВР №Р-*8103-020-002/25.03.2019 г. /л.107/ и ЗИЗВР №Р-*8103-020-003/25.04.2019г. /л.104/, издадени от Ф. С. Й., на длъжност началник сектор „Ревизии" в Д. „Контрол" при ТД на НАП С., упълномощена със Заповед №РД-01-803/07.06.2017 г. на Д. на ТД на НАП С. /л.442-446/ е възложено извършването на ревизия на „. ООД за определяне на задълженията по ЗДДС за отделните данъчни периоди: от 01.12.2012 г. до 30.11.2013 г. и по ЗКПО за отделните данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Представено е и Решение №Р-*08103-098-001/25.04.2019г. от Ф. С. Й., на длъжност началник сектор „Ревизии" в Д. „Контрол" при ТД на НАП С. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка /л.115 и л.447-448/.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-*8103-092-001/05.06.2019 г. /л.117-138/, връчен на Д. задълженото лице на 24.06.2019г. От ревизираното лице по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е подадено писмено възражение срещу РД.
Ревизията приключва с РА №Р-*8103-091-001/06.08.2019 г. /л.72-76/, издаден от Ф. С. Й., на длъжност началник сектор „Ревизии" в Д. „Контрол" при ТД на НАП - С. - орган, възложил ревизията и С. А. К., на длъжност главен инспектор по приходите в Д. „Контрол" при ТД на НАП С.-ръководител на ревизията. РА е връчен на 05.09.2019 г. по електронен път. С издадения РА са установени задължения за внасяне в размер на 19 964,36 лв., в т. ч. за данък върху добавената стойност в размер на 4 644,80 лв., за корпоративен данък в размер на 7 433,12 лв. и за лихви за просрочие в общ размер на 7 886,45 лв.
Съгласно констатациите в РА „. ООД е вписано в търговския регистър към Агенцията по вписванията с капитал от 5 000,00 лв. със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ч." №2, В. „В", . 1, като същото се управлява и представлява от Димитър Лазаров Удрев и В. Х. М.. Констатирано е, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е строителство на сгради.
На 27.08.2018 г. по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ №П-*3295-040-001/23.08.2018 г., като от ревизираното лице са представени документи с В. №53-00-2593/26.09.2018 г. /л.152-186/.
На основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „Е-В*" ЕООД с ЕИК 20048314. приключила с Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП / П-*0854-141-001/28.03.2019г. /л.238/ . До проверяваното лице е изготвено ИПДПОЗЛ №П-*0854-040-001/15.01.2019 г., като същото е връчено по реда но чл. 32 от ДОПК. От горецитираното дружество не са представени изисканите по реда на ДОПК документи.
До дружеството е изпратена е покана по чл. 103 от ДОПК №Р-*8103-177-001/04.02.2019 г. за доброволна корекция на ползвания данъчен кредит по фактурите, издадени от „Е-В*" ЕО. като същата не е връчена на ревизираното лице.
С Протокол №1607449/27.05.2019 г. /л.394-395/ са присъединени доказателствата, събрани в хода на проверка, приключила с Протокол №П-*3295-073-001/04.02.2019 г. /л.396-440/. При ревизията е констатирано, че дружеството е прилагало Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия и Закона за счетоводството /ЗСч./, както прилаганата двустранна форма на счетоводно записване, осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.
При ревизията е констатирано, че „. ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 644,80 лв. по фактура №47/14.12.2012 г. /л.182/, издадена от „Е-В*" ЕО. с предмет на доставката „окончателно плащане по договор от 16.05.2012 г. за обект: „Изпълнение по СМР за доставка на съоръжение за спортна зала УПИ VIII - 178 кв. 15, с. Нова махала".
Прието е, че фактурите, издадени на ревизираното лице от „Е-В*" ЕО. са издадени без основание, тъй като не се основават на реално осъществени доставки на услуги. Прието е, че от страна на дружеството не е представен цитирания договор във фактурите, както и актове обр. 19 за приключване на етапите на СМР. Извършена е справка в информационния масив на НАП и е установено, че от страна на прекия доставчик са били наемани по трудови правоотношения четири лица, за много кратки периоди, като не са декларирани изплатени суми по чл. 73 от ДДФЛ по граждански договори и не са представени никакви документи във връзка с доставките към ревизираното лице. Прави се извод, че не е налице извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС между посочените във фактурите лица и е налице т. нар. абсолютна симулация, като оспорващото дружество е било наясно, че по издадените му фактури от „Е-В*" ЕООД не са налице реални доставки. На „. ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 644,80 лв. по фактура №47/14.12.2012 г., издадена от „Е-В*" ЕО. като за несвоевременното внасяне на данъка по реда на чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания /ЗЛДТДПДВ/ за невнесения в срок корпоративен данък са начислени лихви за просрочие.
В ревизионното производство е констатирано, че „. ООД е отразило, като разход извършените услуги по договор, по издадените му фактури от „Е-В*" ЕООД с общ размер на 74 331,08 лв. и с предмет на доставката „частично плащане по договор и окончателно плащане по договор от 16.05.2012 г. за обект: „Изпълнение по СМР за доставка на съоръжение за спортна зала УПИ VIII - 178 кв. 15 в с. Нова махала", с данъчна основа в общ размер 74 331,08 лв. С оглед непредставянето на доказателства за реалността на сделките по процесните фактури, е извършено увеличение на счетоводен финансов резултат /СФР/ на ревизираното лице за 2012 г. на основание чл. 16 от ЗКПО със сумата от 74 331,08 лв. и чл. 78 от ЗКПО, в резултат на което е установен данъчен финансов резултат /ДФР/ в размер на 82 092,62 лв. и КД в размер на 8 209,26 лв. След приспадане на декларирания и внесения от дружеството данък в размер на 776,15 лв. е установен КД за довнасяне в размер на 7 433,12 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесения в срок корпоративен данък са начислени лихви за просрочие в общ размер на 10 914,91 лв., от чийто размер са приспаднати 6 121,87 лв., тъй като е констатирано от приходните органи, че същите са прихванати с АПВ №2225-1302151/29.04.2013 г. от надвесения корпоративния данък. Определени са лихви за довнасяне за несвоевременно внасяне на дължимия корпоративен данък в размер на 4 793,04 лв.
Ревизионния акт е оспорен по административен ред. С Решение № 1961/25.11.2019 год. от Д. на Д. „ОДОП” при ЦУ на НАП – С. е потвърден РА № Р-*8103-091-001/06.08.2019., издаден от издаден от Ф. С. Й.- орган, възложил ревизията и С. А. К. -ръководител на ревизията в оспорваната част на установени допълнителни данъчни задължения за ДДС за данъчен период: 01.12.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 4 644,80 лв., както и в частта за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 7 433,12 лв. и лихви за довнасяне за несвоевременно внасяне на дължимия корпоративен данък в размер на 4 793,04 лв.
Прието е, че не са налице корекции на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС и не са начислени лихви за забава за данъчните периоди: от м. 01.2013 г. до м. 11.2013 г. поради което в тази част жалбата е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес от обжалване.
По делото е представен договор от 16.05.2012г. сключен между „. ООД/ възложител/ и „Е-В*" ЕООД /изпълнител/, с който на изпълнителя е възложено да извърши строително-монтажни работи по части ОВК и ВиК на обект „Спортна зала, УПИ VIII-178, кв.15 с.Нова Махала по проект: „Изграждане на нови и подобряване на съществуващи центрове за отдих, спорт и свободно време, намиращи се на територията на община Батак“ по Приложение №1. Представен е и Протокол Обр.19 от 05.12.2012г. за действително извършените СМР на обект „Спортна зала, УПИ VIII-178, кв.15 с.Нова Махала по проект: „Изграждане на нови и подобряване на съществуващи центрове за отдих, спорт и свободно време, намиращи се на територията на община Батак“.
Представен е Констативен акт-Образец 15 от 08.11.2012 год. и Удостоверение № 13/13.11.2012 год. за въвеждане в експлоатация на строеж.
По искане на дружеството е разпитан свидетеля К. К. П.. Свидетеля твърди, че работи в „. ООД като технически ръководител, като по отношение на обекта в с. Нова махала също е бил технически ръководител. В началото на лятото през 2012 г. започнало изграждането на обекта на който подизпълнител е бил „Е-В*" ЕООД и на работа в обекта имало техни хора. От „. ООД нямало хора само свид. П., който контролирал и давал указания. Твърди, че на обекта имало между 8-12 човека на „Е-В*" ЕООД , като имало бригадир който разпределял работата. Дейностите, които се извършвали, били много – подмяна на покрива, мокрите помещения – разбиване на плочки, смяна с нови плочки, смени се подовата настилка на спортната зала, демонтажи, нови шпакловки, боядисване и много др.
По делото са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
По СТЕ вещото лице е установило, че на 01.04.2011г. Кмета на Община Батак е обявил малка обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и реконструкция на градски стадион „Батак“ УПИ №1 – спортен комплекс, кв.14, гр.Батак, „Реконструкция и модернизация на спортна зала с.Нова Махала, УПИ VIII-178,кв.15, с.Нова махала, Община Батак“ по проект „Изграждане и подобряване на центрове за спорт и свободно време в гр.Батак и с.Нова Махала, община Батак“. Проктът е по Мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Кмета на Община Батак е сключил Договор №95-Д-1/07.10.2011г.за изпълнение на поръчката с „К. Т.“ ООД. „К. Т.“ ООД е възложил на „. ООД изпълнение на СМР по подобект „Реконструкция и модернизация на спортна зала с.Нова Махала, УПИ VIII-178,кв.15, с.Нова махала, Община Батак от посочения проект. Експерта е посочил извършените СМР съгласно Сертификат №1/05.07.2012г. и Сертификат №2/05.12.2012г. /л.61-71/.От извършения оглед на място вещото лице е установило, че на обекта са изпълнявани СМР за реконструкция и модернизация на спортната зала. В съдебно заседание уточнява, че обектът е завършен, вкл. монтажните работи по части „ОВК“ и „ВиК“, и обектът е въведен в експлоатация но не може да каже от кого са извършени.
По СЧЕ вещото лице е установило, че по Договора от 16.05.2012г. количествено-стойностната сметка е 132 684.72лв. с ДДС, реално извършените СМР по акт обр.19 /05.12.2012г. е 131 040.24лв. Експерта е установил, че от „Е-В*" ЕООД с получател „. ООД са издадени 12 бр. фактури -№34/16.05.2012г./л.15/, №35/31.05.2012г. /КИ/ /л.18/, №36/01.06.2012г. /л.19/ ,№37/06.07.2012г./л.22/, №38/12.07.2012г./л.25/, №39/18.07.2012г./ /л.28/, №*/01.08.2012г. /л.31/, №41/16.09.2012г. /л.34/, №42/14.09.2012г. /л43./, №44/01.10.2012г. /л.46/, №45/05.11.2012г. /л.49/, №47/14.12.2012г. /л.52/ на обща стойност 89 197,25лв. с ДДС /74 331,05лв. без ДДС/, които са платени по банков път. Вещото лице е установило, че цитираните фактури са осчетоводени, съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Експерта подробно е обяснил, че процесните фактури са включени в съответните регистри и справки на „. ООД – хронологичен регистър на сметка 401 „Доставчици, партида 16348 „Е-В*" ЕООД; дневници за покупките по ЗДДС и счетоводни справки по сметки: 402 „Доставчици по аванси: 4531 ДДС по покупките; 602 „Разходи за външни услуги „ и 503 „Разплащателна сметка в левове“. Размерът на непризнатия данъчен кредит е в размер на 4 644,80лв. по фактура №47/14.12.2012г. с предмет „Окончателно плащане по Договор от 16.05.2012г.“ с данъчна основа 23 224,01лв. и ДДС 4 644,80лв. Вещото лице заявява, че въпреки направените опити не е успяло да извърши проверка на счеводството на „Е-В*" ЕООД с оглед установяването дали процесните фактури са отразени. От последно публикувания в ТР ГФО на „Е-В*" ЕООД за финасовата 2011г. се установява, че към 31.12.2011г. дружеството не разполага с дълготрайни активи под формата на сгради, машини, транспортни средства, строителна техника; краткотрайните активи са в размер на 50 000лв, от които материали- 4 000лв., вземания от клиенти -3 000лв. и парични средства -43 000лв. От извършена справка в„Апис регистър“ вещото лице е установило, осигурените лица в „Е-В*" ЕООД за годините 2008г., 2009г., 2010г., и 2012г. , като за 2012г. се установява, че дружеството е разполагало с 4бр. осигурени лица за м.юли и м.август, като за останалите месеци не е имало осигурени лица. Експерта сочи, че съгласно наличните документи доставчикът не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на СМР. Вещото лице е установило, че за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. „. ООД не е внасяла месечни авансови вноски за корпоративен данък. Вещото лице е изчислило, че остатъкът за плащане на лихви за несвоевременно внасяне на КД за 2012г. е в размер на 4 793,04лв. /10 914,91лв. -6 121,87лв/, подробно описано в Справка №10. В ГДД на „. ООД за 2012г. е посочено, че дружеството има надвнесен КД от минали години в размер на 8 777,12лв. Дължимият КД за 2012г. е в размер на 776,15лв., който дружеството е приспаднало от сумата 8 777,12лв. и останалия надвнесен данък е в размер на 8 000,97лв., която сума е прихваната с АПВ №2225-1302151/29.04.2013г. за дължими лихви за невнесени авансови вноски по КД и други задължения до размер 8 000,87лв. Експертът е установил, че с оспорения РА допълнително е начислен дължим КД за 2012г. в размер на 7 433,12лв. / в резултат на непризнати разходи по фактурите ,издадени от „Е-В*" ЕООД.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.149 и чл.14. ал.1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Настоящият съдебен състав счита, че издателят, съответно на ЗВР №Р-*8103-020-001/21.12.2018 г., връчена на 27.12.2018 г., изменена със ЗИЗВР №Р-*8103-020-002/25.03.2019 г. и ЗИЗВР №Р-*8103-020-003/25.04.2019 г., са издадени от компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии. Същите са издадени от Ф. С. Й., на длъжност началник сектор „Ревизии" в Д. „Контрол" при ТД на НАП С., упълномощена със Заповед №РД-01-803/07.06.2017 г. на Д. на ТД на НАП С. е възложено извършването на ревизия на „. ООД за определяне на задълженията по ЗДДС за отделните данъчни периоди: от 01.12.2012 г. до 30.11.2013 г. и по ЗКПО за отделните данъчни периоди от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.
Процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК - Ф. С. Й., на длъжност началник сектор „Ревизии" в Д. „Контрол" при ТД на НАП С. - орган, възложил ревизията и С. А. К., на длъжност главен инспектор по приходите в Д. „Контрол" при ТД на НАП С. - ръководител на ревизията.
Оспореният РА е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл.120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Видно от приложеното копие на процесния ревизионен акт, същият е подписан с електронен подпис. Във връзка с това и с оглед разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗЕДЕП, по делото са представени доказателства, че органите по приходите, подписали ревизионния акт, разполагат с удостоверение за квалифициран електронен подпис (л.78-93).
В производството по издаването на атакувания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт. Спазени са процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Следователно законът обвързва възникването на правото за Д. задълженото лице с реалното получаване на стока или услуга. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС сочи моментът, в който правото на приспадане на данъчен кредит възниква, а именно - когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. В общия случай данъкът става изискуем от момента на възникване на данъчното събитие съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДДС. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че е издадена фактура и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.
Следователно за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. Жалбоподателят е този, който следва да докаже, че реално е получил процесните доставки на стоки и/или услуги, респ. че същите са изпълнени от доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. В този смисъл е решение на С. по дело С-152/02, в което Съдът е приел, че материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2) получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.
В решение С-642/11 С. е имал възможност да се произнесе, като е приел, че принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка. В националната практика ВАС в Решения № 1891 от 11.02.2013 г. и № 982 от 21.01.2013 г. е приел, че доказателствата за реалното осъществяване на доставката на услуга могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят протоколи за приемане на работата, доказателства за начин на остойностяване като количествено-стойностни сметки и др.
От СТЕ се установява, че 01.04.2011г. Кмета на Община Батак е обявил малка обществена поръчка с предмет „Благоустрояване и реконструкция на градски стадион „Батак“ УПИ №1 – спортен комплекс, кв.14, гр.Батак, „Реконструкция и модернизация на спортна зала с.Нова Махала, УПИ VIII-178,кв.15, с.Нова махала, Община Батак“ по проект „Изграждане и подобряване на центрове за спорт и свободно време в гр.Батак и с.Нова Махала, община Батак“. Проектът е по Мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Кмета на Община Батак е сключил Договор №95-Д-1/07.10.2011г.за изпълнение на поръчката с „К. Т.“ ООД. „К. Т.“ ООД е възложил на „. ООД изпълнение на СМР по подобект „Реконструкция и модернизация на спортна зала с.Нова Махала, УПИ VIII-178,кв.15, с.Нова махала, Община Батак от посочения проект.
От оспорващия е представен договор от 16.05.2012г. сключен между „. ООД/ възложител/ и „Е-В*" ЕООД /изпълнител/, с който на изпълнителя е възложено да извърши строително-монтажни работи по части ОВК и ВиК на обект „Спортна зала, УПИ VIII-178, кв.15 с.Нова Махала по проект: „Изграждане на нови и подобряване на съществуващи центрове за отдих, спорт и свободно време, намиращи се на територията на община Батак“ по Приложение №1. Представен е и Протокол Обр.19 от 05.12.2012г. за действително извършените СМР на обект „Спортна зала, УПИ VIII-178, кв.15 с.Нова Махала по проект: „Изграждане на нови и подобряване на съществуващи центрове за отдих, спорт и свободно време, намиращи се на територията на община Батак“. По делото не е спорно, че обекта е завършен, установено и от СТЕ.
В настоящия случай спорно е обстоятелство, дали услугата е действително извършена от посочения във фактурите доставчик „Е-В*" ЕО. доколкото е безспорно установена кадровата обезпеченост на ревизираното лице, за текущия период, да извърши СМР със свой наличен ресурс
Прието e от ревизиращия орган, че фактурите, издадени на ревизираното лице от „Е-В*" ЕООД с предмет на доставката „частично плащане по договор и окончателно плащане по договор от 16.05.2012 г., са издадени без основание, тъй като не се основават на реално осъществени доставки на услуги. При извършената проверка от една страна не е представен цитирания договор във фактурите, както и актове обр. 19. От друга страна е установено, че от страна на прекия доставчик са били наемани по трудови правоотношения четири лица, за много кратки периоди. Установено е, че от прекия доставчик не са декларирани изплатени суми по чл. 73 от ДДФЛ по граждански договори. Отделно от това е посочено, че от проверяваното лице не са представени никакви документи във връзка с доставките към ревизираното лице, включително и данни за предходен доставчик. Тези обстоятелства са установени и от СЧЕ.
В съдебното производство бе представен протокол образец 19, който обаче не съответства по стойност на издадените фактури от „Е-В*" ЕООД с общ размер на 74 331,08 лв. без ДДС и с предмет на доставката „частично плащане по договор и окончателно плащане по договор от 16.05.2012 г. за обект: „Изпълнение по СМР за доставка на съоръжение за спортна зала УПИ VIII - 178 кв. 15 в с. Нова махала
Съгласно СЧЕ по Договора от 16.05.2012г. количествено-стойностната сметка е 132 684.72лв. с ДДС, СМР по акт обр.19 /05.12.2012г. е 131 040.24лв. Според Приложение №1 към Договора от 06.05.2012г. /л.262/ стойността на СМР е съвсем различна - 103 570,50лв. без ДДС, 124 284,72лв. с ДДС. В този смисъл са налице противоречиви доказателства относно количество, единична цена и обща стойност на договорените услуги, доколкото такава информация липсва и в конкретните фактури.
От представения Договор от 16.05.2012г. е видно, че по отношение на плащането е договорено авансово плащане в размер на 10% от сумата по т.2 /Приложение №1/; междинно плащане в размер на 50% и окончателено плащане –остатъка от сумата,т.е. 40%. От представените фактури се установява, че същите на различна стойност -74 331,08 лв. без ДДС, а по Приложение №1 към Договора от 16.05.2012г. - 103 570,50лв. без ДДС. Съответно фактура №47/14.12.2012г. с предмет „Окончателно плащане по Договор от 16.05.2012г.“ е с данъчна основа 23 224,01лв. и ДДС 4 644,80лв., която стойност е различна от тази посочена в т.6,б.“а“ от на Договора от 16.05.2012г., вписан като основание за плащане. В този смисъл е налице обосновано съмнение доколко плащането по фактура №47/14.12.2012г. е действително по процесния договор.
На следващо място доколкото се касае за извършване на строително - монтажни работи, които следва да бъдат осъществени от наети за целта работници или служители, то от значение за правилното разрешаване на правния спор е доказването точно на наличието на такива наети лица - по трудово, гражданско и др. правоотношение. Констатациите на приходната администрация, е че от страна „Е-В*" ЕООД са били наети четири лица на 16.07.2012 г. и 17.07.2012 г., като техните правоотношения са прекратени на 27.08.2012 г., поради което е невъзможно същите да са извършили дейност, която да е завършена и предадена от страна на „Е-В*" ЕООД на ревизираното лице през декември 2012 г. Също така е установено, че от прекия доставчик не са декларирани изплатени суми по чл. 73 от ДДФЛ по граждански договори през 2012 г. Това обстоятелство е потвърдено и от СЧЕ. От извършена справка в „Апис регистър“ вещото лице е установило, осигурените лица в „Е-В*" ЕООД за годините 2008г., 2009г., 2010г., и 2012г. , като за 2012г. се установява, че дружеството е разполагало с 4бр. осигурени лица само за м.юли и м.август, като за останалите месеци не е имало наети осигурени лица. Експерта сочи, че съгласно наличните документи доставчикът не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на СМР. Въпреки направените опити от страна на вещото лице същото не успя да извърши проверка на счетоводството на „Е-В*" ЕООД с оглед установяването дали процесните фактури са отразени в счетоводството му. В този смисъл не са налице доказателства, че процесните фактури са отразени в счетоводството на дружеството, както и не са налице доказателства за лицата, извършили конкретните услуги и притежаваните от тях квалификации. По този начин не можа да се установи и в съдебното производство с какъв ресурс са извършени доставките, нито какви разходи са отчетени от прекия доставчик, във връзка с тези дейности. За да извърши такъв тип доставки процесният доставчик е следвало да разполага със съответната техника и кадрови потенциал. При ревизията, както и в съдебното производство не са представени доказателства, че същият е разполагал с необходимия кадрови, технологичен и материален ресурс да осъществява такава дейност.
Съдът не кредитира показанията на П., който твърди, че е работил в „. ООД като технически ръководител, вкл. по отношение на обекта в с. Нова махал, за което не са представени доказателства. От друга страна твърденията му, че на обекта е имало между 8-12 човека на „Е-В*" ЕООД не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, вкл. и от справка на осигурените лица.
В действащото българско и европейско право не съществува легална дефиниция на понятието „данъчна измама". Доколкото съществува дефиниция на тези понятия, те се извеждат по тълкувателен път от чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, където е изтъкнато, че държавите-членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на Д. облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави-членки от данъчнозадължени лица и при условие, че такива задължения не пораждат в търговията между държавите-членки на формалности, свързани с преминаването на границите.
В случая съдът счита, че не намира приложение цитираната в жалбата практика на СЕС, обективирана в решение от 21.06.2012 г. по свързани дела С-80/2011 г. и С-142/2011 г., нито на сочената практика в жалбата по дело С-285/11. В цитираните дела, както и в дело С-324/11, СЕС е тълкувал разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. Основната разлика между решенията на СЕС и настоящия казус е в това, че доставчиците са представили в хода на проведените ревизионни производства всички, поискани им от органите на приходната администрация документи, какъвто не е настоящия случай. В този смисъл е и съдебната практика обективирана в Решение № 39 от 06.01.2014 г. по адм. д. № 6052/2013 г. на ВАС, VIII отд. В цитираните дела на СЕС е било установено наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е бил дали те са извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право.
Липсата на реалност на доставките, обективирани в процесните фактури води до обоснования извод за наличието на симулативни сделки, които прикриват друго различно съглашение между страните, доколкото е безспорно установена кадровата обезпеченост на ревизираното лице, за текущия период, да извърши СМР със свой наличен ресурс. Този извод се подкрепя в достатъчна степен от приложените и анализирани подробно доказателства от ревизиращите органи, а именно: констатираната липса на персонал за извършване на СМР при доставчика /, същият не разполага с необходимия кадрови ресурс за извършване на услугите/ липсата на данни и документи от предходни доставчици, липсата на доказателства за последващи доставки.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, Д. събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от Д. задължени по този закон лица. Според чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. След като липсват доказателства за реално прехвърляне на собственост върху индивидуално определени по вид, обем и характер вещи или за извършване на конкретни услуги, индиивдуализирани по вид, характер обем, то не е налице Д. събитие. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. В случая, не е налице Д. събитие, поради което и фактурите и договора, не се основават на реална доставка, не са документално обосновани и поради наличието на достатъчно доказателства за знание в жалбоподателя за участие в изкуствена правна конструкция, която по своя характер представлява по смисъла на ЗДДС данъчна измама, няма изискуем данък, нито задължение за неговото начисляване, следователно и няма как да бъде ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът намира, че при така установените факти ответникът е достигнал до правилни изводи за липса на реално получени доставки по фактурите, издадени от доставчика на жалбоподателя, за процесния период. В хода на съдебното производство, се установи, че органите по приходите правилно приемат, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и съответно е налице обстоятелство по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, т.е, че данъкът по процесните доставки на услуги е начислен неправомерно. Доколкото е правилен и законосъобразен извода за отказано право на данъчен кредит по ЗДДС за процесния период, основателно е и акцесорното вземане за лихви за забава, определени в оспорения РА.
По ЗКПО:
Съгласно СТЕ за периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. „. ООД не е внасяла месечни авансови вноски за корпоративен данък. Вещото лице е изчислило, че остатъкът за плащане на лихви за несвоевременно внасяне на КД за 2012г. е в размер на 4 793,04лв. /10 914,91лв. -6 121,87лв/, подробно описано в Справка №10. В ГДД на „. ООД за 2012г. е посочено, че дружеството има надвнесен КД от минали години в размер на 8 777,12лв. Дължимият КД за 2012г. е в размер на 776,15лв., който дружеството е приспаднало от сумата 8 777,12лв. и останалия надвнесен данък е в размер на 8 000,97лв., която сума е прихваната с АПВ №2225-1302151/29.04.2013г. за дължими лихви за невнесени авансови вноски по КД и други задължения до размер 8 000,87лв. Експерта е установило, че с оспорения РА допълнително е начислен дължим КД за 2012г. в размер на 7 433,11лв. / в резултат на непризнати разходи по фактурите ,издадени от „Е-В*" ЕООД.
Така определените с оспорвания РА задължения на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, във връзка с чл.10, ал.1 чл.16, ал.1, ал.2, т.4 от закона, със стойността на фактурираните услуги от доставчика „Е-В*" ЕО. по процесните фактури, за 2012 г., за които е прието, че липсват доказателства за реалното им изпълнение, са мотивирани изцяло с препращане към анализа и изводите на ревизиращите органи, във връзка с отказа на данъчен кредит по ЗДДС. Според чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В глава ІV от ЗКПО е уредено предотвратяването на отклонение от данъчното облагане. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от същия закон, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от Д. облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от Д. облагане. По силата на чл. 10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Съдът намира, че счетоводните документи-фактури, в настоящия случай макар и да съответстват на изискванията за форма по ЗКПО и Закона за счетоводството, не отразяват вярно стопански операции, поради това, че се установи липсата на реалност на процесните доставки. В този смисъл, макар и да препращат към мотивите изложени в РА, по отношение на облагането с ДДС, фактическите констатации, посочени за спорната услуга, обосновават и правилния извод на ревизиращите органи за липса на спазване на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл.6, ал.5 от ЗСч, въз основа на представените и подробно описани съпровождащи всяка от сделките документи, по отношение на процесните доставки.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател за изтекла погасителна давност по отношение на установените задължения за периода 01.12.2012г. до 31.12.2012г. по ЗДДС и за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. по ЗКПО.
По силата на чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задълженията за данъци са публични задължения (чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК), поради което и доколкото в ЗДДС и ЗКПО не е предвиден срок, по-кратък от посочения в ДОПК, същите се погасяват по давност с изтичане на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платят.
За задълженията по ЗДДС приложимата норма на чл. 89, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 ЗДДС предвижда, че срокът за плащане на ДДС е до 14-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася данъкът. За задълженията за корпоративен данък разпоредбата на чл. 93 ЗКПО предвижда, че срокът за плащане на данъка е до 31 март на следващата година.
Следователно давността за задълженията за ДДС и корпоративен данък, определени с обжалвания РА, започва за тече от 01.01.2014г. Със издаването на ЗВР №Р-*8103-020-001/21.12.2018 г.е спряна давността съгласно чл.172, ал.1,т.1 от ДОПК и е започнала да тече нова давност. РА е издаден на 06.08.2019г.,т.е. давността не е изтекла.
Предвид гореизложеното РА е законосъобразен в тази част, тъй като не са налице доказателства, които да обосноват осчетоводения разход за външни услуги от „. О. по фактурите, издадени от „Е-В*" ЕООД.
В обобщение съдът намира, че РА, потвърден, в оспорената част с Решение № 1961/25.11.2019г., изд. от Д. на Д. „ОДОП“, ЦУ на НАП-С. е законосъобразен и обоснован, по изложените по-горе съображения, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а оспореният РА потвърден.
При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Д. „ОДОП” – гр.С. сумата от 1129 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. О. с ЕИК ************, представлявано от В. Х. М., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул."Ч." №*, В.В, .*, подадена чрез адв.Р. И. против Ревизионен акт № Р-*8103-091-001/06.08.2019 год., издаден от Ф. С. Й. - орган, възложил ревизията и С. А. К., ръководител на ревизията в частта му, потвърдена с Решение № 1961/25.11.2019 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. П. гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 4 644,80 лв. и лихви за забава в размер на 3 093,41 лв. и корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., в размер на 7 433,12 и лихви за забава в размер на 4 793,04 лв.
ОСЪЖДА „. О. с ЕИК ************, представлявано от В. Х. М., със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул."Ч." №*, В.В, .*, да заплати на Д. „. и данъчноосигурителна П. - гр.С. при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 1129 (хиляда сто двадесет и девет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК