за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Л. Т., от гр.С., ж.к. “...“, бл...., вх.“...“, ...., ап...., депозирана чрез пълномощника си адв. А. И. против Областна дирекция на М.-Б. (ОД на М.-Б.) и е по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс (АПК),във връзка с чл.1,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Сочи се в искова молба,че срещу ищцата бил издаден от ОД на М.-Б. Електронен фиш (ЕФ) серия К,№ 1501426 от 27.12.2016 г.,с което за нарушение по чл.21,ал.2,вр.с чл. 182, ал.2 ЗДвП е била санкционирана с глоба в размер на 100 лв.Сочи се,че по нейна жалба срещу Електронния фиш в РС-гр.Б. е било образувано н.а.х.д. № 648/2019 г., по което съдът постановил решение,с което отменил изцяло оспорения акт. Твърди се, че от издаденото незаконосъобразно постановление С. Т. е претърпяла имуществена вреда в размер на 300(триста) лева,представляващи заплатен хонорар на своя процесуален представител в производство по н.а.х.д. № 648/2019 г. по описа на РС-гр.Б..Иска се съдът да постанови решение,с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на претърпяната имуществена вреда,ведно със законната лихва,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Претендират се направените в хода на производството разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът по иска-ОД на М.-Б.,чрез процесуалният си представител,оспорва иска,като неоснователен.Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски. Не се сочат доказателства.

Представителят на О. П.-Б. дава заключение за основателност на иска.

По искане на ответната страна е открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване истинността на договор от 20.03.2019 г. за правна защита и съдействие в частта относно достоверността на датата на сключения договор и датата на заплащане на адвокатското възнагреждение.

Административен съд - Б. като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е и основателен.
От представените по делото доказателства се установява, че с Електронен фиш серия К, № 1501426 от 27.12.2016 г. на ОД на М.-Б.,ищцата за констатирано нарушение по чл.21,ал.2,вр.счл. 182, ал.2 ЗДвП на основание чл.189,ал.4,вр.с чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП е била санкционирана с глоба в размер на 100 лв.

По жалба на С. Т. срещу издадения фиш в РС-гр.Б. е било образувано н.а.х.д. № 648/2019 г. В производството ищцата е била представлявана от процесуален представител, за което му е заплатила възнаграждение в размер на 300(триста) лева, видно от представения договор за правна помощ и съдействие от 20.03.2019 г. (л. 42 от н.а.х.д. № 648/2019 г.).Благоевградският районен съд постановил Решение № 5500/11.06.2019 г.,с което отменил изцяло електронния фиш.То не било обжалвано от страните и влязло в сила на 03.07.2019 г.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Не се спори,че с ЕФ серия К, № 1501426 от 27.12.2016 г. на ОД на М.-Б.,ищцата е била санкционирана за нарушение по ЗДвП с глоба в размер на 100 лв.Безспорно е между страните,че с Решение № 5500/11.06.2019 г., постановено от Благоевградския районен съд по н.а.х.д. № 648/2019 г., влязло в сила на 03.07.2019 г.,е отменил издадения срещу Т. акт.
В производството по обжалване на ЕФ ищцата е била представлявана от процесуален представител, на когото е заплатила реално адвокатско възнаграждение в размер на 300(триста) лева,съобразно представения в производство пред РС-Б. договор за правна помощ и съдействие от 20.03.2019 г. (л.42 от н.а.х.д. № 648/2019 г. на РС-Б.).Следователно разноските са доказани по надлежния ред,съобразно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС,по тълк. дело № 6/2012 г, ОСГТК, тъй като вписването на направеното в брой плащане в договора за правна помощ и съдействие има характер на разписка.

Според разпоредбата на чл.1,ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът намира, че отменения ЕФ представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 ЗОДОВ.
Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,насочена е към разрешаване на правен спор,възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването.Тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност,извършва се по административен ред чрез властнически метод,въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Електронният фиш, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле се ограничи до административните актове,издавани по реда на АПК,а незаконосъобразните ЕФ,с оглед на правораздавателния им характер,да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици.Определяща е дейността на органа – негов издател. ЕФ се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определящ за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо, не е от значение фактът, че ЕФ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на ЕФ, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях.При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Налице е първата материално-правна предпоставка за реализиране на тази отговорност.С Решение № 5500/11.06.2019 г, постановено от Благоевградския районен съд по н.а.х.д. № 648/2019 г.,влязло в сила на 03.07.2019 г.,е отменил издадения срещу Т. акт.

От незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на ЕФ. Според правилото на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че ищцата не би заплатила адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издаден ЕФ,отменено впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващата, както е и сторила в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт, в какъвто смисъл е тълк. решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. Следователно е налице и втората материално-правна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Налично е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред, и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка има не само когато деянието причинява непосредствена вреда, а и когато тази реална възможност се трансформирала в действителност.Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – ЕФ. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца, вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на ЕФ, с което му е наложено административно наказание "глоба",което той е считал за незаконосъобразно. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на ЕФ не е задължителна, не налага извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения фиш. Нормално е при засягане на негови права и законни интереси лицето да ангажира адвокатска защита.

В откритото по искане на ответната страна производство по чл. 193, ал. 1 ГПК по оспорване истинността на договор от 20.03.2019 г. за правна защита и съдействие в частта относно достоверността на датата на сключения договор и плащане на адвокатското възнаграждение, неистинност не беше доказана по делото, поради което съдът приема,че между С. Т. и адв.А. И. има сключен договор за правна защита и съдействие на 20.03.2019 г. и уговореното възнаграждение в размер на 300 лв. е платено в брой на същата дата.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал. 1 ЗОДОВ,поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300(триста) лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на ЕФ,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на влизане в сила на решението - 03.07.2019 г. до окончателно изплащане на сумата.

При прилагането на правилото на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, но не до пълния претендиран размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на С. Т. сумата от 310(триста и десет) лв., представляваща 10 лв. платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в редуциран размер до минимално предвидения такъв от 300(триста) лв., съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство,тъй като делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства,освен представените с исковата молба.Поради това не са налице основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения, а именно 300(триста) лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Б.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б. да заплати на С. Л. Т., от гр.С.,ж.к.“...“,бл....,вх.“...“,....,ап....,сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен Електронен фиш серия К,№ 1501426 от 27.12.2016 г. на ОД на М.-Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сторените в настоящото производство разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!