и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от „. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. Ш. М. „., представлявано от управителя А. А. П., подадена чрез адв. П. П., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Т. А.“ № ***, . *, срещу Н. А. за П. /НАП/. Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 4 872. лева, представляващи причинени имуществени вреди от отменено с влязло в сила Решение № 5749/14.06.2018 год., постановено по н.а.х.д. № 848/2018 г., на Районен съд – Б., Наказателно постановление № F 368871/09.03.2018 год. на Директора на ТД на НАП - С., изразяващи се в направени разноски, за заплатен адвокатски хонорар за процесуален представител. Претендира се и присъждане на сторените в настоящето производство разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен адвокат, поддържа исковата молба. Претендира разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Н. А. за П., чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на предявената искова молба.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С Наказателно постановление № F 368871/ 09.03.2018 год. на Директора на ТД на НАП – гр.С., на дружеството-ищец е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева на основание чл. 180в, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Наказателното постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд - Б., като по жалбата е образувано н.а.х.д. № 848 по описа на същия съд за 2018 год. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Б., „. ЕООД е било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – Адвокатско дружество "З., Р. и П." чрез адвокат П. П. от Адвокатска колегия – Б.. По делото пред районния съд е представен Договор за правна защита и съдействие серия АВ №*/03.05.2018 год.,/л.49 от нахд №848/2018г. по описа на РС-Б./ удостоверяващ договореното възнаграждение за адвокатска защита в производството пред първоинстанционният съд в размер на 2 436 лева, с посочен начин на плащане - по банков път. Като доказателство за заплащане на договорената сума в исковото производство са представени фактура №*/03.05.2018г. за осъществено процесуално представителство по 6 бр. дела, сред които и нахд №848/2018г. и потвърждение за осъщественото плащане по банков път. От протокола за проведено открито съдебно заседание по делото се удостоверява и участието на адвокат П. П.. С Решение № 5749/14.06.2018 год., постановено по н.а.х.д. № 848 по описа на Районен съд – Б. за 2018 год., първоинстанционният съд е отменил Наказателно постановление № F 368871/09.03.2018 год. на Директора на ТД на НАП – С..
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Б., който с Решение № 1651/18.10.2018 г. постановено по кнахд № 422/2018 г., е оставил в сила решението на Районен съд – Б.. Решението на Районен съд – Б. е влязло в законна сила на 18.10.2018 г. В производството пред Административен съд – Б. дружеството е представлявано от адв.М. с договор за правна защита и съдействие серия АВ №* (л.9 по от к.н.а.х.д.422/2018г. по описа на АС-Б.), удостоверяващ договореното възнаграждение за адвокатска защита в производството пред касационния съд в размер на 2436 лева, с договорен начин на плащане - по банков път. Като доказателство за заплащане на договорената сума в исковото производство са представени фактура №*/20.09.2018г. за осъществено процесуално представителство по 2 бр. дела, сред които и кнахд 422/2018г. и платежно нареждане за плащане по банков път.
Именно заплатените на адвокатите хонорари в двете инстанции в общ размер на 4 872лева, се претендират, като обезщетение за претърпени в резултат на незаконосъобразното наказателно постановление имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а по същество и основателен.
Исковата молба е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и насочена против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 Закона за Националната А. за П. /ЗНАП/. Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред.
В настоящия случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от Директора на ТД на НАП-С..
Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ следва да са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и то в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда.
В настоящия случай е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от държавен орган - Директора на ТД на НАП-С.. Ирелевантно за настоящото производство е основанието за незаконосъобразност на НП, каквито доводи са изложени от ответника в писмения отговор. Налице е влязло в сила съдебно решение, което е задължително за страните.
За характера на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Налице е и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт на Директора на ТД на НАП-С., както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 4 872 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление.
Установява се по делото, че именно във връзка с обжалване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокати, като е договорил и им е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 лева за производството пред Районен съд – Б. и 2 436 лева пред Административен съд - Б., т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на съответното адвокатско възнаграждение, е резултат и следствие на издаденото наказателно постановление.
В производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон не се предвижда ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по обжалване наказателно постановление, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.
В съдебно заседание ответника чрез процесуалния си представител, не оспорва факта на извършеното плащане от ищеца на посочените адвокатските хонорари в двете съдебни производства. Същевременно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че са договорени две възнаграждения в размер на по 2 436 лева за всяка една от съдебните инстанции, или общо възнаграждение в размер на 4 872лева, които са реално заплатени по банков път, удостоверени с представените от дружеството фактури.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 872 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на Наказателно постановление № F 368871/ 09.03.2018 год. на Директора на ТД на НАП – С..
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски по представен списък в размер на 595 лева, от които 25 лева държавна такса и 570лева - договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение /л.5/.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н. А. за П., с адрес: гр.С., ул. „. № **, да заплати на „. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. Ш. М. „., представлявано от управителя А. А. П., обезщетение в размер на 4872.00 /четири хиляди осемстотин седемдесет и два/ лева, представляващи причинени имуществени вреди от отменено с влязло в сила Решение № 5749/14.06.2018 год., постановено по н.а.х.д. № 848/2018 г., на Районен съд – Б., Наказателно постановление № F 368871/09.03.2018 год. на Директора на ТД на НАП - С..
ОСЪЖДА Н. А. за П., с адрес: гр. С., ул. „. № **, да заплати на „. Е. ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. Ш. М. „., представлявано от управителя А. А. П., сумата от 595.00 /петстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК