и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – С. против Решение № 6614/07.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 206/2020г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 488287-F521015/08.01.2020. на Директора на ТД на Н. – С., офис Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решението. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Р. Х. Л., в представена по делото молба оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление (НП) № 488287-F521015/08.01.2020 г. на Директора на ТД на Н. – С., офис Б., с което на Р. Х. Л., в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител, на основание чл. 355, ал.1, предл.4-то от КСО е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че макар акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/, да са издадени от компетентни длъжностни лица, и да са с необходимото съдържание по ЗАНН, то в рамките на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставяне на АУАН след изтичане на 3-месечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Изводите на районния съд, мотивирали го да отмени процесното наказателно постановление са правилни и обосновани и се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.
Правилна е преценката на първостепенния съд за съставяне на АУАН след изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Административно-наказателната отговорност на Р. Х. Л. е ангажирана за допуснато нарушение по чл.3, ал.1 от Наредбата във вр. с чл.5, ал.4, т. 1 от КСО, за това че в качеството си на самоосигуряващо се лице не е спазила срока за подаване на декларация-образец 1 за м.03.2019 г. “Данни за осигуреното лице“. По делото е установено, че Л. е подала декларацията на 29.07.2019г., вместо в законовия срок до 25.04.2019г. Както сам сочи административно-наказващия орган в издаденото наказателно постановление, процесното нарушение е установено на 29.07.2019г., при обработка на подадената декларация от длъжностните лица от Н.. Следователно именно от тази дата нарушителят и нарушението са станали известни на контролните органи, респективно този е началният момент, от който следва да се счита, че е започнал да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства следва категоричния извод, че от този момент проверяващите длъжностни лица са могли обективно да установят има или не извършено нарушение по чл.3, ал.1 от Наредбата във вр. с чл.5, ал.4, т. 1 от КСО. Този срок е изтекъл на 29.10.2019 г. Въпреки това, АУАН е съставен на 01.11.2019 г., което е след изтичане на законоустановения 3-месечен срок, с което се препятства възможността съответният контролен орган законосъобразно да образува административно-наказателното производство. По аргумент на обратното, съставяне на АУАН, извън 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, винаги представлява съществено процесуално нарушение, а оттам и самостоятелно основание за отмяна на НП. В този смисъл правилно, районният съд, е възприел в случая съставянето на АУАН след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като абсолютно основание за отмяната на издаденото, въз основа на него наказателно постановление.
Ето защо, като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следа да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6614/07.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 206/2020г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.