и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Л. Н. К., с адрес: гр.П., ул.“. Б. І“ № 12 против Ревизионен акт № Р-*8176-091-001/23.02.2021 год. в частта му, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013 год. в размер на 2161.20 лева и лихви за просрочие от 1715.94 лева, потвърдена с Решение № 1231/13.08.2021 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. практика“ (Д“ОДОП“) гр.С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на Н.).
Твърди се в жалбата, че неправилно и необосновано ревизиращият екип, а и решаващия орган са приели, че ревизията следва да се проведе по особените правила на чл.122 и следващите от ДОПК. Твърди се, че в хода на ревизията не е доказано по несъмнен начин укриване на доходи. Прави се и възражение за недопустимост на ревизионното производство, тъй като същото е образувано след изтичане на сроковете по чл.109 от ДОПК. Иска се отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Директорът на Д“ОДОП“ гр. С. П. ЦУ на Н., в приложено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното:
С обжалвания РА № Р-*8176-091-001/23.02.2021 год. са установени допълнителни задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер 2161.20 лева и лихви за просрочие – 1715.94 лева.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*8176-020-001/12.12.2019 год., издадена от Таня Петрова Недялкова на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ П. ТД на Н. – С. (стр.13), е възложено извършването на ревизия на Л. Н. К. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год., определен е срок за завършване на ревизията от три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на К., по електронен път на 06.01.2020 год. – стр.14 и 15. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-*8176-020-002/05.03.2020 год. е определен и нов период за обхвата на ревизията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – от 01.01.2014 год. от 31.12.2016 год. и срок за приключване на ревизията до 06.04.2020 год. – приложена на стр.16. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 05.03.2020 год. – стр.18. Със ЗИЗВР № Р-*8176-020-003/01.04.2020 год. е определен срок за завършване на ревизията до 05.06.2020 год. – стр.19. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 01.04.2020 год. – стр.21.
С Уведомление № Р-*8176-113-001/11.03.2020 год. (стр.90) на основание чл.124, ал.1 от ДОПК е уведомена жалбоподателката, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи или доходи.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-*8176-092-001/01.09.2020 год. (стр.22-44), връчен на посочения от ревизираното лице електронен адрес, ведно с приложенията към него на 01.09.2020 год. Срещу констатациите в РД на 14.10.2020 год. е подадено възражение (стр.76), придружено с декларация от В. Н. Н. и Н.А. Н. и нотариални актове. С възражението се оспорват изводите на ревизиращия екип за наличие на предпоставките за приложение на особения ред по чл.122 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи или доходи, поради превишаване на направените разходи над получените доходи. Сочи се, че изплатените на В. С. суми са върнати средства, които са били предоставени от последния в заем, но не са били използвани. Въз основа на РД е издаден обжалвания РА, приложен на стр.48-62. В обжалваната му част са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер на главница – 2161.20 лева и лихви - 1715.94 лева.
П. ревизията е установено, че К. е местно физическо лице и е Д. задължена за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в Република България. По банкова сметка през 2013 год. са постъпили средства в общ размер на 21612.00 лева, като на В. М. С. са преведени общо 18640.00 лева. Ревизираното лице е обяснило, че това са средства предоставени от родителите на С. (обяснение на стр.171-175). Извършена е проверка на регистрираните трудови договори на М.К. С. и С. С. С. и е прието, че същите нямат финансова възможност за предоставяне на тези средства. Така е прието, че преведените суми съставляват укрити доходи.
За целите на ревизията е извършена съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи с получените доходи през 2013 год., в резултат на което ревизиращият екип приема за недоказани документално доходи в размер на 21 612.00 лева. В приходната част на извършената съпоставка са взети предвид декларираните от жалбоподателката начална разполагаема сума в брой, доходите от трудови правоотношения в размер на 7 748.95 лева, детските надбавки в размер на 840.00 лева, както и установените недоказани доходи в размер на 21 612.00 лева – сумата преведена през 2013 год. на В. С.. Констатирано е, че документално доказаните разходи от лицето са в общ размер на 29 804.13 лева, в които са включени разходи за обучение от 1200.00 лева, направените разходи чрез ПОС терминал от 529.63 лева, банковите такси от 49.50 лева, преводите към В. М.С. от 21 567.00 лева, както и компенсирането на недостига П. съпруга на ревизираното лице от 6 400.00 лева. Съпоставяйки размера на доходите и разходите за 2013 год. ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на недоказани документално доходи в размер на 21 612.00 лева, като същите не са декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ и за тях не е платен данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. Така е направено заключение, за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В резултат на това, данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 год. е определена по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 30 175.50 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен данък от 3 017.55 лева, като след приспадане на авансово удържания и внесен данък в размер на 856.35 лева е установен данък за довнасяне в размер на 2 161.20 лева и са начислени лихви в размер на 1 715.94 лева. За останалите ревизирани периоди от 2014 год. до 2016 год. не са установени допълнително задължения за данък върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответно същите не са предмет на обжалване.
Ревизионният акт е връчен по електронен път на 24.02.2021 год. и е обжалван пред Д. на Д“ОДОП“ с жалба, заведена с вх.№ 4417/10.03.2021 год. (стр.64). С Решение № 1231/13.08.2021 год. на Д. на Д“ОДОП“ ревизионния акт е потвърден.
Според показанията на свидетеля К. – съпруг на жалбоподателката, със С. е имало договорка той да им предостави в заем сумата от 60000 лева за построяването на жилище. Дали са парите на родителите на съпругата му, а те са били инвеститори, ангажирани със строителството. Сградата, до определен етап вече е била готова, но възникнал конфликт с инвеститорите, като инвеститори са били освен родителите на съпругата му, е и нейния брат – семейството на брат й. Възникна конфликт и решили да продадат жилищата. Така част от заетата сума останала неизползвана, затова я върнали на С.. Тези 21 612 лева, които с банков път са превеждани В.С. – той ги е заел, за да се използват за строежа, но в крайна сметка, заради конфликта, не са били използвани. Използвали са по-голямата част от заетите 60000 лева за самия строеж, но тези 21000 лева – не са използвани, защото били предвидени за довършителните работи. Причината, поради която съпругата на свидетеля е декларирала, че не е имала налични пари в брой в началото на ревизирания период е, че тази сума е била у родителите й. Т.е., тези пари са били по предназначение, не са били средства, с които те приемат че разполагат. По тази причина, когато са попитани от данъчните власти с какви пари в брой разполагат - те приели, че не може да кажат, че разполагат с тях, защото не ги възприемат за техни.
П. така установеното се налагат следните изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред Д. на Д“ОДОП“ - С., който с Решение № 1231/13.08.2021 год. го е потвърдил. Решението е връчено на жалбоподателя на 23.08.2021 год. (стр.10), а жалбата е подадена на 03.09.2021 год., заведена с вх.№ 4417#3. Следователно, изпълнено е изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок.
Съдът констатира, че с обжалвания ревизионен акт за данъчен период 2013 год. задълженията са определени в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно който текст не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация (ГДД) се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За доходите, придобити през 2013 год., ГДД е следвало да бъде подадена до 30 април 2014 год., съответно срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2015 год. и е изтекъл на 31.12.2019 год.
В случая ревизионното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия Р-*8176-020-001/12.12.2019 год., връчена по електронен път на 06.01.2020 год. За да се приеме, че е образувано ревизионно производство не е достатъчно само издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а е необходимо същата да бъде връчена на ревизирания субект (аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК). Едва от момента на връчване се счита започнало ревизионното производство, в който смисъл е и константната съдебна практика. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за образуване на ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. С оглед на неговия характер, съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване. В случая ревизионното производство е започнало на 06.01.2020 год., считано от датата на връчване на ЗВР, след като 5-годишният срок, в който е било възможно образуването му за задълженията за 2013 год., вече е бил изтекъл на 31.12.2019 год. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия (чл. 112, ал. 1 от ДОПК) и връчването на тази заповед на ревизираното лице. Ответникът – Д. на Д“ОДОП“ не установява и не твърди наличието на основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният П. наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен.
Образуването на ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2013 год. след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което ревизионния акт, с който са установени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 год. на жалбоподателя в размер на 2161.20 лева - главница и лихва в размер на 1715.94 лева ще следва да се отмени.
П. този изход на делото и според правилото на чл.161 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 610 лева, от които 10 лева – държавна такса и 600 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение – стр.336.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*8176-091-001/23.02.2021 год., с който са установени допълнителни задължения за данък по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2013 год. на Л. Н. К., с адрес: гр.П., ул.“. Б. І“ № 12 в размер на 2161.20 (две хиляди сто шестдесет и един лева и двадесет стотинки) лева и лихви в размер на 1715.94 (хиляда седемстотин и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) лева, потвърдена с Решение № 1231/13.08.2021 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. практика“ гр.С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Л. Н. К., с адрес: гр.П., ул.“. Б. І“ № 12 сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.