и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Б. К., подадена чрез адв. П. против Решение № 4770/16.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 780 по описа на Районен съд – Б. за 2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №3914/12.01.2016г. на Главен инспектор „Мониторинг” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при А. “. И. – гр. С..
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон. Твърди се в същата, че жалбоподателя не е субект на задължението по посочената като нарушена в НП правна норма, следователно не следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушението й. Оспорва се извода на районния съд за доказаност на административното нарушение с оглед на това, че за извънгабаритното превозно средство е била заплатена съответната такса. Твърди се още, че неизяснено е останало обстоятелството с какво техническо средство е извършена проверката на процесното ППС и дали същото е сертифицирано. Оспорва се и извода на съда за правилно приложение на санкционна норма и за липса на нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и потвърденото с него наказателното постановление. Представени са и писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – А. „Пътна И. – гр. С. оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище.
Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, предмет на касационна проверка, Районен съд – Б. е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 3914/12.01.2016г., издадено от Главен инспектор „Мониторинг” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при А. “. И. – гр. С., с което на С. Б. К. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата (ЗП) и на основание чл.53, ал.1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
За да постанови този резултат и да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че административното нарушение и неговият автор са безспорно доказани. Обосновал е извод за правилна квалификация на нарушението, както и за правилно приложение на санкционната разпоредба при определяне на наказанието по вид и размер. Съдът е приел още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни съображения за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН и определяне на нарушението като маловажен случай.
Решението е правилно.
При правилно установена фактическа обстановка изводите на районния съд за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление са в съответствие с материалния закон. Правилни са изводите на съда, че нарушението е извършено виновно, доказано е и е квалифицирано правилно от административно наказващия орган, а в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователен е наведения с касационната жалба довод, че нарушението на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата не може да бъде вменено на водача на ППС, какъвто безспорно е К.. Съгласно цитираната норма в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение за дейност от специално ползване на пътищата. С разпоредбата на чл.53 от Закона за пътищата е предвидено налагане на административно наказание глоба за физическите лица, нарушили нормата на чл. 26, ал.2 от ЗП, а в настоящия случай движението на извънгабаринтото ППС е осъществено именно от водача на превозното средство, чиято е отговорността за извършеното нарушение.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че преди издаване на НП, на водача е било издадено по надлежния ред, след заплащане на съответната такса, разрешение за управление на извънгабаритно ППС, съгласно приложена квитанция. От доказателствата по делото се устатновява, че нарушението за което е санкциониран К. е установено на 17.12.2015 г. в 13.50 ч., а съгласно квитанцията №*08302 от същата дата, плащането на такса за извънгабаритното ППС е направено в 15.10 ч. Оттук следва, че към момента на проверката К. е управлявал извънгабаритно ППС без да е заплатил нормативно определената такса, съответно без да има разрешение за това.
Не се споделя и оплакването, че неизяснено по делото е останало обстоятелството с какво техническо средство е извършена проверката на процесното ППС и дали същото е сертифицирано. В НП ясно е посочено, че дължината и височината на ППС са измерени с техническо средство – ролетка № Р50 и щрихова мярка за дължина L01, а по делото са представени Свидетелство за калибриране № 840А–Д–15 и Свидетелство за калибриране № 841А–Д–15 съответно за ролетката и щриховата мярка за дължина.
Не може да бъде споделен и доводът за неправилно приложение на санкционната разпоредба. На касационният жалбоподател е наложено наказание на основание чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно който с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, се наказват физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41. А доколкото К. е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП, то следва категоричния извод, че съответна на нарушението е приложената санкционна разпоредба.
Неоснователно е и оплакването в касационната жалба са неотчетено от районния съд нарушение на чл.42, т.3 и т.4 от ЗАНН при съставяне на АУАН. Видно от обстоятелствената част на АУАН е, че нарушението е установено на 17.12.2015 г., на АМ Струма, на 1.4 км. от пътен възел Б. (км.357), която дата представлява и дата на извършване на нарушението. От изложеното безспорно следва, че изчерпателно е посочено и мястото на извършване на нарушението. Съдържащото се в АУАН фактическо описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП.
Като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд – Б. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №4770/16.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 780 по описа на Районен съд – Б. за 2016 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.