и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 211, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р. Н. П., ЕГН *, с посочен адрес за призоваване: гр. Б., ж.к. „Е.“, Б. ..., В. .., ..., А... против Заповед № 244з-1201/ 12.05.2020 год. на Д. на ОД на М. – Б., с която на жалбоподателя Р. Н. П. – младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Второ районно управление – Б. при ОД на М. – Б. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В обстоятелствената част на жалбата се сочат конкретни фактически и правни твърдения в подкрепа на изразеното становище за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че в административното производство, в това число и в самата дейност по издаване на административния акт са допуснати редица нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправни разпоредби, включително и че заповедта противоречи на целта и смисъла на закона, в частност на ЗМВР.
Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед № 244з-1201/ 12.05.2020 год. на Д. на ОД на М. – Б., с която на жалбоподателя Р. Н. П. – младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Второ районно управление – Б. при ОД на М. – Б. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
С жалбата не се претендира заплащане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорващият поддържа жалбата на посочените в същата основания, доразвивайки подробно доводите за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответната страна – Директорът на ОД на М. – Б., редовно призован, изразява становище чрез процесуалния пълномощник за неоснователност на жалбата, в подкрепа на което последния сочи фактически и правни твърдения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите на оспорващия, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед, оспорващият е заемал длъжността „младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Второ районно управление - Б. при ОД на М. – Б..
На основание докладна записка рег. № 7852р-1/01.01.2020 год., изготвена от младши полицейски инспектор – И. Р. и съдържащите се в нея данни за станал през нощта на 01.01.2020 год., около 1:00 часа инцидент в центъра на гр. С., директорът на ОД на М. – Б., приемайки, че същата съдържа данни за допуснато дисциплинарно нарушение от държавен служител от ОД на М. – Б., със Заповед № 244з-286/29.01.2020 год. е разпоредил да се извърши проверка за извършено дисциплинарно нарушение от мл. експерт Р. Н. П. – мл. оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Второ районно управление – Б. при ОД на М. – Б.. Извършването на проверката е възложено на комисия, с определени председател и двама членове. В последствие със Заповед № 244з-503/20.01.2020 год., директорът на ОД на М. – Б. е изменил предходната заповед, удължавайки срока за извършване на проверката до 16.03.2020 год. Срокът е продължен повторно с нова Заповед № 244з-763/16.03.2020 год. на Д. на ОД на М. Б. до 30.04.2020 год.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад, рег. № 244р-9843/27.04.2020 год. адресиран до Д. на ОД на М. - Б.. Комисията в назначения състав, позовавайки се на снетите писмени обяснения на служители, имащи отношение към случая, приобщените материали от извършената проверка е приела за установена следната фактическа обстановка:
Съгласно утвърден график за дежурство за месец декември 2019 год. с рег. № 7852р-20448/29.11.2019 год. на началника на Второ РУ – Б. към ОД на М. - Б., за времето от 08:30 часа на 31.12.2019 год. до 08:30 часа на 01.01.2020 год., младши експерт Р. П. е бил назначен да изпълнява служебните си задължения като оперативен дежурен в ОДЧ на Второ РУ - Б.. На 01.01.2020 год., за времето от около 00:20 часа до 00:45 часа в ОДЧ на Второ РУ - Б. той е получил няколко сигнала за нарушения на обществения ред от множество празнуващи граждани, за които служителя на ОДЧ е докладвал на определения за охрана и изпълняващ задължения като дежурен служител, младши полицейски инспектор И. Р.. Комисията е приела, че въпреки установеното от младши експерт П. отсъствие на служителя Р. от мястото където по график би трябвало да бъде, с бездействието си не е информирал по установения ред ръководителя на Второ РУ - Б., с което е допуснал нарушение на задължението, вменено му в т 4 на чл. 26 от Правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М., утвърдени със Заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи (чл. 26 - В рамките на компетенциите си оперативните дежурни в останалите звена за оперативно дежурство на М.: ...т. 4 при промяна на оперативната обстановка информират ръководителя на съответната структура по установения ред;...). Въз основа на така установената фактическа обстановка комисията е приела за установено, формулирано като извод допуснато от мл. експерт Р. Н. П. – мл. оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Второ районно управление – Б. при ОД на М. – Б. нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в недокладване на ръководител на съответната структура, в случая на началника на Второ РУ - Б. при ОД на М. - Б. при промяна на оперативната обстановка, с която не е изпълнил чл. 26, т. 4 от Правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М., утвърдени със Заповед № 8121з-120/02.02.2018 год. на министъра на вътрешните работи, приемайки същото като неизпълнение на служебните задължения. На основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е направила предложение до Д. на ОД на М. - Б. на младши експерт Р. П. да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от шест месеца на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Отбелязано е в доклада, че П. се е запознал със същия на 30.04.2020 год. Към въпросната докладна са приложени по опис писмени доказателства относими към предмета на извършената проверка.
С Покана за даване на писмени обяснения рег. № 244р-10255/30.04.2020 год., оспорващият е поканен да депозира писмените си обяснения по случая в 24-часов срок от връчване на поканата. Същата е връчена на П. на 05.05.2020 год. Служителят е дал писмени обяснения, адресирани до Д. на ОД на М. - Б. на 05.05.2020 год., с които писмено е заявил, че поддържа дадените от него обяснения в хода на проверката, с които счита, че не е нарушил вмененото му нарушение.
На 12.05.2020 год., директорът на ОД на М. – Б. е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 244з-1201, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на същата е посочено, че на 01.01.2020 год., за времето от около 00:20 часа до 00:45 часа в ОДЧ на Второ районно управление -Б., младши експерт П., получавайки няколко сигнала за нарушения на обществения ред от множество празнуващи граждани, за които е докладвал на определения за охрана и изпълняващ задължения, като дежурен служител, младши полицейски инспектор И. Р.. За установеното от него отсъствие на служителя Р. от мястото където по график би трябвало да бъде, не е информирал по установения ред ръководителя на Второ районно управление - Б., с което е допуснал нарушение на задълженията му. С бездействията си според дисциплинарния орган, младши експерт П. е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на служебните задължения ", обосновано от допуснато нарушение на чл. 26, т. 4 от Правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М., утвърдени със заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Директорът на ОД на М. – Б. е приел, че деянието е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание".
Оспорващият е запознат с процесната заповед на 19.05.2020 год., видно от отбелязването върху нея, а жалбата му срещу заповедта е подадена директно в съда на 01.06.2020 год.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани св. Е.Д., св. К. Н. и св. К.У.. В показанията си свидетелите Д. и Н. и двамата полицаи към Второ районно управление – Б., участък С. към ОД на М. – Б. по време на дежурен наряд от 20:00 часа на 31.12.2019 г. до 08:00 часа на 01.01.2020 г., сочат, че малко преди полунощ около 23:45 – 23:50 часа е получен сигнал от дежурния на РУ 02 – Б., оспорващия Р. П., за инцидент с въоръжено с ловна пушка лице, което заплашвало баща си в с. П.. Двамата свидетели, като дежурен автопатрул се насочили към мястото на сигнала около 23: 50 часа, а служителят на Второ РУ Б., участък С., Р., като дежурен по участък, останал позициониран на площада в гр. С. по време на мероприятието в гр. С.. Около 00:20 часа, свидетелите Д. и Н. получили от дежурния П. сигнал за възникнал на площада инцидент с участието на кмета на Община С. и лицето Б.. Сигналът според свидетелите е бил подаден на телефон 112. В нарушение на изготвеният и одобрен от началника на Второ РУ – Б. план за обезпечаване на ООР и БД при честване на новогодишния празник на 31.12.2019 год. на територията на Община С., определеният като дежурен по местопроизшествия Р. напуснал площада на гр. С. преди изтичане на определения краен час за дежурството като часови график, прибирайки се в къщи. На мястото на инцидента е изпратен друг автопатрул от гр. Б.. В показанията си св. У., Началник на Второ РУ – Б. при ОД на М. – Б. заявява, че за въпросния инцидент е бил уведомен от Р. към 02: 30 часа. Според посоченият свидетел, напускането на Р. от определеното място преди изтичането на крайния час за дежурството като часови график следва да се приеме като промяна на оперативната обстановка, за което е следвало да бъде уведомен от дежурният ОДЧ.
По отношение на връчването на процесните Правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М., утвърдени със заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, св. У. твърди, че не може да каже кога са връчени на жалбоподателя. Същите според свидетеля следва да бъдат на разположение на служителите на М., като всеки един от тях пряко свързан с полицейски функции трябва да бъде запознат с тези правила. Въпросните правила според свидетелят пряко касаят оперативната дежурна част, каквато функция изпълнява жалбоподателят.
Поради неизпълнение на задължение по чл. 190 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на ответника да представи в определен от съда срок доказателства, установяващи връчването (запознаване) на жалбоподателя като служител на Министерството на вътрешните работи с процесните Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в Министерството на вътрешните работи и Заповед № 8121з-120/02.02. 2018 г. на Министъра на вътрешните работи и при конкретно указани последици от неизпълнение на същото с протоколно определение, съдът е приел за доказан факта, че жалбоподателят не е запознат, съответно не са му връчени като служител на М. процесните Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М. и Заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която същите са утвърдени.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори заповедта като неин адресат, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е и основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 168 от АПК, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към датата на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно-наказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на процедурните изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставената му материална компетентност с оглед разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР и в съответната писмена форма.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В чл. 196 изрично е посочено, че „дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя“ /ал. 1/, а „дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган“ /ал. 2/, т.е. в конкретния случай нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, следва да се счита за „открито“ по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, на 27.04.2020 год., на която дата Директорът на ОД на М. – Б. се е запознал с изготвения доклад, рег. № 244р-9843/27.04.2020 год. При това положение оспорената заповед от 12.05.2020 год. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като към датата на издаването й не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на нарушението.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от преписката, П. е бил поканен за даване на писмени обяснения, които са дадени на 05.05.2020 год., входирани на същата дата.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма, като по отношение на мотивите и спазването на материалния закон съдът съобразява следното:
На първо място следва да се посочи, че в заповедта е визирана конкретната правна норма, регламентираща съответното дисциплинарно нарушение, както и конкретното задължение, което служителят не е изпълнил.
Дисциплинарното наказание е наложено на П. за допуснато нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, обосновано от допуснато нарушение на чл. 26, т. 4 от Правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М., утвърдени със заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Директорът на ОД на М. – Б. е приел, че деянието е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди", за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание". Също така според наказващия орган, извършеното нарушение е при проявено виновно поведение от страна на държавния служител -оспорващ в настоящото производство, изразяващо се в проявена от последния небрежност. Действително посочената норма на чл. 26, т. 4 от Правилата за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М., утвърдени със Заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, регламентира задължението за оперативните дежурни в звената за оперативно дежурство на М., в рамките на своята компетентност да информират ръководителя на съответната структура по съответния ред при промяна на оперативната обстановка. Последното сочи на извода, че за да му бъдат вменени такива задължения като дължимо поведение, неизпълнението на които предпоставят виновно поведение /действие и/ или бездействие/, на оспорващото лице заемайки длъжността „младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“, същите следва да му бъдат сведени до знанието за изпълнение съгласно въпросната заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В случая въпросните правила имат характеристиката на вътрешно ведомствен акт, който с нарочна заповед на министъра на вътрешните работи е регламентиран начина на уведомяване на компетентните лица, включително и изпълнението му. Същите не подлежат на обнародване /такова не е разпоредено в заповедта на министъра, с която са одобрени/. По отношение на връчването й на жалбоподателя, съдът с протоколно определение е приел за доказан факта, че жалбоподателят не е запознат, съответно не са му връчени като служител на М. процесните Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в М. и Заповед № 8121з-120/02.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която същите са утвърдени.
Позовавайки се на гореизложените съждения, съдът приема, че по делото липсват безспорни доказателства за виновно поведение на оспорващия, а съдът не може да базира изводите си на твърдения не доказани по съответния ред.
Горното е основание за отмяна на оспорваната заповед, като постановена при нарушение на материалния закон и в нарушение на целта на закона, който следва да гарантира стабилитета на служебното положение на държавния служител с оглед на обезпечаване на надлежното изпълнение на възложените му по закон функции.
Предвид на гореизложеното съдът счита, че оспорената заповед страда от пороци по смисъла на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, които налагат отмяната й като неправилна и незаконосъобразна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 410.00 лева, съобразно представен по делото списък на разноските, от които 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лева заплатена дължима държавна такса. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност. В случая не са налице основанията за приложението на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, респ. възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващият, е неоснователно, доколкото намира, че заплатеното възнаграждение за един адвокат е съобразено с конкретната фактическа и правна сложност на правния спор, а и с конкретно осъществения обем на процесуалната защита. Същото изплатено е в минимално предвиденият в Наредба № 1 размер.
Съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗМВР, не подлежи на касационно оспорване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 244з-1201/ 12.05.2020 год. на Д. на ОД на М. – Б., с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, на оспорващия Р. Н. П. – младши оперативен дежурен в „Оперативна дежурна част“ на Второ районно управление – Б. при ОД на М. – Б. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., да заплати на Р. Н. П., ЕГН *, с посочен адрес за призоваване: гр. Б., ж.к. „Е.“, Б..., В..., ..., А. ..., сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
КТ