и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.185 и следващите от АПК.
Образувано е по протест на П. П. О. П. – Б., против чл.48, т.38, пр.1-3 от Наредба № 4 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Г. Д., приета с Решение № 358/06.03.2003 г. на О. С. /ОбС/– гр.Г. Д., впоследствие многократно изменяна и допълвана.
Твърди се в протеста, че атакуваните текстове от наредбата са нищожни и се иска прогласяването им за такива, алтернативно – че са незаконосъобразни и се иска да бъдат отменени. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание представителят на БлОП поддържа протеста.
Ответникът – О. С. - гр.Г. Д., не изразява становище по протеста.
Оспорването е публикувано на определеното за това място в Административен съд – Б., на електронната страница на Върховния административен съд и в ДВ,бр.81/15.10.2019 г. До началото на устните състезания не са постъпили искания за присъединяване към оспорването или за встъпване като страна по делото.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
Оспорването е процесуално допустимо, като подадено от активно легитимирано лице. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които актът поражда задължения, а по силата на чл.16, ал.1, т.1 от АПК, прокурорът също разполага с правомощието да предприема действия за отмяна на разпоредби от подзаконов административен акт. Съгласно чл.16, ал.1, т.1 от АПК, прокурорът може да предприеме действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове, а чл.16, ал.1, т.3 от АПК, предвижда правомощието му да започва или встъпва в производства по реда на АПК, ако прецени, че е налице важен държавен или обществен интерес. Това безспорно води на извода, че наличието на важен държавен или обществен интерес, е предпоставка за допустимост на протеста.
В случая такъв важен държавен и обществен интерес е налице, доколкото с протеста е направено оспорване на подзаконов нормативен акт, който съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК, се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно действие. Оспорването на подзаконовите нормативни актове не е ограничено във времето – чл. 187, ал. 1 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването е основателно по следните съображения :
От приложената по делото административна преписка и допълнително събраните писмени доказателства се установява следното :
С Решение № 358/06.03.2003 г. по Протокол № 38/06.03.2003 г., О. С. – гр. Г. Д., е приел, на основание чл.9 от ЗМДТ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, Наредба № 4 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Г. Д. (стр.46).
Проектът на Наредбата няма данни да е публикуван на интернет страницата на общината или по друг начин през 2003 г..
НАРЕДБАТА е била изменяна и допълвана многократно през 2003 г.; 2008 г.; 2009 г.; 2011 г.; 2012 г.; 2013 г. и 2018 г.
Процесните текстове от Наредбата са приети с Решение № 482/27.01.2011 г. по Протокол № 40/27.01.2011 г. на ОбС – гр.Г. Д. (стр.106), като от общо 29 О. съветника са присъствали 22, от които 22 О. съветника са гласували „за“, „против“ – няма, „въздържали“ – няма.
По делото е приложен препис от Наредбата, чието съдържане е удостоверено с подписа на Председателя на О. С. – гр.Г. Д. (стр.38-45).
П. така установената фактическа обстановка БлАС прави следните правни изводи :
Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен, като приеманите от Общинския С. наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по- висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.75, ал.1 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията на Република България или закон /чл.2, ал.1 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/. Следователно законотворческите правомощия на общинския С. произтичат от Конституцията или от закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Отделно от това общият принцип, регламентиран в чл.15, ал.1 от ЗНА, предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. В този смисъл съдебният контрол за законосъобразност на оспорените разпоредби от процесната Наредба следва да обхване преценката дали регулираните с наредбата обществени отношения вече са уредени с нормативни актове от по-висока степен и съответно дали за приемане на оспорените разпоредби в съответствие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА органът на местно самоуправление е бил оправомощен с компетентност за уреждане на обществени отношения чрез регулирането им с подзаконов нормативен акт по чл.7, ал.2 от ЗНА.
Наредбата е приета на основание чл.9 от ЗМДТ и чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Оспорена е текстът на чл.48, т.38, пр.1-3 от Наредбата. Текстът на процесната разпоредба гласи, че общинският С. определя следните услуги и цени за тях – разходи за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя : дискета – 1.20 лв./брой ; CD – 5.00 лв.брой; електронна поща 1МВ – 0.30 лв., заплаща се за всеки започнат мегабайт и се използва за информация, съществуваща в електронен вид.
Основателен е доводът на протестиращия, че преждепосочената норма е в противоречие с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДОИ, съгласно която разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат за превишават материалните разходи по предоставянето. В случая специален закон – ЗДОИ (обн. в ДВ, бр.55/07.07.2000 г., изменян многократно с последно изменение обн. в ДВ, бр.17/26.02.2019 г.), определя компетентността на органа, който има правомощието да определя разходите /цените/ за предоставяне на обществена информация и това е в прерогативите единствено и само на министъра на финансите, който в изпълнение на преждепосочената норма е издал Заповед № ЗМФ-1472/29.11.2011 г. за определяне на разходите П. предоставяне на обществена информация по ЗДОИ (обн. в ДВ, бр.98/13.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г.).
Липсата на компетентност на О. С. – гр.Г. Д., изобщо да регламентира отношения във връзка с определянето на услуги и цени за тях – разходи за предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според видна на носителя, е недопустимо с оглед на преждецитираната императивна норма от ЗДОИ. Следва да се посочи и че след като посочените по-горе правоотношения са предмет на първична нормативна регламентация и като такива представляват установени със закон норми, то не може последващо с подзаконов нормативен акт отново да се регламентира отново същата правна материя, дори и правните норми да са със същото текстово съдържание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспорените текстове от Наредбата са нищожни, тъй като са приети в противоречие с нормите на чл.2, ал.1 и чл.8 от ЗНА без съответна компетентност- без овластяване с Конституцията или със закон и за уреждане на обществени отношения, които са регламентирани от нормативен акт от по-висока степен чл.20, ал.2 от ЗДОИ.
П. този изход на делото и според правилата на чл.143, ал.1 от АПК на оспорващата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за публикация на оспорването в Държавен вестник в размер на 20.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 и ал.2 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на чл.48, т.38, пр.1-3 от Наредба № 4 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Г. Д., приета с Решение № 358/06.03.2003 г. на О. С. – гр.Г. Д., в актуалната й редакция.
ОСЪЖДА О. С. – гр.Г. Д., да заплати на О. П. – Б., сумата от 20.00 /двадесет/ лева - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва или протестира в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България – гр.София.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК, в случай че не бъде подадена касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
ЕК