и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Директора на Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите (ТД на Н.) гр.С., подадена чрез главен юрисконсулт
И. против Решение № 3101/29.11.2010 год., постановено по н.а.х.д.№
432 по описа на Районен съд гр.Сандански за 2010 год., с което е отменено
наказателно постановление (НП) № 0070692/31.03.2010 год. на Директора на ТД на
Н. гр.С.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон, в подкрепа на което са изложени подробни съображения. Иска
се отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – „. ООД в съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител и в приложени по делото писмени бележки изръзява становище за неоснователност на жалбата.
Становището на представителя на Прокуратурата е, че касационната жалба е
основателна.
След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218
АПК административния съд намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законния срок, изхожда от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С атакуваното решение Районен съд - Сандански е отменил НП 0070692/31.03.2010
год. на Директора на ТД на Н. гр.С., с което на „. О. със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Д. Б.” № 51, представлявано от управителя
Н. Д. Ц. е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева,
за нарушение на чл.118, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (Наредбата), деяние обявено за наказуемо с имуществена санкция за
юридическите лица с разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС. За да постанови този
резултат съдът е, преценил от една страна, че описаното в НП нарушение не е
извършено, тъй като за дружеството към 23.09.2009 год. не е било налично
задължение в стопанисвания от него търговки обект книжарница “О.
с.”, находящ се в гр.С., ул.”В.” № 10, като задължено лице по
чл.3, ал.1 от Наредбата да регистрира и отчете, чрез издаване на фискални
касови бележки от регистрирания и въведен в експлоатация ЕКАФП в обекта м.”
Д. МР-55-02” всяко плащане за външни услуги, като плащания за консумирана
ел.енергия от населението към “ЧЕЗ Електро България” , извършвани през
системата за парични преводи Easypay, съгласно изискванията на чл.29 от
Наредбата. Прието е, че продажбите на комуналната услуга се осъществява от
получателя на паричните преводи “ЧЕЗ Електро България” , а не от дружеството,
което действа като пощенски оператор от името и за сметка на “Изипей” и
депозираната от клиента-потребител при пощенския оператор сума, предмет на
“пощенски паричен превод” не представлява плащане на в полза на пощенския
оператор. Прието е още, че след изменението на чл.3 от Наредбата (ДВ, бр. 49 от
2010 год., в сила от 29.06.2010 год.) е налице по-благоприятна за нарушителя
норма, която е приложима по силата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Така постановеното решение е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно
фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в
съвкупност, те налагат направените от Районния съд изводи.
По съществуващия до изменението на Наредбата ред задължението за издаване на фискална касова бележка не се отнася за случаите когато плащането се извършва по банков път. Отчитайки съвременното развитие в областта на платежните услуги
към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са включени и плащанията, чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, какъвто и
настоящия случай. По делото са приложени съответни договори, от които е видно, че “Изипей” , като оператор на универсална пощенска услуга “пощенски парични преводи” на 26.07.2007 год. е сключило с “ЧЕЗ Електро България” договор, по
силата на който оператора се задължава да осигури на търговеца възможността да получава плащания в брой от клиенти, чрез услугата “пощенски парични преводи”.
По силата на сключен на 12.02.2008 год. договор между “Изипей” и Кооперация
“Панда”, коперацията е упълномощена да действа чрез всички офиси от веригата
“Office 1 Superstore” от името и за сметка на “Изипей” при предлагането на
услугата “пощенски парични преводи”. Упълномощаването включва и всички
подфранчайзери на Кооперация “Панда”, като с договор от 01.03.2008 год.
изпълнение на предмета на упълномощаването е поето от “С.” ООД. При това
положение е налице осъществяване на трансфер на средства, чрез пощенска служба (лицензиран оператор на универсална пощенска услуга).
Изключенията за отсъствие на задължение за издаване на фискална касова бележка при плащания по банков път, чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод не се отнасят за лица, които извършват продажби на течни горива
чрез средства за измерване на разход (чрез ЕСФП). Тези лица са задължени
независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават
фискална касова бележка за всяко плащане, включително за платените по банков
път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Тук обаче не
става дума за търговия с течни горива.
Неоснователно е и наведеното в касационната жалба възражение за неизпълнение от
страна на „. ООД задължение по чл.29 от наредбата. Тази разпоредба, предвижда,
когато лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите да се регистрират, както следва: 1. чрез фискално устройство на доверителя, или 2.
чрез фискално устройства на лицето по чл. 3. В случая обаче дружеството не
действа в качеството си на комисионер на ЧЕЗ Електро България” .
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се
остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, Административен съд
– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3101/29.11.2010 год., постановено по н.а.х.д.№ 432 по
описа на Районен съд гр.Сандански за 2010 год.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.