и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за З. на П. (КЗП), подадена чрез адв. А. К., против Решение № 1279/10.03.2020 год., постановено по н.а.х. дело № 230 по описа на Районен съд – Р. за 2019 год.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът намира така подадената жалба за процесуално недопустима, по следните съображения:
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление (НП) № К-14490/15.05.2018 год. на Директора на Регионална дирекция (РД) на областите С., Софийска, Кюстендил, Перник и Б. към Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП, издадено на основание чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 232, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ).
Районният съд е конституирал като ответник Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП (според правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН) и единствено ответникът е засегнат от правния ефект на решението на съда. Така обжалваното решение на Районен съд – Р. е постановено единствено спрямо Главна дирекция "Контрол на пазара" при КЗП.
При тези данни подадената касационна жалба от КЗП, чрез упълномощения адвокат, изхожда от ненадлежна страна, неучаствала в първоинстанционното производство. Процесуалното право на жалба или протест принадлежи само на лицата, които имат качеството на страни по делото, а това са правните субекти, които са заинтересувани от неговия изход (Арг.: чл. 211, ал. 1, във вр. с чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1 АПК). КЗП не е била страна в съдебното производство пред Районния съд, поради което и не разполага с правен интерес да атакува постановения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН право на касационно обжалване на решение на районен съд имат страните по делото, за които то е неблагоприятно, т.е. процесуалното право на жалба принадлежи само на лицата, които имат качество на страни по делото, спрямо които решението има сила. Както бе посочено КЗП не е бил страна в съдебното производство пред районния съд, поради което не може да бъде и касационен жалбоподател.
С оглед предмета и съдържанието му, оспореното решение на Районен съд – Р. не съдържа разпоредителна част, с която да се създават задължения или да се засягат права или защитени от правото интереси на юридическото лице КЗП, поради което от него не настъпват каквито и да било неблагоприятни правни последици за касационния жалбоподател, които да обуславят допустимост на търсената съдебна З.. След като решението не касае пряко КЗП, същата не е активнолегитимирана да го обжалва.
При гореизложените аргументи, подадената касационна жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, а производството по делото, като инициирано от ненадлежна страна, следва да бъде прекратено. В същия смисъл Определение № 14815/04.11.2019 год., постановено по по адм. д. № 10712 по описа на Върховния административен съд за 2019 год.
Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Комисията за З. на П. (КЗП), подадена чрез адв. А. К., против Решение № 1279/10.03.2020 год., постановено по н.а.х. дело № 230 по описа на Районен съд – Р. за 2019 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по к.н.а.х.д.№ 206 по описа на Административен съд – Б. за 2020 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
М.К.