И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следващите от АПК.
С Решение № 1239/16.07.2020 г., постановено по нахд № 187/2020 г., Районен съд – Сандански, е изменил Наказателно постановление /НП № 01/001617 от 27.04.2020 г. на Директора на Д. „. по Т. /ДИТ/ - Б., с което на „. О. с ЕИК...., със седалище и адрес на управление : Б., бул.“. Л. № 14, .2, ап.5, с управител И. М. Ч., за извършено нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал. от КТ, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 (две хиляди) лв., като е намалил размера на имуществената санкция на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева; и е осъдил „. ООД да заплати на ДИТ - Б., сумата от 200.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение; и е отхвърлил искането на „. ООД за заплащане на адвокатско възнаграждение от 600.00 лв. и 50.00 лв. държавна такса.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното юридическо лице, в която се твърди, че атакувания С. акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с ал.2 и ал.3 на чл.348 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Претендира се отмяната на първоинстанционното решение и да се постанови отмяна на процесното НП, като се присъдят съдебните разноски и за двете инстанции.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат, който поддържа касационната жалба, представя и писмени бележки.
Ответникът - Д. „. по Т. - Б., Ч. упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска БлАС да остави в сила решението на Санданският районен съд. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на районния съд.
В касационното производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, срещу С. акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения :
Спорните по делото факти са изяснени в хода на проведеното съдебно следствие и при установяване на фактическите обстоятелства районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон – правилата относно събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи на доказателствената дейност. Проверката и анализът на доказателствата са всеобхватни, но законът е приложен неправилно към приетите за установени факти – полагането на труд от С. М. Ч. на 19.02.2020 г., около 10:20 часа, като „строител“ на строителен обект - двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ І-193, кв.192 по плана на с.Струмяни, общ.Сандански, изпълняван от „. О. без сключен в писмена форма трудов договор. В тази връзка анализът на доказателствата в решението не разкрива нарушения на процесуалните правила, но правната им оценка с оглед приложения закон – чл.62, ал.1 от КТ, е неправилна. Сама по себе си разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от КТ не предвижда действие или бездействие, чието извършване, респ. неизвършване е нарушение по смисъла на специалния закон - чл.414, ал.3 от КТ, и на общия - чл.6 ЗАНН. Разпоредбата въвежда като условие за действителност писмената форма на трудовия договор, но не съставлява изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на нарушените законови разпоредби. Административнонаказващият орган е установил при проверката на 19.02.2020 г., че С. М. Ч. полага труд за дружеството и трудовата дейност изисква сключването на трудов договор с работодателя в писмена форма, но за реализиране на административнонаказателната отговорност е следвало да квалифицира поведението на работодателя под нормата, от която за дружеството в това му качество произтича съответно правно задължение. Декларативният характер на нормата на чл.62, ал.1 от КТ не установява задължение за работодателя, поради което и не съставлява правна квалификация на фактите, задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление – чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Единството между фактите и правната им оценка са рамките на административнонаказателното обвинение, в които се простира и съдебният контрол за отговор на въпросите съставлява ли фактически описаните действия/бездействие нарушение по съответна административноправна норма. Задължение на наказващия орган е да издири и приложи съответният в смисъла на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от ЗАНН закон, по който обективно проявените факти съставляват признаци на административно нарушение. Затова и в конкретния случай неправилната правна квалификация на деянието по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ е основание за отмяна на наказателното постановление по изложените съображения, в която връзка съдебното решение е неправилно – постановено в нарушение на закона /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ/, и след отмяната му делото следва да бъде решено по същество с касационното решение.
С оглед изхода на делото на касатора ще следва да бъдат присъдени направените разноски в производството пред районния съд и БлАС в общ размер на 1200.00 лв. – по 600.00 лв. за всяка инстанция. Колкото до претендират внесена държавна такса от 50.00 лв. за производството пред Районен съд – Сандански, то настоящият С. състав счита, че не следва да се присъжда, тъй като такава не се дължи за образуването на административнонаказателните дела. Недължимо направени разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК; чл.63, ал.3 от ЗАНН, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1239/16.07.2020 г., постановено по нахд № 187/2020 г., Районен съд – Сандански, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01/001617 от 27.04.2020 г. на Директора на Д. „. по Т. – Б..
ОСЪЖДА Д. „. по Т. – Б., да заплати на „. О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : Б., бул.“. Л. № 14, .2, ап.5, с управител И. М. Ч., сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева – направени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова ЧЛЕНОВЕ : /п/ Илонка Рашкова
О.М. /п/ Иван Шекерлийски
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия И. Шекерлийски :
Настоящото решение на БлАС е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на закона.
Не може да бъде споделен изводът на мнозинството на касационния състав, за неправилно приложение на материалния закон от АНО. Неправилно мнозинството от настоящия касационен състав счита, че чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ, има декларативен характер, тъй като не предвижда действие или бездействие, чието извършване, респ. неизвършване е нарушение по смисъла на специалния закон - чл.414, ал.3 от КТ, и на общия - чл.6 ЗАНН. Декларативни правни норми са тези, които не съдържат конкретно правило за поведение, а прогласяват основните положения, принципите, които намират израз при регулиране на обществените отношения. Текстът на чл.62, ал.1 от КТ се състои от едно просто по състав и ясно по смисъл изречение – трудовият договор се сключва в писмена форма. А съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. И двете преждецитирани правни норми са императивни и не допускат отклонение от предписаното от законодателя правило. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ задължава страните по трудов договор да го сключат в точно определена форма – писмена. Трудовият договор е формален договор и по това няма никакви противоречия нито в теорията, нито в практиката. Ето защо и проф.Т. К. в своя труд „Теория на правото“, Издателство „Сиела Норма“ , София, 2015 г., на стр.294, § 4. „Императивни и диспозитивни правни норми“, І абзац, 8 изречение, дава като пример за императивна норма в трудовото законодателство именно чл.62, ал.1 от КТ. За нарушението на тази норма във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, законодателят е предвидил изрично в чл.414, ал.3 от КТ налагането на административно наказание за дееца. В настоящия казус са налице визираните в чл.6 от ЗАНН признаци на административно нарушение – противоправност на деянието и същото е обявено от закона за наказуемо по административен ред. Тъй като деецът е ЮЛ, то въпросът за вината не се изследва в случая.
Грешното определяне на чл.62, ал.1 от КТ, като декларативна норма от страна на мнозинството от настоящия състав на БлАС, е довело съответно до необосновани и неправилни правни изводи при постановяване на настоящото решение, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „. ООД.
С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
М.К.