Решение № 2003

към дело: 20207030700680
Дата на заседание: 11/24/2020 г.
Съдия:Иван Шекерлийски
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.211 от ЗМВР, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на мл. инспектор В. К. Д. - „младши автоконтрольор“ в „Охрана на обществения ред“ в група „Охранителна полиция“ на РУ – Г. Д. при ОД на М. – Б., ЕГН *, с адрес: гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 51, В. 4, . 3, А. 9 против Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на държавен служител в РУ – Г. Д., при ОД на М. – Б. № 266з-171/ 09.07.2020 год.на Началника на Районно управление - Гоце Делчева при ОД на МВР - Благоевград, с която на В. Д. на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
Твърди се в жалбата, че административният акт е незаконосъобразен – издаден при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.
Оспорващият, чрез процесуалния си представител адв. Москов, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
Жалбата се поддържа и в приложено по делото писмено становище, депозирано от адв. Москов.
Ответникът – Началникът на Р. У. /РУ/ Г. Д. при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на М./ - Б., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства.
Въз основа на анализа и оценката на събраните по делото писмени доказателства, ведно с доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, че В. Д., К. датата на издаване на оспорената заповед е заемал длъжността „младши автоконтрольор в „Охрана на обществения ред“ в група „Охранителна полиция“К. РУ при ОД на М. – Б..
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало след постъпил Доклад рег. № 4575р-797/24.03.2020 г. /л. 15 – л. 43 от делото/, изготвен от комисия от служители К. Дирекция „Инспекторат“ при Министерство на вътрешните работи, в който се съдържат данни, че за времето от 01.10.2019 год. до 31.01.2020 год., от служители в ОД на М. – Б. са допуснати нови случаи на неправомерно наложени глоби с фиш.
Със Заповед № 266з-127/20.05.2020 г. на Н. на РУ Г. Д. при ОД на М. - Б., е разпоредено на основание чл. 205 от ЗМВР, да бъде извършена дисциплинарна проверка за изясняване на постъпилите данни за допуснато от оспорващия нарушение на служебната дисциплина.
За резултатите от назначената със Заповед № 266з-127/20.05.2020 г. на Н. на РУ Г. Д. при ОД на М. – Б., дисциплинарна проверка, е изготвена Справка рег. № 266р-9545/ 18.06.2020 г., в която е посочено, че дисциплинарно-разследващата комисия е установила, че за извършени нарушения по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП след 01.06.2019 г. са наложени глоби по отменената разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП 2 броя от младши инспектор Д., както и че същият има съставен и един брой фиш по чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП с наложена глоба по чл.183, ал.3, т.2 /която е отменена/, вместо по новосъздаденият чл.179е от ЗДвП /погрешно посочен/.
Направен е извод за извършено от оспорващия дисциплинарно нарушение, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР и е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – за „пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“.
На 04.07.2020 г. младши инспектор Д. се е запознал със Справката, видно от положения на същата подпис.
По делото липсват доказателства установяващи дали оспорващият е запознат с материалите от проверката.
Със Заповед № 266з-171/09.07.2020 г. на Н. на РУ – Г. Д. при ОД на М. - Б., на оспорващия Д. , на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че при изпълнение на служебната си дейност по контрол на пътното движение мл.инсп.Д. е съставил 2 бр. фишове по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, с наложени глоби по отменения чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, а именно Н0636100/ 30.08.2019 г., Н0636426/ 30.08.2019г., като по тези съставени фишове наложената глоба е в размер на 30 лева по отменените разпоредби на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП и е съставил 1 фиш серия Н № 0861974/ 29.07.2019 г. по чл. 98, ал.2, т.2 от ЗДвП, като е наложил глоба в размер на 30.00 лева по чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП, вместо по чл.179е от ЗДвП /каквато разпоредба не съществува в ЗДвП/, където размера на наложената глоба е от 50 до 200 лева.
Оспорената заповед е връчена на Д. на 13.07.2020 г., видно от отбелязването върху същата. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез дисциплинарния орган на 22.07.2020 г.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна, по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Н. на РУ Г. Д. при ОД на М. – Б., който на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от закона.
Дисциплинарната отговорност по Глава осма на ЗМВР е лична отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на М., следва административният орган да докаже, че той виновно /умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност/ е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. В тежест на дисциплинарно-наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.
Съгласно чл. 215а от ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в М., се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна К. настоящия момент и К. момента на извършване на твърдяното нарушение, е Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.
В случая оспорващият е наказан за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, състоящо се в това, че след 01.06.2019 г. е наложил 2 глоби по отменената разпоредба на чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП, както и 1 бр. фиш с наложена глоба по чл. 183, ал.3, т.2 от ЗДвП /отм./, вместо по новосъздадения чл.179е от ЗДвП /каквато разпоредба не съществува/.
Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение и неговия извършител. По повод на това в изпълнение на процедурата по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР е разпоредена проверка и е изготвена справка.
При издаване на оспорената заповед, обаче, са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно:
Налице е основание за отмяна на оспорената заповед, а именно – неспазване при издаването й на изискванията за съдържание и форма на заповедта за дисциплинарно наказание, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Според цитираната норма, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
При издаването на оспорената заповед е спазено изискването за писмена форма, но не и изискването за законово установеното съдържание. В заповедта е налице противоречие в описанието на вмененото нарушение, като по този начин се накърнява правото на защита на привлеченото К. дисциплинарна отговорност лице. Налице е несъответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени законови разпоредби. Видно от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, на жалбоподателя е наложено наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на М. и на преките ръководители. Същевременно дисциплинарното наказание е наложено по реда на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. В този смисъл е създадена неяснота относно вмененото нарушение, доколкото липсва твърдение и конкретика по отношение неизпълнение на кои разпоредби на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се твърди че е извършил оспорващия, като в заповедта е посочено, че нарушението на Д. се състои в неправилно приложение на разпоредбите на ЗДвП. Т.е. налице е противоречие между вмененото нарушение и наложеното дисциплинарно наказание.
Неспазването на законовото изискване на чл. 210, ал.1 от ЗМВР представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, водещо до невъзможност наказаното лице да организира защитата си. Нарушението препятства възможността съдът да упражни съдебен контрол върху обжалвания акт, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, въпреки указанията на съда, от страна на ответника не се представиха доказателства за това, че в правомощията и задълженията на оспорващия са включени и такива по съставяне на фишове за налагане на глоба по ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че органът не установява посоченото в акта фактическо основание, свързано с това, че в служебните задължения на Д. са били включени и такива по установяване на нарушения на ЗДвП, по отношение на които се твърди, че са налице пропуски от страна на държавния служител.
Не на последно място, следва да се посочи, че според съдържанието на оспорената заповед нарушението е установено след извършена по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР проверка, която е била разпоредена със Заповед № 266з-127/20.05.2020г. на Н. на РУ – Г. Д. при ОД на М. – Б., резултатът от която е обективиран в Справка рег.№ 266р-9545/18.06.2020г. Цитираната в Справката заповед, с която е разпоредено извършване на проверка по чл.205 от ЗМВР, обаче, също не беше представена.
За пълнота следва да бъде посочено, че в оспорената Заповед неколкократно дисциплинарно- наказващия орган посочва новосъздадена разпоредба чл. 179е от ЗДвП, каквато в ЗДВП не съществува. За административните нарушения, за извършването на които са съставени фишове от мл.инсп.Д., в ЗДвП са уредени санкционните разпоредби на чл.178е - за извършването на административно нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП, и чл.179, ал.6 - за извършването на административно нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма, и при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменена.
При този изход на спора е основателно направеното искане от процесуалния представител на оспорващия за присъждане на сторените в производството разноски в общ размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева - държавна такса и 500.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се заплатят от бюджета на юридическото лице Областна дирекция на М. - Б..
Съгласно изменението на чл. 211 от ЗМВР /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 от ЗМВР, не подлежи на касационно обжалване, т.е. настоящото решение е окончателно.
Воден от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на държавен служител в РУ – Г. Д., при ОД на М. – Б. № 266з-171/ 09.07.2020 год.на Началника на Районно управление - Гоце Делчева при ОД на МВР - Благоевград, с която на В. Д. на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във вр. чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., да заплати на В. К. Д., с адрес: гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 51, В. 4, . 3, А. 9, сумата от 510.00 /четиристотин и десет/ лева, представляваща сторени от оспорващия в производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ