и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.49,ал.2 от Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 149 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А. Д. Б. от гр.П., ул.”. №. срещу Заповед №РД-
18-70/14.12.2010г. на И. Д. на АГКК –гр.С., с която на основание чл.49,ал.1 от
ЗКИР е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр.П.
(без територията на жп гара П.-кадастрален район 990) и за с.Ръждак, община П.,
област Благоевград.
Навеждат се доводи, че обжалвания административният акт е неправилен. След
многократни уточнявания на оспорването, в последната поправена жалба (л.58)
оспорващия твърди се, че сградата под №1 в имот с идентификатор 56126.600.455
неправилно е отразена като една сграда вместо две, на една от която е
собственик. В съдебно заседание оспорващия се явява лично и посочва, че в този
парцел има три постройки, които са незаконни, като сградата под №1 неправилно е
отразена като една сграда, вместо като две, като иска да бъде отразен на тази,
която се намира откъм ул.”.. Оспорващия изрично заявява, че не притежава
документи за собственост за сградата, която е изградил. Уточнява още, че не
претендира да бъде отразен като собственик на 2/10 ид.ч. от сграда с
идентификатор 56126.600.455.1, каквото е било предходното му искане (поправена
жалба на л.31), тъй като тази сграда е паянтова постройка с греди и тя е
паднала. Уточнява още, че представените от него документи за собственост касаят
падналата сграда.
Ответникът И. Д. на АГКК-гр.С. оспорва жалбата, като изразява становище за
недопустимост, респективно неоснователност на същата.
Заинтересованата страна Н. Д. Б. не изразява становище по жалбата.
Жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а
образуваното дело да се прекрати по следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че сграда с идентификатор 56126.600.455.1 неправилно е
отразена като една сграда, вместо две.Претендира да бъде отразен като
собственик на сградата откъм ул.”.. Същевременно по делото са събрани
доказателства, от които е видно, че съгласно нот.акт №74,т.ІІ, д.№423/1993г. Б.
се легитимира като собственик на 1/10 ид.ч. от жилищна сграда, построена в
държавно място, парцел VІІ в кв.28 по плана на гр.П., целия с площ 455кв.м.
Съгласно удостоверение №733/1958г. Д. А. Б. се легитимира като
собственик на жилищна сграда с обща застроена площ 70кв.м., построена в парцел
VІІ от кв.13 по плана на гр.П. от 1958г., който е идентичен с УПИ VІІ-455,кв.28
по сега действащия план (л.32). Съгласно удостоверение №000499/18.04.2005г.
наследници Д. А. Б. са Б. В. Б., Г. Д. Б., Н. Д. Б.,
И. Д. Б. и А. Д. Б.. В този смисъл оспорващия Б. се легитимира като
собственик на 2/10 ид.ч. от жилищна сграда, построена в парцел VІІ в кв.28 по
плана на гр.П.. Същия изрично заявява в с.з. от 23.06.2011г., че не претендира
2/10ид.ч. , тъй като сградата от 70кв.м., от която има 2/10 ид.ч. е паднала, т.
е. към момента тази сграда не съществува. Оспорващия твърди, че е построил
друга сграда, за която не притежава никакви документи и за която претендира да
бъде отразен като собственик. Въпреки дадените от съда указания по реда на чл.
171,ал.4 от АПК оспорващия не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си. Изрично заявява, че няма други документи за собственост за претендираната
сграда, а представените от него документи за собственост се отнасят за друга
сграда, която е паднала.
Право на жалба срещу заповедта имат лицата, чиито права и интереси са засегнати
от последната. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 от ЗКИР данните за собствениците и
носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят
правата си, се набират от представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3, съгласно
който собственикът, съответно носителят на друго вещно право, е длъжен да
представи на служител от службата по кадастъра при поискване акт, удостоверяващ
правата му върху имота, както и да му предостави други данни съгласно наредбата
по чл. 31 ЗКИР. Такива документи не са представени пред административния орган,
нито пред съда. Напротив оспорващия изрично заявява, че не притежава документи
за собственост, нито други документи за тази сграда, за която твърди, че е
построил и за която претендира да бъде отразен като собственик. Едва след
надлежното установяване на правото на собственост с надлежен документ съобразно
разпоредбата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗКИР върху претендираната сграда, Б. би могъл
да поиска изменение на КР и попълването му и да защити правата си. Не се спори,
че се създава нова Кадастрална карта и че общинската и областната администрация
на практика може да събира информация както от собственици, така и от лица,
които не притежават такава, но тази информация, по смисъла на ЗКИР и Наредба №
3 следва да е във връзка със собствеността на нанасяните имоти, а не с цел
установяването й и то в административно производство. Разпоредбата на чл. 49,
ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предоставя правото на
жалба срещу заповедта по ал. 1 за одобряване на кадастралната карта и
кадастралния регистър на собствениците и носителите на други вещни права върху
недвижимите имоти и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната
карта. Затова с оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗКИР, настоящия състав
приема, че Б. не е от кръга на заинтересуваните собственици, активно
легитимирани да обжалват процесната заповед. Същият не е доказал правния си
интерес, по отношение на него към настоящия момент не е налице титул за
собственост върху претендираната сграда съобразно разпоредбата на чл.38,ал.1,т.
3 от ЗКИР. Претендираното от него право на собственост следва да бъде
установено в друго производство.
Жалбата е процесуално недопустима,като подадена от лице без правен интерес,
поради факта, че не попада в кръга от заинтересовани лица по чл.49,ал.4 от
ЗКИР, активно легитимирани да оспорват процесната заповед. Активната
процесуална легитимация е абсолютна предпоставка за разглеждане на жалбата по
същество. При липсата й, жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното
производство подлежи на прекратяване.
Водим от горното и на основание чл.159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.07.2011г., с което е даден ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. Д. Б. от гр.П., ул.”. №. срещу Заповед
№РД-18-70/14.12.2010г. на И. Д. на АГКК –гр.С..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 222 по описа на Административен съд гр.
Благоевград за 2011 год.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева
Вярно с оригинала!
М.К.