и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Образувано е по жалба на Д. С. Г., ЕГН *, с настоящ адрес: гр. П., общ. П., о. Б., ул. „Д. Д.“ № ..., против Експертно решение /ЕР/ № 3290 от зас. № 202 от 03.11.2020 год. на С. С. на Н. Е. Л. К. /НЕЛК/ по П. В. и С. З., гр. С..
В жалбата са изложени съображения за неправилно определен % ТНР за заболяването на жалбоподателя, които могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146, т. 4 и т. 5 от АПК. Конкретно се твърди, че за заболяването следва да бъде определен по-висок процент ТНР, а именно определения с решение № 1279 от зас. № 082 от 30.06.2020 год. на ТЕЛК – С. процент 80 % ТНР. С оглед на това, жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Експертно решение № 3290 от зас. № 202 от 03.11.2020 год. на С. С. на НЕЛК по П. В. и С. З., гр. С..
За ответника Н. Е. Л. К. /НЕЛК/ - С. С. по П. В. и С. З., гр. С., редовно и своевременно призован, не се явява представител. Не изразява становище по основанията, посочени в обстоятелствената част на жалбата. Не ангажира допълнителни доказателства.
Заинтересованите страни: Т. Е. Л. К. – Санднаски, към М. „Югозападна Б. О., “. за Х. с У. – С. и Т. П. на НОИ - Б., не се представляват в откритите заседания, за които същите са редовно и своевременно призовани.
Заинтересованата страна Р. Д. “. П. – Б., чрез процесуален представител по пълномощие изразява становище, с което не оспорва жалбата. Представя като писмени доказателства писмо изх. № 30-34211#1/ 23.04.2021 год., ведно със становище на директора на Р. Д. “. П. – П., с които цели установяване на твърдението, че към настоящия момент жалбоподателят е подпомаган съгласно изискванията на приложимите нормативни актове.
Административен съд – Б., като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение № 1279 от заседание № 082, проведено на 30.06.2020 г. на ТЕЛК към М. “. Б. О., С., вид експертиза – преосвидетелстване, на Д. С. Г. е била извършена оценка на работоспособността и определени 80% трайно намалена работоспособност, по причини общо заболяване – Инсулинозависим захарен диабет без усложнения, с дата на инвалидизиране 10.09.2014 год., за срок 2 година – 01.06.2022 год., с водеща диагноза Е10.
Решението е взето по представени медицински документи. Като мотиви за процесната оценка, комисията е посочила, че същата е в съответствие с т. III от методиката за ТНР, Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ/доп., ДВ, бр. 46 от 11.06.2019 год./ Сочи се също така, че по Част девета, Раздел I, т. 2.2. се определя 80 % ТНР.
Срещу експертното решение № 1279 от заседание № 082, проведено на 30.06.2020 г. на ТЕЛК към М. “. Б. О., С. е депозирана жалба от Д. О.Ч. – председател на медицинската К. по чл. 98, ал. 4 от КСО към Т. П. на Н. О. И. – Б. чрез Регионалната картотека на медицинските експертизи до Националната Е. Л. К. - С.. Жалбата касае оценката на трайно намалената работоспособност и степента на увреждането, В. № 9023/ 05.08.2020 г.
С писмо Рег. № НЕЛК-ИЗХД-24906/ 25.08.2020 г. на Председател на НЕЛК, жалбоподателят Д. Г. е уведомен за образуваното административно производство по чл. 112 от Закона за здравето против експертно решение на ТЕЛК № 1279/ 30.06.2020 г., което е планирано за разглеждане на 30.10.2020 г. и че разкритото административно производство пред НЕЛК ще бъде приключено по документи.
По цитираната жалба и въз основа на представените медицински документи, Специализирания С. по П. В. и ССЗ към НЕЛК – С., с Експертно решение /ЕР/ № 3290 от зас. № 202 проведено на 03.11.2020 год. в С.: председател – Д. Е. И.и членове: Д. Р. Д. – В. болести и Д. Р. Р. е отменила ЕР на ТЕЛК, определяйки нов % ТНР в размер на 50 %, потвърждавайки останалите поводи – ДИ, СИ и причинна връзка. С оспореното решение и комисията е определила срок на определения % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане за 2 години – 01.06.2022 год. В решението, НЕЛК е приел за установено по приложената Епикриза от УДБ СБАЛ, гр. С., Клиника по ендокринология и генетика – ИЗ № 3299/ 11.07.2014 год., че на жалбоподателят на 10 годишна възраст е установен Захарен диабет тип 1, с прояви на големите симптоми и стойности на кр. Захар до 18. 2 и Гл. Нв – 13.48 %. Спрямо Г. веднага е започнало инсулиново лечение. Към медицинската документация са представени резултати от извършени изследвания на показатели касаещи определената диагноза, включително и резултати от извършена консултация с очен лекар на очни дъна, които са били в норма, без ретинопатия и нефропатия. Също така са представени становища на останалите специализирани състави на НЕЛК, които не установяват данни за полиневропатия и макроангиопатия на долни крайници.
В заключение, Специализираният С. по П. В. и ССЗ към НЕЛК – С. отменяйки ЕР на ТЕЛК, е определила нов % ТНР в размер на 50 %, в съответствие с т. 3 и т. 4 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Видно от приложеното по делото Известие за доставяне на Български пощи, ЕР на НЕЛК № 3290/ 03.11.2020 год. е изпратено на адреса на Д. Г. и получено срещу подпис лично на 27.11.2020 год.
Жалбата срещу това Експертно решение е подадена на 02.12.2020 год., видно от пощенското клеймо на плика, с който е депозирана чрез МЗ – НЕЛК – С., където е регистрирана под В. № АС-1127/ 08.12.2020 год.
По искане на жалбоподателя по делото е изготвено заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Д. Ч. М., със специалност В. болести.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, за обжалване на годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт, и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното Експертно решение е обективирано в писмена форма, подписано от вписаните в него членове на НЕЛК и изхожда от материално компетентен орган.
В чл. 101, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено, че за установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст се извършва медицинска експертиза. Съгласно чл. 103, ал. 4 от същия закон, експертизата на вида и степента на увреждане, и степента на трайно намалената работоспособност, се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, а според чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи, включително освидетелстваните, срещу решенията на ТЕЛК, се правят пред НЕЛК.
Съгласно чл. 109 от Закона за здравето, устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на РКМЕ се определят с правилник на Министерския съвет, какъвто е приетият с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). В чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ изрично е регламентирано, че специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Оспореното Експертно решение на С. С. на НЕЛК е издадено от административен орган с установена в закона компетентност, като валидността на решението и компетентността на издалия го орган не са оспорени по делото.
В чл. 101, ал. 4 и ал. 7 от Закона за здравето е предвидено, че видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек, като принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Визираната наредба е Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ бр. 51 от 2017 г.
Съгласно чл. 4 от НМЕ, формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. В случая няма спор, че това изискване за форма и съдържание е спазено. Спазено е и изискването, предвидено в чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, според което Националната Е. Л. К. се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от С. С., определен съобразно водещата диагноза. Съдът приема, че оспореният акт е надлежно мотивиран, включително с посочването на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
В обжалваното Експертно решение на НЕЛК са изложени констатациите от медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертното решение. В него НЕЛК се е позовал на приложената Епикриза от УДБ СБАЛ, гр. С., Клиника по ендокринология и генетика – ИЗ № 3299/ 11.07.2014 год. и материалите съдържащи се в цялата медицинска документация – медицинско експертно досие на жалбоподателя. Установено е, че на жалбоподателят на 10 годишна възраст е установен Захарен диабет тип 1, с прояви на големите симптоми и стойности на кр. Захар до 18. 2 и Гл. Нв – 13.48 %. Спрямо Г. веднага е започнало инсулиново лечение. Към медицинската документация са представени резултати от извършени изследвания на показатели касаещи определената диагноза, включително и резултати от извършена консултация с очен лекар на очни дъна, които са били в норма, без ретинопатия и нефропатия. Също така са представени становища на останалите специализирани състави на НЕЛК, които не установяват данни за полиневропатия и макроангиопатия на долни крайници. В заключение, Специализирания С. по П. В. и ССЗ към НЕЛК – С. отменяйки ЕР на ТЕЛК, е определила нов % ТНР в размер на 50 %, в съответствие с т. 3 и т. 4 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
Така изложеното от фактическа и правна страна е напълно достатъчно за мотивиране на оспореното решение, в степен даваща възможност да се разбере волята на административния орган. В решението на НЕЛК се съдържа анализ на здравословното състояние Г., съпоставено с възрастта на последният, с което правото на защита на освидетелстваното лице не е накърнено.
В жалбата няма наведени възражения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното решение и съдът не констатира такива. Съгласно посоченото в него, Експертното решение на НЕЛК се постановява по документи, което е допустимо съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, по повод допустимо подадена жалба срещу Експертно решение на ТЕЛК.
По същество оспорването е за неправилно определена от НЕЛК степен на трайно намалената работоспособност на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система. Според чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1, а според ал. 3 на същата разпоредба, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2.
В случая административният орган е определил степента на трайно намалената работоспособност на жалбоподателя, приемайки наличие на предпоставките по т. 3 и т. 4 от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. Когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за З. от общ характер, или за З. с причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение.
Когато са налице две или повече увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен процент, и най-малко две от тях са с определен процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 50 или над 50 на сто, независимо дали са за З. от общ характер, или за З. с причинна връзка, оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане. Към него се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания За определяне 50% ТНР административният орган се е позовал на Част девета, Раздел I, т. 2.1 – Захарен диабет тип 1, без усложнения – 50 % от Отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти от НМЕ. Правилно и законосъобразно в съответствие с Част девета – В. болести, Раздел I - Захарен диабет, т. 2 – захарен диабет тип 1НЕЛК е отменил Експертното решение на ТЕЛК по оценката, отчитайки факта, че към момента на преосвидетелстването – 30.06.2020 год., лицето е имало навършени 16 години – 16 год. и 8 месеца, което обосновава неприложимостта на т. 2.3 от Част девета, Раздел I от Отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти от НМЕ.
В приетото без оспорване от страните Заключение на съдебно-медицинската експертиза, вещото лице със съответната специалност подробно е обсъдило приложените към медицинското експертно досие на Д. Г. медицински документи. В отговор на поставените въпроси, експертът сочи, че оспорващият боледува от захарен диабет, тип 1. Сочи също така, че от диагностицирането до сега провежда непрекъсната медикаментозна терапия. Позовавайки се на приложената медицинска докумантация, вещото лице сочи, че при Г. няма настъпили усложнения.
Вещото лица дава категорично заключение, че процента ТНР на заболяването Захарен диабет, тип 1 е правилно определен съгласно действащите към периода на освидетелстване НЕР, което поддържа и в съдебно заседание.
Въз основа на така приетото заключение, което възприема изцяло, съдът намира за безспорно установено, че определената с оспореното Експертно решение на НЕЛК оценка на работоспособността на жалбоподателя е извършена законосъобразно и съобразно заболяването, което в случая определя най-висок процент трайно намалена работоспособност (ТНР), а определената му 50 (петдесет) % ТНР съответства на нормативните изисквания и разглежданата медицинска документация.
Предвид установеното, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същото следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на вещото лице остатъка от дължимото възнаграждение в размер на 900. 00 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. С. Г., ЕГН *, с настоящ адрес: гр. П., общ. П., о. Б., ул. „Д. Д.“ № ..., против Експертно решение № 3290 от зас. № 202 от 03.11.2020 год. на С. С. на Н. Е. Л. К. по П. В. и С. З., гр. С..
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН *, с настоящ адрес: гр. П., общ. П., о. Б., ул. „Д. Д.“ № .. да заплати на Д. Ч. М. от гр. Б. сумата от 900. 00 /деветстотин/ лева, представляваща дължим остатък от възнаграждението за изготвеното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.