и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по Заповед № ОА-АК-37/24.01.2015 г. на областния У. на О. с административен център Б., с която е оспорено Решение № 779 по Протокол № 42 на О. С. – Х. от заседание на 19.12.2014 г.
Решение № 779/19.12.2014 г. по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ на О. С. – Х. е оспорено на формални основания – отсъствие на документи към преписката, удостоверяващи собствеността върху имота в землището на с. Б., удостоверение за наследници на М. К. и решение на постоянната комисия „Стопански дейности, общинска собственост и приватизация“.
Ответникът и заинтересованите страни не са изразили становище по оспорването.
В производството са събрани писмени доказателства и от техния анализ и оценка съдът прие следното:
С оспореното Решение № 779 по Протокол № 42 от заседание на 19.12.2014 г., О. С. – Х. е предоставил на ОСЗ – Г. Г. Д., офис Х., за възстановяване в собственост на наследниците на М. К. имот № 037061 в землището на с. Б., м. „Д.“ /протокол на л. 18/.
Решение № 779/19.12.2014 г. е прието в производство по § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ, образувано по предложение на кмета на община Х. вх. № 61-00-112/08.12.2014 г. /л. 40/ и във връзка с искане по чл. 45д, ал. 1 ППЗСПЗЗ на началника на ОСЗ - Г. Д., офис Х. /л. 42/. Искането е придружено с Решение № Б129/12.03.1996 г. на ПК - Г.Х. /л. 45/, с което е възстановено право на собствеността на наследниците на М. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделска земя в землището на с. Б., м. „Д.“ – нива с площ 3.000 дка.
Със Заповед № ОА-АК-5/06.01.2015 г. областният У. на О. Б. е върнал решение № 779/19.12.2014 г. на О. С. - Х. за ново разглеждане /л. 5/. Заповедта е получена в О. С. – Х. на 07.01.2015 г. /обратна разписка на л. 4/.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства – Акт за частна общинска собственост № 520/09.12.2014 г. /л. 72/ се установява, че имот № 037040, от който е образуван предоставения с оспореното решение имот № 037061, видно от скица-проект № Ф00150/26.09.2014 г. /л. 71/, е частна общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива.
При тези факти и при преценката по чл. 159 и чл. 168 вр. чл. 146 АПК съдът прие следното по спора за законосъобразност на Решение № 779/19.12.2014 г. на О. С. - Х.:
Със заповедта, по която е образувано производството, областният У. е упражнил правомощията си по чл. 32 от Закона за администрацията /ЗА/.
Оспорването за отмяна на Решение № 779/19.12.2014 г. на О. С. – Х., е упражнено в 7 - дневния срок по чл. 45, ал. 8 ЗМСМА, считан от изтичането на срока по ал. 7, считано от датата на получаване на заповедта за връщане на решението за ново обсъждане на 07.01.2015 г.
В този смисъл и при липсата на процесуални пречки по чл. 159 АПК, оспорването на Решение № 779/19.12.2014 г., относно неговата законосъобразност, е допустимо за разглеждане по същество.
Разгледано по същество, оспорването е неоснователно:
Оспореното решение е на компетентния орган - О. С. - Х., съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./ вр. чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ.
О. С. – Х. се състои от 17 общински съветници, 13 от които са присъствали на заседанието на 19.12.2014 г. и 13 са гласували “за” предложението да се предостави имот № 037061 в землището на с. Б. за възстановяване на наследниците на М. К.. В този смисъл е било формирано изискваното по чл. 27, ал. 4 ЗМСМА мнозинство за вземане на положително решение, което е прието в съответствие със закона - чл. 27, ал. 4 ЗМСМА.
С Решение № 779/19.12.2014 г. О. С. – Х. е предоставил на ОСЗ - Г. Д., офис Х. за възстановяване на собствеността на наследниците на М. К. – заинтересованите страни, имот № 037061 в землището на с. Б., м. „Д.“, в съответствие с изискванията на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ.
По силата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинските съвети са длъжни да предоставят земите от общинския поземлен фонд при наличие на следното условие: установяване границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на ОСЗ за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници.
В настоящия случай искането за възстановяване на собствеността върху имот № 037061 – нива с площ от 3.000 дка. в землището на с. Б., м. „Д.“, е придружено с Решение № Б129/12.03.1996 г. на ПК - Г. Х., удостоверяващо признато право на възстановяване на собствеността на наследниците на М. К. върху земеделски имот в землището на с. Б., м. „Д.“ – нива с площ от 3.000 дка., за чието окончателно възстановяване, с оглед отбелязването в самото решение за необходимостта от издаване на скица и индивидуализиране по КВС, е необходимо изпълнение на процедурата по § 27 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Приложена е и скица – проект, установяваща границите и площта на имота. Решението на ПК – Г. Х. № Б129/12.03.1996 г. отговаря на изискванията на законодателя, императивно регламентирани в нормата на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, доколкото с него, въпреки диспозитива „възстановява“, по изложените по-горе съображения, се признава правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, каквото е условието на закона. Имот № 037061 в землището на с. Б., м. „Д.“, е от общинския поземлен фонд, частна общинска собственост, поради което за него не е приложима забраната по чл. 7, ал. 4 от Закона за общинската собственост за разпореждане и за възстановяване на собствеността.
Материалноправните условия за издаване на решение по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ са изчерпателно посочени в § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и тях О. С. – Х. е съобразил във връзка с отправеното до него искане по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. В правомощията на съответната ОСЗ е да прецени наличието или липсата на основания за възстановяване на имота с окончателно решение по ЗСПЗЗ - чл. 45д, ал. 5 и чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. При наличие на предпоставките в закона - § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, О. С. – Х. е следвало да вземе решение за предоставяне на имота на ОСЗ – Г. Г. Д., офис Х., с каквото съдържание и последици е оспореното Решение № 779/19.12.2014 г.
Доколкото компетентността на общинските съвети по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е обвързана, необсъждането на предложението на кмета за вземане на оспореното решение в постоянната комисия „Стопански дейности, общинска собственост и приватизация“ не е съществено нарушение на процедурата по приемането му, при наличието на визираните в закона предпоставки по § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Самото становище на постоянните комисии към общинския съвет по предложенията на кмета на общината има подпомагащ Съвета характер /арг. от чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, приет от О. С. – Х./. То не е задължителна, предвидена от закона предпоставка за приемане на решението от общинския съвет. Затова и отсъствието на предварително обсъждане на предложението на кмета на община Х. в постоянната комисия по „Стопански дейности, общинска собственост и приватизация“, не съставлява съществен порок на процедурата, нито е основание за отмяна на Решение № 779/19.12.2014 г. по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.
Поддържаното по време на устните състезания възражение за съществено нарушение в производството по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, доколкото в преписката не се съдържа искане до ОСЗ – Х. от собствениците /наследниците/ на имота, е неоснователно. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, производството по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ започва по искане на съответната ОСЗ до кмета на общината, придружено с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение и скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Като междинен етап от процедурата по окончателно възстановяване на собствеността, инициативата по чл. 45ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е на ОСЗ – Х., която в случая е отправила мотивирано искане до кмета на община Х., въз основа на което е гласувано оспореното решение.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл. 146 АПК за отмяна на оспореното решение и съобразно правомощията си по чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването със Заповед № ОА-АК-37/24.01.2015 г. на областния У. на О. с административен център Б. на Решение № 779 по Протокол № 42 на О. С. – Х. от заседание на 19.12.2014 г.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от обявяването му на страните, с връчване на преписи.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
В.А.