Решение № 675

към дело: 20167030600147
Дата на заседание: 04/15/2016 г.
Съдия:Илонка Рашкова
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. В. в качеството й на Изпълнителен директор и представляващ „. К. – З. К. , подадена чрез адв. Б. против Решение № 2541/17.11.2015 г. на РС – С., постановено по НАХД № 551/2015 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № СН–7/ 27.06.2014 г. на Началника на Р. С. „. Б. и З. на Н. (РСПБЗН) – Г. С..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се в същата, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в същото не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушенията. Твърди се още, че в случая приложение следва да намери чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, доколкото приложената санкционна разпоредба е отменена, респективно е отпаднала наказуемостта на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушенията и авторството на същите. По изложените в жалбата съображения се иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа с депозирано по делото писмено становище от процесуалния му представител.
Ответникът – РСПБЗН – Г. С., не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, предмет на касационната проверка, РС – С. е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № СН–7/27.06.2014 г. на Началника на РСПБЗН – С., с което на И. Т. В. в качеството й на Изпълнителен директор и представляващ „. К. – З. К. , за нарушение на чл. 127к, т. 1 от ППЗМВР (отм.) във вр. с чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна Б. при експлоатация на обектите (отм.) и на основание чл. 278 от ППЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. (по т. 1 от НП); за нарушение на чл. 127к, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) във вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба №Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна Б. при експлоатация на обектите (отм.) и на основание чл. 278 от ППЗМВР е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв. (по т. 2 от НП).
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател са безспорно доказани и правилно квалифицирани от наказващия орган, правилно е установен субекта им, като съответни по вид и размер са наложените административни санкции. Приел е още, че както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им, при отсъствие на процесуални нарушения.
Решението е правилно.
Фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, пълен и прецизен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря. Правните изводи на първоинстанционния съд за доказаност на извършените от жалбоподателя нарушения кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Отговорността на И. Т. Вачева е ангажирана за това, че в качеството й на Изпълнителен директор и представляващ „. К. – З. К. е извършила нарушение на чл. 127к, т. 1 от ППЗМВР (отм.) във вр. с чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от Наредба №Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна Б. при експлоатация на обектите (отм.), съгласно които за осигуряване на пожарната Б. и З. при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна Б. и З. при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места и да оказват съдействие на органите за пожарна Б. и З. на населението. Чл. 9, ал. 1 вр. с ал. 3 от Наредбата гласи, че за създаване на организация за осигуряване на ПБ на обекти по чл. 6, ал. 3, в който броят на работещите е по-малък от 5, може да се изготвят само вътрешни правила (инструкции) за осигуряването на ПБ на територията на обекта, които в настоящия случай не са били представени при извършената в обекта проверка. Нарушението по т. 2 от НП е квалифицирано като такова по чл. 127к, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) във вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба №Із-2377/15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна Б. при експлоатация на обектите (отм.), а именно, че обектът не е бил оборудван с пожаротехнически средства, съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба №Iз-1971/2009 г. за СТПНОБ. Към датата на установяване на цитираните нарушения, на Вачева са били предоставени представителни и управленски функции по отношение на акционерното дружество, доколкото е имала качеството Изпълнителен директор и член на съвета на директорите на същото, поради което правилен е извода на първоинстанционния съд, че именно жалбоподателят е субект на визираните в закона задължения, респективно субект на административно наказателна отговорност при неизпълнението им. Нарушенията са извършени и доказани както от обективна, така и от субективна страна, а наказващият орган правилно е определил автора им, поради което направеното в жалбата оплакване в обратна насока е неоснователно.
Неоснователен е и доводът за декриминализация на процесните деяния, поради липса на санкционна разпоредба в сега действащата нормативна уредба. При сравнителния анализ между сега действащите ЗМВР и Наредба №121з-647/01.10.2014 г. от една страна, и отменените ППЗМВР и Наредба №Із-2377/15.09.2011 г. от друга, следва категоричния извод, че действащите към момента нормативни актове съдържат идентични задължения за осигуряване на пожарна Б., а за неизпълнението им е предвидена и санкционна разпоредба – чл. 265, ал. 1 ЗМВР, съгласно която ръководителите на държавни органи, организации и юридически лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, в случая разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН е неприложима, тъй като не са налице по – благоприятни за нарушителя нормативни разпоредби.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че наказателно постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид факта, че в същото не са посочени доказателствата, които потвърждават нарушенията. Констатираният пропуск в съдържанието на НП категорично не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото по никакъв начин не ограничава правото на З. на нарушителя и не го препятства да разбере естеството на вменените му нарушения. Доказателствата, на които се основава административното обвинение, се съдържат в административнонаказателната преписка, като при всяко положение на производството нарушителят е могъл да се запознае с тях.
Ето защо като е потвърдил Наказателно постановление № СН–7/ 27.06.2014 г. на Началника на Р. С. „. Б. и З. на Н. – Г. С., Районен съд – С. е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2541/17.11.2015 г. на РС – С., постановено по НАХД № 551/2015 г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ваня Вълкадинова

/п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.


File Attachment Icon
13C004F8A7E8A6D8C2257FB10045E8A4.rtf