и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във вр. с чл. 54, ал. 4 от същия закон във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К. Д. С. с адрес: Г. С., ЖК „Младост – 3“, Б. 3. В. 3, А. 13 и М. Д. Й. с адрес: Г. С., ЖК „Слатина“, Б. 2, В. 2, . 1, А. 20 /на л. 182 – л. 186 от делото/, срещу Заповед № 18-4047/27.05.2015 г. на Н. на С. по Г. К. и К. /СГКК/ - Б., с която е одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри/ КР/ на Г. Б., ЕКАТТЕ 02676, одобрена със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в: коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054, обособяване на два броя нови поземлени имоти с идентификатори 02676.501.4306 и 02676.501.4307 и преномерация на сграда с нов идентификатор 02676.501.4306.1 на основание проведени процедури по помощен кадастрален план, Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на Кмета на Община Б., Удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ изх. № АВС-00-30/22.08.2012 г., скица и Решение № 836/28.09.2012 г. на ОСЗ – Б. и геодезическа разработка, в частта й, с която се коригират границите на собствения им поземлен имот с идентификатор 02676.501.3054 и в частта й относно нанасянето на поземлен имот с идентификатор 02676.501.4306.
В хода на производството, с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по делото, проведено на 12.01.2016 г., като жалбоподател по делото е конституиран „Л.-Б.-Л. М.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Б., област Б., ул. „Драма“ № 5, представляван от собственика Л. Н. М. /жалба на л. 219 – л. 222 от делото/. Оспорващият едноличен търговец обжалва изцяло горецитираната заповед.
В жалбата на К. С. и М. Й. се релевират доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорените му части, като се излагат съображения, че обжалваната заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че заповедта е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР - в производство по отстраняване на непълноти и грешки, а такива в случая не са налице, тъй като административното производство, което е приключило с издаване на оспорената заповед, е образувано по искане на М. И. Т. по отношение на имот, за който с влязло в сила съдебно решение е постановено, че не е собственост на последната. Иска се да бъде отменена заповедта в оспорените й части и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В жалбата на „Л.-Б.-Л. М.“ се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила. Сочи се, че изменението на КК не съответства на притежаваното от М. Т. /по чието искане е образувано производството/ право на собственост върху имотите, за които се отнася. Твърди се, че документите към преписката не са от категорията такива, даващи основание за допускане на процесното изменение, респ. че не са налице предпоставките за допускането му – грешка или непълнота на КККР. Иска се отмяна на заповедта изцяло и присъждане на сторените по делото разноски.
Жалбоподателите, Ч. процесуалните си представители, поддържат жалбите по изложените в същите съображения, като съображенията на жалбоподателите С. и Д. са доразвити и в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Началникът на СГКК – Б., Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбите и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Заинтересованите страни - М. И. Т., Ц. И. П., М. С. Л., Т. С. С., И. К. Т. и Р. К. Т. – редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по жалбите.
След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало с подаването на Заявление В. № 01-218915/11.09.2014 г. от М. И. Т. /на л. 120 от делото/, с което същата е поискала нанасяне на настъпили промени в КК и КРНИ на Г. Б..
СГКК – Б. е уведомила заинтересованите страни в производството за исканото изменение /уведомления и известия за доставяне на л. 106 – л. 114 от делото/
С Възражение В. № 06-59/28.10.2014 г. /на л. 102 – л.103 от делото/, жалбоподателят-едноличен търговец се е противопоставил на поисканото с горецитираното заявление изменение, като е посочил, че не са налице предпоставките за допускане на изменението, тъй като същото не съответства на притежаваното от молителката право на собственост върху имотите, за които се отнася.
На исканото изменение са се противопоставили и оспорващите С. и Й. /възражение на л. 61 – л. 63 от делото/, като са посочили, че с искането си М. Т. цели разрешаването на въпроси, по които са постановени влезли в сила съдебни решения.
С оспорената в настоящото производство Заповед № 18-4047/27.05.2015 г. на Н. на С. по Г. К. и К. /СГКК/ - Б. /на л. 31 – л. 32 от делото/, е одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри/ КР/ на Г. Б., ЕКАТТЕ 02676, одобрена със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в: коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054, обособяване на два броя нови поземлени имоти с идентификатори 02676.501.4306 и 02676.501.4307 и преномерация на сграда с нов идентификатор 02676.501.4306.1. на основание проведени процедури по помощен кадастрален план, Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на Кмета на Община Б., Удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ изх. № АВС-00-30/22.08.2012 г., скица и Решение № 836/28.09.2012 г. на ОСЗ – Б. и геодезическа разработка.
От представените по делото доказателства се установява следното:
Оспорващите К. С. и М. Й. са наследници по закон /дъщери/ на Д. И. Р., бивш жител на Г. С., починал на 06.07.2012 г. /удостоверение за наследници на л. 12 от делото/.
По искова молба на М. Т., с която срещу Д. Р. са предявени искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./, е образувано Г. дело № 1314/2007 г. по описа на Районен съд – Р., който с Решение № 1408/07.05.2009 г. /на л. 16 – л. 19 от делото/, е отхвърлил предявените искове, както следва: иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ – за признаване за установено по отношение на Д. Р., че наследодателят на Т. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС, на земеделски имот с площ от 0.840 дка, представляващ южната част на овощна градина, цялата с площ от 2.360 дка, шеста категория, находяща се в землището на Г. Б., в местността „Рупчовец“, и искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ – за отмяна на Нотариален акт № 54, том III, рег. № 2605, дело № 458/1999 г. на нотариус К. М., по силата на който Р. е признат за собственик на нива с площ от 1 700 кв.м., находяща се в землището на Г. Б., в местността „Рупчовец“, представляваща имот с пл. № 3054 в кв. 277 по плана на Г. Б..
Горното решение е обжалвано от Т. пред Окръжен съд – Б., който със свое Решение № 540/30.11.2009 г., постановено по в.Г.дело № 616/2009 г. /на л. 20 – л. 24 от делото/, е оставил в сила решението на Районен съд – Р.. Касационно обжалване на това решение не е допуснато и същото е влязло в законна сила /Определение № 526/18.05.2011 г. по Г. дело № 1131/2010 г. по описа на ВКС, Второ Г. отделение – на л. 49 – л. 50 от делото/.
М. Т. е подала жалба и срещу Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на Г. Б., в частта за имоти с идентификатори 02676.501.3053, 02676.501.3052 и 02676.501.3054. По тази жалба е образувано адм. дело № 92/2010 г. по описа на Административен съд – Б., което е приключило с Решение № 291/11.06.2010 г. /на л. 25 – л. 27 от делото/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. И. Т. срещу Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени КККР за землището на Г. Б., в частта за имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054.
Горното решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който го е оставил в сила /решение на л. 14 от делото/, както и е отхвърлил искането за отмяна на същото.
С Решение № 759/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 441/2009 г. по описа на Административен съд – Б., е отменена цитираната в титулната част на оспорената заповед, Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на Кмета на Г. Б. /на л. 139 от делото/, с която последният, на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и § 11, ал. 1 от ДР ЗИДЗСПЗЗ, по повод молба В. № 94-01-4094/02.08.2006 г. от М. И. Т. в качеството си на наследник на И. Т. и влязло в сила решение на ОСЗ – Б. за възстановяване правото на собственост, във връзка с изработен помощен план по чл. 13а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ и влязло в сила Решение № 254/18.04.2008 г. на АС – Б. по адм.д. № 580/2007 г., е одобрил решението на комисията, назначена с негова Заповед № 01-4/14.01.2009 г. в частта му по т. 3 от Протокол от 15.01.2009 г. за възстановяване на бивш имот № 21869 по картата на Воден синдикат, кв. 277 по плана на Г. Б. на наследниците на И. Г. Т. в размер на 4018 кв.м., който по сега действащия план на града е с пл. № 3052, № 3053 и № 3054. Със същата заповед е прието, че в улица и в УПИ ХVІІІ с пл. № 2710, кв. 184, мероприятията са реализирани и съответните квадратури не подлежат на възстановяване. Решението по адм. дело № 441/2009 г. по описа на Административен съд – Б. е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение № 10553/13.07.2011 г., постановено по адм. дело № 3705/2010 г. /на л. 53 – 56 от делото/, е обезсилил решението на Административен съд – Б. и вместо него е постановил друго, с което е оставил без разглеждане жалбите, подадени от Д. Р. и от „Л.-Б.-Л. М.“ срещу Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на Кмета на Г. Б.. В мотивите на решението си ВАС е приел, че „се касае за междинно производство, предхождащо възстановяването на собствеността върху бивши земеделски земи в регулация по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и едва след приключване на реституционната процедура, ако спорните имоти се възстановяват в реални граници, ще се достигне до промяна в правната сфера на лицата, имащи вещни права върху същите имоти и тогава ще възникне спор за собственост, който се разрешава по общия исков ред“.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том I, рег. № 917, дело № 178/2003 г. /на л. 91 от делото/, М. И. Б., К. /К./ И. Ц., Г. И. Б. и Е. И. С., са продали на „Л.-Б.-Л. М.“ следния свой собствен недвижим имот, а именно: имот пл. № 3052 в кв. 227 по плана на Г. Б., с площ от 1 200 кв.м., при съседи, посочени в нотариалния акт.
По делото са допуснати и назначени две съдебно-технически експертизи, изпълнени от вещото лице инж. А. А. /заключения на л. 225 – 237 от делото – основно и на л. 289 – л. 311 – допълнено/, и от вещото лице инж. С. К. /заключение на л. 342 – л. 360 от делото/, като заключенията на първото вещо лице са оспорени от пълномощниците на тримата жалбоподатели, а заключението на втория експерт – от пълномощника на ответника. Експертите са установили идентичността на имотите на оспорващите съгласно съдържащите се в преписката по изменението писмени доказателства и са изследвали възстановяването на същите, както и засягането им от оспорената заповед, като са изложили различни становища по някои от спорните въпроси.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбите са подадени в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което се явяват допустими.
Оспорената заповед е издадена от Н. на СГКК – Б., чиято компетентност да одобрява изменения в одобрени кадастрални карти и регистри произтича пряко от закона – чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. Съгласно текста на тази разпоредба в редакцията й, действала към датата на издаване на Заповед № 18-4047/27.05.2015 г., законодателят е възложил компетентността на Н. на С. по Г. К. и К. по местонахождение на имота и в конкретния случай оспорената заповед е издадена именно от Н. на СГКК – Б..
Изменението на КК и КР на Г. Б. е извършено на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР в настоящата им редакция. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на Н. на С. по Г. К. и К. по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект. Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административно-процесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки, а съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по Г. К. и К. въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти.
В конкретния случай, оспорената заповед е издадена от орган със съответната материална, териториална и времева компетентност, в рамките на неговите правомощия. Не се установяват и такива нарушения на формата, процедурата по издаване на заповедта, приложими материално-правни норми или целта на закона, които да обуславят невалидност на направеното от административния орган волеизявление.
Въпреки това настоящият състав счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради издаването й, без да е спазена съответната форма, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните норми. Тъй като специалният закон не съдържа особени изисквания по отношение на формата на заповедите за изменение на кадастрална карта, приложими са тези на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 ат АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в разпоредителната част на акта. В процесната заповед, извън посочване на проведени процедури по помощен кадастрален план, Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на Кмета на Община Б., Удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ изх. № АВС-00-30/22.08.2012 г., скица и Решение № 836/28.09.2012 г. на ОСЗ – Б. и наличието на геодезическа разработка, липсва изложение на фактите, дали основание на административния орган да прецени, че следва да нанесе нови обекти в КККР и да промени границите на съществуващи обекти в КККР. При това положение, само позоваването на заявлението, геодезическата разработка и останалите актове, не може да се приравни на изложени от административния орган фактически основания за издаването на акта - съответните установени в административното производство обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, които очертават хипотезата на приложения материален закон. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, тъй като препятства, както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. За разлика от непосочването или погрешното посочване от административния орган на правните основания за издаване на акта, което е поправимо при съдебния контрол, непосочването на приетите за установени и относими факти, какъвто е разглежданият случай, цялостно препятства този контрол и представлява достатъчно основание за отмяната на акта.
Извън горното, от приложените писмени доказателства се установява конкуренция на права на оспорващите, от една страна, и на заявителя, от друга, по отношение на имотите, предмет на заповедта, т.е. спорове за материално право по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, респ. по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/2014 г./, по които са налице влезли в сила съдебни решения. Съдът счита, че административният орган при издаване на оспорената заповед не се е съобразил с постановените и влезли в сила съдебни решения, които са му станали известни в хода на административното производство. В заповедта не се съдържат мотиви относно възраженията на оспорващите срещу исканото изменение, респ. не се излагат доводи относно представените от тях и влезли в сила съдебни решения. Същите е следвало да бъдат съобразени от административния орган, при преценката относно субективните материални права на собствениците на процесните имоти. Несъмнено действителните права на лицата не са в обема на взетите предвид от административния орган в производството по издаване на обжалваната заповед. Така констатираното несъответствие обуславя извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
В този смисъл, съдът счита, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като административният орган не е преценил всички събрани доказателства съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК и не се е съобразил с наличните релевантни факти и данни за собственост. В производството по Глава VI от ЗКИР наред със задълженията на собствениците за доказване правото си на собственост, съществуват и задължения на административния орган за установяване на правнорелевантните факти. В посочения смисъл е константната съдебна практика на Върховния административен съд на Република България.
Посочените по-горе в решението нарушения на изискуемата форма, съществени нарушения на процесуални правила и несъобразяване с материалния закон, обуславят незаконосъобразност на обжалваната заповед и представляват основания за отмяна на същата.
При този изход на делото, разноски на ответника по жалбата и заинтересованите страни не се дължат. Съобразно заявените от жалбоподателите претенции за разноски, СГКК – Б. следва да бъде осъдена да им заплати следните суми: на оспорващите К. С. и М. Й. – сумата в общ размер на 1 729.58 лева, от които: 1 200.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение; 20.00 лева – за внесена държавна такса; 508.88 лева – за възнагражденията на вещите лица и 0.70 лева – за внесена държавна такса за издаване на незаверени преписи, и на оспорващия едноличен търговец – сумата в общ размер на 311.88 лева, от които: 50.00 лева – за внесена държавна такса; 258.88 лева – за възнагражденията на вещите лица и 3.00 лева - за внесена държавна такса за издаване на незаверени преписи.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло по жалбите на К. Д. С. с адрес: Г. С., ЖК „Младост – 3“, Б. 3. В. 3, А. 13, М. Д. Й. с адрес: Г. С., ЖК „Слатина“, Б. 2, В. 2, . 1, А. 20 и „Л.-Б.-Л. М.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Б., област Б., ул. „Драма“ № 5, представляван от собственика Л. Н. М.,
Заповед № 18-4047/27.05.2015 г. на Н. на С. по Г. К. и К. - Б., с която е одобрено изменение в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри/ КР/ на Г. Б., ЕКАТТЕ 02676, одобрена със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в: коригиране границите на поземлени имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и 02676.501.3054, обособяване на два броя нови поземлени имоти с идентификатори 02676.501.4306 и 02676.501.4307 и преномерация на сграда с нов идентификатор 02676.501.4306.1 на основание проведени процедури по помощен кадастрален план, Заповед № 01-36/10.02.2009 г. на Кмета на Община Б., Удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ изх. № АВС-00-30/22.08.2012 г., скица и Решение № 836/28.09.2012 г. на ОСЗ – Б. и геодезическа разработка.
ОСЪЖДА С. по Г. К. и К. - Б., да заплати на К. Д. С. с адрес: Г. С., ЖК „Младост – 3“, Б. 3. В. 3, А. 13, и М. Д. Й. с адрес: Г. С., ЖК „Слатина“, Б. 2, В. 2, . 1, А. 2. сумата от 1 729.58 /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА С. по Г. К. и К. - Б., да заплати на „Л.-Б.-Л. М.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Г. Б., област Б., ул. „Драма“ № 5, представляван от собственика Л. Н. М., сумата от 311.88 /триста и единадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.