и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба от “...“ Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : с. Б. П. община Б., М., представлявано от А. К. П. и Х. Г. С., чрез адв. Х. М. - САК и адв. А. А. - САК против Решение № ПО - 01- 119/ 15.12.2016г. на Д. на Б. Д. “З. район“ - Б..

В жалбата се твърди, че оспореното решение на Д. на Б. Д. “З. район“ /БД “ЗБР“/ е нищожно, незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че на 14.10.2016г. оспорващият е изпратил уведомително писмо до БД “ЗБР“, с което е информирал компетентия орган за настъпили промени в правната форма на търговското дружество – ползвател на обекта, за който е издадено Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г., както и за настъпили промени в търговската фирма на дружеството - собственик на обекта – “...“ ЕАД, с предишно наименование “...“ ЕАД. Посочените обстоятелства по никакъв начин не променяли нито собственика на обекта, нито фактическия му ползвател. На 05.12. 2016г. във връзка с подаденото уведомление, била извършена проверка от служители на БД “ЗБР“ на място на обекта, находящ се в землището на с. Б. П. община Б., чийто непрекъснат ползвател от 1999г. насетне, бил оспорващият “...“, а собственик - “...“. С оспореното решение Д. на БД “ЗБР“ постановил прекратяване на Разрешение за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г., с титуляр “...“, издадено от самия него. Излагат се доводи че не са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите /ЗВ/, посочен като правно основание за издаването му, доколкото нито е прекратено съществуването на право на ползване на оспорващия върху наетия обект, в който се намира водовземното съоръжение, нито е налице депозиран от последния изричен отказ от правото на използване на водния обект. Твърди се че между “...“, в качеството му наемодател и “...“, в качеството на наемател, от 1999г., по силата на писмен договор от 01.03.1999г. насетне, има реално и безспорно съществуващи наемни отношения досежно недвижим обект, находящ се в землището на с. Б. П. община Б., ведно с всички изградени в него сгради и съоръжения, вкл. съоръжения за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, заради което и Д. на БД “ЗБР“ издал Разрешение за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. с титуляр – “...“. На практика се стигало до ситуация при която въз основа на едни и същи документи през 2014г. Д. на БД “ЗБР“ издал Разрешение за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения, а през 2017г. с оспореното решение, същият прекратил действието му, при липсата на настъпили каквито и да е нови ли променени обстоятелства. Сочените като нарушени текстове на чл. 144, ал. 2, т. 6 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 10.10. 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води не били приложими в настоящия казус, тъй като цитираните като липсващи документи, не само били налице при адм. орган, но били и неразделна част от самата административната преписка, и поради това следвало да бъдат съобразени от него /документ с нот. заверка на подписите и документ за собственост/. Не съществувала правна възможност в хода на административното производство адм. орган сам да упражнява косвен контрол върху валидността на гражданските /наемните/ правоотношения възникнали с Договора за наем от 01.03.1999г. и да ги квалифицира като валидни“ или “невалидни“. Предвид това, се твърди че оспореният акт страда от сериозни пороци, поради което и същият следва да бъде отменен.

В съдебно заседание, оспорващият, чрез проц. си представител – адв. М... подържа доводите развити в жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на БД “ЗБР“ – Б., чрез проц. си представител – ст. юрисконсулт А..., в съдебно заседание, и в писмена защита, оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Сочи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е съобразен с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на алтернативност, и в случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Оспорващото търговско дружество – “...“ ЕООД /с правноорганизационна форма ООД към 2014г./ е внесло за разглеждане в БД “ЗБР“ на 14.03.2014г., заявлението си издаване на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения във връзка с наетия от него обект, находящ се в с. Б. П. община Б., в който има изградени подобни съоръжения, обосновавайки качеството си на “ползвател“ с представен Договор за наем от 01.03.1999г. с нот. заверка на подписите, с необходимото за това според чл. 60, ал. 1 от ЗВ съдържание, и със задължителните приложения по чл. 60, ал. 2 от същия закон /л. 62- 114 от делото/. Към заявлението, наред с другите изисукеми документи, са приложени и : Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том І, рег. № 788, дело 57/ 1999г. по описа на Нотариус К. Д.- Нотариус с район на действие – района на РС – гр. Б. и Нотариален акт № 164, том І, рег. № 3672, нот. дело № 159/ 2012г. по описа на Нотариус К. Д., за поправката на преждепосочения нот. акт, които установяват придобиването на правото на собственост върху процесния имот, находящ се в землището на с. Б. П. община Б., от страна на “...“ ЕООД – София /л. 47 – 52 и л. 68- 73 от делото/, както и Договор за наем от 01.03.1999г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5491 от 04.06.2014г. на Нотариус И. К., сключен между “...“ ЕООД – София, в качеството му на наемодател и “Л...“ ЕООД – с. Б. П. в качеството на наемател, по силата на който, наемодателят е отдал на наемателя, временното и възмездно ползване, за срок от 1 година, срещу заплащане на съответна наемна цена, собственият си недвижим имот - масивна едноетажна сграда – производствен корпус – дърводелски цех, с площ на имота от 3 398 кв. м., находящи се в землището на с. Б. П. община Б., местност “Промишлена зона“, парцел ІІІ, кв. 16 по плана на с. Б. поле /л. 100- 102 от делото/. Въз основа на подадените пред него документи, и преценявайки основателността на подаденото от “...“ ООД заявление, Директорът на БД “ЗБР“ е издал в негова полза Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. /л. 19 – 30 и л. 103- 114 от делото/.

Приети като писмени доказателства са и сключените между страните по Договора за наем от 01.03.1999г.- “...“ и “...“, последващи негови 9 анекса /л. 34- 46 от делото/.

С Уведомително писмо вх. № КД- 03- 49/ 20.10.2016г. оспорващият е уведомил писмено БД “ЗБР“, като компетентен орган по чл. 52 от ЗВ, за настъпилите промени в правната форма на търговското дружество – ползвател на обекта, за който е издадено Разрешение за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. – “...“, от ООД, в Е. както и за настъпилите промени в търговската фирма на дружеството- собственик на обекта, съответно негов наемодател – от “...“ ЕАД на “...“ ЕАД /л. 55 от делото/.

С оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ във вр. с чл. 60 от същия закон, и във вр. с чл. 144, ал. 2, т. 6 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е прекратено действието на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. с титуляр “...“ ООД – с. Б. П. с ЕИК 101107878. В акта е посочено, че още при издаването на разрешителното за водовземане през 2014г. не са били налице всички изискуеми документи по издаване на разрешителното, и поради това същото не следвало да се издава. Липсвали изискваните задължителни : документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията - когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения - чл. 144, ал. 2, т. 6 от цитираната Наредба № 1/ 10.10.2007г.; и заверено копие от документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане - чл. 145, ал. 2, т. 2 от същата наредба. Като мотиви за издаване на административния акт са посочени следните такива : че приложения към преписката договор за наем от 01.03.1999г. с нот. заверка на подписите по своята същност не удостоверявал съгласие на собственика за ползване от трето лице, нито на съоръженията, нито на имота, в който ще се осъществява дейността; Анекса към договора за наем от 1999г. с посочена дата 29.06.2012г. не можел да се приложи към процедура проведена през 2014г., още повече, че кръга на лицата разполагащи с представителна власт към 2012г. и 2014г. е различен; Договорът за наем от 01.03.1999г. не бил подписан от страна на наемодателя “...“ от минимум двама от неговите членове на Съвета на директорите, а само от един от тях, което го правило невалиден; срокът му бил изтекъл /л. 16- 18 и л. 59- 61 от делото/.

От заключението на неоспорената от страните съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. Д. се установява, че по Договора за наем от 01.03.1999г. са издавани от страна на наемодателя надлежно оформени 216 бр. фактури, дебитни и кредитни известия, съответно за периода 01.03.1999г. до 05.04.2016г. от страна на “...“ ЕАД, а за периода 05.05.2016г.- 02.02.2017г. от страна на “...“ ЕАД, осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества - страни по договора, като е налице редовно и в срок, заплащане на наемната цена по всички тях от страна на наемателя – “...“ ООД.

От показанията на разпитания свидетел В.. С., работник в оспорващото дружество се установява, че работи от 1999г. там, на длъжност “Началник смяна”. В промишлената зона на с. Б. поле се намирала базата на фирмата. Тя включвала производствено хале, административни помещения, голям двор, складова база - външна, където се складирали трупите. Фирма „. от 1999г. ползвала имота без каквито и да е проблеми. Имало направен отдавна в имота сондаж, и още от началото на ползването му, фирмата го ползвала ежедневно. Имало изграден и водопровод в самото хале, в производствената база, водохранилище и водопровод за пожаробезопасна дейност. Тези съоръжения ги ползвала фирма „., както за промишлени, така и за битови нужди. Ежедневно била използвана водата от сондажа за промишлени цели.

От показанията на разпитания свидетел Г. Х., се установява, че работи във фирма „. от м. август 2014г. като главен счетоводител. Фирмата използвала производствено- административна база в зоната на с. Б. П. бившето “М.”, което се намирало срещу Тухларната. Там имало производствен цех, двор и административна сграда и се ползвали всички съоръжения. Фирма „. се занимавала с производство на опаковки от дървен материал. Целият недвижим имот – помещения и съоръжения бил собственост на фирма “.” ЕАД, а оспорващата фирма ползвала имота по силата на Договор за наем от 1999г., като ежемесечно той бил заплащан, за което имало издавани и фактури. Водоснабдяването на имота и съоръженията било от водоизточник – кладенец. Съоръженията за водоснабдяване ги използвала единствено и само фирма „. и тя ги поддържала. От страна на собственика на имота никога нямало проблеми, дори когато е имало нужда от по- голям ремонт, се приспадали средствата за сметка на наема. Процедурите по мониторинг, годишен доклад, такси за заплащане се изпълнявали безпрекословно. Сумите по въпросното разрешително се превеждали по банков път. Сондажният кладенец се използвал за вода към мивка и тоалетна. Един бил договора за наем между “..” и собственикът на терена – “..” ЕАД, с променено вече наименование “...” ЕАД. Свид. не знаел дали сондажният кладенец е регистриран в Б. Д. „З. район” – Б..

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Предмет на оспорване в производството е Решение № ПО - 01- 119/ 15.12.2016г. на Д. на Б. Д. “З. район“ - Б., с което е прекратено действието на издадено в полза на оспорващия Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. Същото по своя характер представлява изрично властническо волеизявление на административен орган, с което се засягат правата на неговия адресат, поради което представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, административните актове могат да се оспорят в 14- дневен срок от съобщаването им. В случая оспореният акт е съобщен на оспорващия на 10.01.2017г. /л. 15 и 56 от делото/, и поради това от деня, следващ го - 11.01.2017г. е започнал да тече срока за оспорване, поради което към датата на подаване на жалбата - 24.01.2017г. същият не е изтекъл. Следователно жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В случая като правно основание за издаване на оспорения административен акт, административният орган е посочил нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ във вр. с чл. 60 от същия закон, и във вр. с чл. 144, ал. 2, т. 6 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗВ, действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл. 52, ал. 1. В т. 1 - т. 4 на посоченият текст е регламентирана компетентността за издаване на разрешително за водовземане, като правомощията на Д. на басейновата Д. са ограничени за случаите, извън посочените в т. 1 - 3. В настоящата хипотеза, обектът, от който се извършва водовземане не попада в предвидените в тях случаи. С оглед на това, както и съобразявайки факта, че Разрешителното за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. /чието действие се прекратява с обжалваното решение/ е издадено от Д. на БД “ЗБР“ - Б., следва да се приеме, че именно той е компетентният орган по чл. 79, ал. 1 ЗВ, поради което и съдът приема, че оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, с посочване на съображенията, които според административният орган са обусловили необходимостта от издаването му.

При извършената цялостна проверка обаче на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, във връзка с правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достига до извода, че обжалваният административен акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон, при наличието на допуснати в хода на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и при несъответствие с целта на закона, обуславящи неговата отмяна.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ /посочен като правно основание за издаване на обжалваното решение/, действието на издаденото разрешително се прекратява в следните случаи :

- при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение,

- и при изричен отказ от право на използване на съответния воден обект.

В конкретния случай, в издадения административен акт, изобщо не се сочат фактите и обстоятелствата, които изпълняват предпоставките на която и да е от регламентираните две хипотези. Без всякакво съмнение е, че именно оспорващият “...“, като титуляр на издаденото разрешително за водовземане /прекратено с административния акт/ е водоползвателят по смисъла на правната разпоредба. В оспореното решение не се посочва, нито са представени доказателства за това, че същият правен субект е прекратил правото си на собственост или на ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, нито че е направил изричен отказ от право да ползва съответния воден обект. Административният орган, принципно, би могъл да се позове на разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ в три хипотези – първата - когато водоползвателят е бил собственик на имота, в който се намира водовземното съоръжение /какъвто настоящия случай не е доколкото “...“ не е собственик на имота/, и впоследствие, след издаването на съответното разрешително от БД “ЗБР“, той е извършил разпоредителна сделка със собствения си имот, в полза на другиго; втората - когато водоползвателят е ползвал имота на някакво правно основание /доколкото законът не ограничава ползвателите само до точно определена категория, а изхожда от упражняваната фактическа власт на съответно правно основание/ към момента на издаване на разрешителното за водовземане, и едва след този момент – след издаване на разрешителното, да е настъпил новия юридически факт – прекратяване на надлежно съществувалото ползване в полза на адресата на адм. акт /в случая изобщо липсват въведени фактически твърдения в оспорвания акт, а липсват и доказателства за това, след 30.06.2014г. – датата на издаване на разрешителното за водовземане, да е прекратено ползването на “...“ върху наетия от него имот по силата на Договора за наем от 01.03.1999г.; и третата – да е налице изричен отказ от право на използване на съответния воден обект от водоползвателя /твърдения и доказателства и за него отсъстват/. Ето защо, настоящият състав на Административен съд – Б., намира че не е налице настъпил към датата на произнасяне на адм. орган с оспореното решение, никакъв нов, правопрекратителен юридически факт, обуславящ законосъобразното приложение на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Цитираните текстове в мотивите на оспорения адм. акт на чл. 60 от ЗВ и на чл. 144, ал. 2, т. 6 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, са абсолютно неотносими към казуса, доколкото те касаят представяне на съответните документи за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане, каквото настоящата процедура не е, доколкото тази по издаване на исканото от “...“ разрешително е приключила с издаването на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. Ако административният орган е считал, че при произнасянето си през 2014г. по повод искането за издаване на разрешително за водовземане, не са представени всички изискуеми по закон – ЗВ и Наредба № 1/ 10.10.2007г. документи, той е следвало или да ги изиска от “...“, като субекта, инициирал производството по издаване на акта, или респ. при непредставянето им, да постанови съответен отказ. След като обаче веднъж е издал акта си – разрешение за водовземане, дори и в несъответствие с изискванията на ЗВ и Наредба № 1/ 10.10. 2007г., е недопустимо, по пътя на прекратяване на действието на издадения и влязъл в сила стабилен административен акт, той да предприема действия по санирането на собствените си незаконосъобразни действия. Последните могат да бъдат предмет на преценка, респективно да доведат до отмяна на влезлия в сила административен акт само при условията и хипотезите на Глава седма от АПК “Възобновяване на производства по издаване на административни актове“, каквото в случая не е проведено от адм. орган. Недопустимо е, и в разрез с принципите на последователност и предвидимост, уредени в чл. 13 от АПК, както и с принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, по начина избран от адм. орган, да бъде отменяван влезлия в сила индивидуален административен акт. Тук следва да се подчертае, че според настоящия състав на съда, макар това да е извън обхвата на настоящото производство, доколкото същото е само досежно преценка на законосъобразността на прекратителния акт на Д. на БД “ЗБР“ – Б., а не и досежно издаденото Разрешително за водовземане № 41590140/ 30.06.2014г., че административният орган неправилно тълкува и приложимия към процедурата по издаване на разрешително за водовземане материален закон. Чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВ и чл. 144, ал. 2, т. 6 и чл. 145, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води изискват към заявлението за издаване на разрешително за водовземане да се приложат задължително : документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията - когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения; както и заверено копие от документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане. Тези изисквания безспорно са били спазени от “...“ при подаване на заявлението му на 14.03.2014г., доколкото представения Договор за наем от 01.03.1999г. с нот. заверка на подписите безспорно изпълва състава на втората от двете предвидени, алтернативни хипотези на чл. 144, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/ 10.10.2007г., а именно да е представен – “договор със собственика на съоръженията - когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползването на съществуващи съоръжения. Основания за това договора за наем да не бъде квалифициран като вид договор по смисъла на цитираната разпоредба не са налице, още повече че не е предявено от нормотвореца изискване за точния вид на договора. Следва да се приеме, че е налице изпълнение и на изискването на чл. 145, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 10.10.2007г., изискващ към заявлението да се представи заверено копие от документ за собственост или нотариално заверено писмено съгласие от собственика на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане. Неразделна част от административната преписка са Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, том І, рег. № 788, дело 57/ 1999г. по описа на Нотариус К. Д.- Нотариус с район на действие – района на РС – гр. Б. и Нотариален акт № 164, том І, рег. № 3672, нот. дело № 159/ 2012г. по описа на Нотариус К. Д., за поправката на преждепосочения нот. акт /л. 68- 73 от делото/, които не само установяват наличието на право на собственост върху процесния имот, находящ се в землището на с. Б. П. община Б., в полза на “...“ ЕООД – София, който е и наемодател по силата на Договора за наем от 01.03.1999г., но изпълват фактическия състав на цитираната по- горе разпоредба на чл. 145, ал. 2, т. 2, в частта досежно изискваното приложение към заявлението на “заверено копие от документ за собственост на имота, в който са или ще бъдат разположени съоръженията за водовземане“. Именно нотариалните актове са най- честия вид документи удостоверяващи придобиването на право на собственост, и поради това е недопустимо, адм. орган чрез самоволни тълкувания, да изисква било наличието на други, различни от изискуемите от приложимия материален закон документи, нито да задължава подателя на искането /заявлението/ при наличието на предвидена алтернативна възможност за представяне по негов избор на едни или други документи, релевантни за случая, той да предопределя избора му, или да не зачита действието на други. Отделно от това следва да се отбележи, че е недопустимо в производството, както по издаването на разрешение за водовземане, така и по неговото прекратяване, административния орган да не зачита действието на представени му документи, установяващи наличие на съответни граждански правоотношения и да упражнява косвен контрол върху валидността им, приемайки някои от тях за “невалидни“, изследвайки наличието или липсата на валидно упражнена представителна власт от страна на наемодателя, изтичане на срока на договора, и предявяване на изисквания относно формулиране на предмета му, чрез включване на нарочни клаузи относно предоставената възможност за ползване и на находящите се в обекта водовземни съоръжения, при липсата дори на индиции и фактически твърдения по административната преписка, че подобно пороци на гражданската сделка са налице. В процесния случай те не само, че липсват, но дори и да са налице, позоваване за наличието им може да бъде правено само от страните по сделката, а не и служебно приемано от страна на административния орган, и то в хода на съответен и евентуален гражданскоправен спор. Недопустимо е трето на гражданското правоотношение лице, какъвто е и административния орган, издал оспорения акт да прави контрол за валидност на гражданско правоотношение. А за пълнота на изложението следва се спомене, че дори и оспореното от Д. на БД “ЗБР“ действие на Договора за наем, изложено в мотивите на оспорения акт, изцяло се опровергава от изслушаната в хода на процеса съдебно- счетоводна експертиза, чието заключение е неоспорено от страните, от която се установява, че и към момента, считано от 01.03.1999г. насетне, между страните по Договора за наем от същата дата, е налице плащане на наемната цена, издаваните фактури са надлежно осчетоводявани и в двете счетоводства – на наемодател и наемател, и това съчетано и с изслушаните гласни доказателства, води на единствено възможния извод, че договор за наем е налице /още повече че за валидността на същия дори не е необходима писмена форма по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, същият е действителен, и поражда целените с него последици, като всяка от страните по него изпълнява стриктно задълженията си. Поради изложеното, следва да се приеме, че оспорения адм. акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон.

Описаните нарушения на материалния закон, съставляват и наличие на порока на оспорения адм. акт – несъответствие с целта на закона, доколкото нито ЗВ, нито приложимата към казуса Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, предвиждат правната възможност по субективни подбуди, няколко години след издаването на влязъл в сила адм. акт, органът да преразглежда волеизявлението си, респ. да постановява наличието на прекратително решение по чл. 79, ал. 1 от ЗВ, без да са налице условията за това.

Следва да се приеме и, че в хода на административното производство по издаване на прекратителния акт, са допуснати и съществени нарушения на административно- производствените правила, които са накърнили правото на защита на оспорващия. Съгласно чл. 26 от АПК за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителя. Ако срокът за приключване на производството е по – дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. От административната преписка се установява, че липсва какъвто и да е акт /писмо, уведомление или друг подобен/, с който Д. на БД “ЗБР“ – Б., да е уведомил бъдещия адресат на акта – “.“ че е открито производство по прекратяване на разрешителното му за водовземане. Това изискване на АПК не е самоцелно, а с оглед на това - да се даде възможност на бъдещия адресат на акта да изложи позицията си в рамките на започната процедура, съответно да посочи, представи и поиска събирането на доказателства за липсата на основания за прекратяване на издаденото му по- рано разрешително. Налице е нарушение и на чл. 35 от АПК, който изисква индивидуалния административен акт да бъде издаден след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В процесния казус, административният орган е издал административния акт, без да изясни релевантните за него факти и обстоятелства за установяване на обективната истина. Безспорно на 05.12.2016г. е извършена проверка в обекта, ползван от “...“, но не сочи да е установено нищо относимо към прекратителния акт. Ако административния орган бе положил необходимите усилия по изясняване на ралевантните за спора факти и обстоятелства, той би установил, че изтъкнатите от него съображения било са нетносими към процедурата по чл. 79, ал. 1 от ЗВ, било че е налице валиден договор за наем, съчетано и с представянето на всички изискващи се от ЗВ и Наредба № 1 документи към приложеното Заявление през 2014г. При това положение следва да се приеме, че изобщо не са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, и това се дължи на поведението на административния орган, който вместо да изясни релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъди възраженията на заинтересованото лице, и евентуалните възникналите между тях противоречия, е прибързал с издаването на оспореното решение. Неспазването на чл. 26 и чл. 35 от АПК драстично накърнява правата на адресата на бъдещия акт, доколкото издаването му завършва процедура, в която един от задължителните участници, е бил лишен изобщо от възможност за участие и ангажиране на доказателства, и поради това, винаги същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото ако същото не бе допуснато, административният орган би могъл да достигне и до друг извод – в случая, че не са налице условията за прекратяване на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г., издадено в полза на оспорващия.

Ето защо, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, и в несъответствие с целта на закона, и поради това следва да бъде отменен.

По разноските.

С оглед изхода на спора, на оспорващия ще следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса /50. 00 лв./, за възнаграждение на вещото лице /520. 00 лв./ и за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на проц. представител на ответника за редуциране поради прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК, до минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. приета от Висшия адвокатски съвет, или - сумата от 500 лв., доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност а и по същото са проведени само две съдебни заседания. Поради това ответникът следва да се осъди да заплати на оспорващия общата сума от 1 070 лв.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ПО- 01- 119/ 15.12.2016г. на Д. на Б. Д. “З. район“ – Б., с което е прекратено действието на Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590140/ 30.06.2014г. с титуляр – “..“ ООД, с. Б. П. с ЕИК 101107878, издадено от Д. на Б. Д. “З. район“ – Б..

ОСЪЖДА Б. Д. “З. район“, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул. “..., представлявана от Д. В. И., да заплати на “..“ Е. с ЕИК .., със седалище и адрес на управление : с. Б. П. община Б., М., представлявано от А. К. П. и Х. Г. С., сумата от 1 070. 00 лв. /хиляда и седемдесет лева/, представляваща сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :./п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

М.К.