Производството по делото е образувано по жалба на Д. С. П. от с. С., общ. С., със съдебен адрес за призоваване адв. О. – гр. С., ул. “...” № ..., ет. ..., против Заповед № 4398з-94/13.05.2015 год. на Н. на Г. П. У. – З. и е с правно основание чл. 211 ЗМВР.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е неправилна, тъй като нарушението не е извършено. Не отговаря на действителната обстановка твърдението, че служителят е напуснал мястото на командировка преди изтичане на командировъчния срок и че е извършено с личен транспорт. Не е спазена и процедурата по налагане на наказанието. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.
В с.з. жалбоподателят Д. С. П. се явява лично и с адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Началникът на Г. П. У. – З. се явява лично.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Със Заповед № УРИ-3282з-845/07.04.2015 год. жалбоподателят е командирован за времето от 09.04.2015 год. до 24.04.2015 год. в зоната на отговорност на ГПУ - Б. от РДГП - К.. Превозването до мястото на командировката е било извършено със служебен автомобил. Връщането също се е извършвало със служебен автомобил. По време на командировката жалбоподателят е заболял и му е издаден болничен лист за периода от 20.04. до 24.04.2015 год., като отпускът за временна неработоспособност е бил 5 дни, което ще рече и 24.04.2015 год. включително. Режимът е бил домашен. Жалбоподателят е останал да се лекува на мястото на командировката, тъй като в болничния лист не е указано къде да се проведе домашният режим. Последния ден от отпуска за временна неработоспособност, който съвпада с последния ден на командироване, жалбоподателят е напуснал мястото на командироване с обществен превоз. По повод проверка на данни за извършено дисциплинарно нарушение от служители на ГПУ - З. при РДГП - К. е назначена комисия със Заповед № 4398з-88/29.04.2015 год., която е следвало да установи и изясни данни, че на 24.04.2015 год. служители на ГПУ - З. не са изпълнили Заповед № УРИ 3282з-845/7.04.2015 год. По повод на тази заповед е изготвена справка № УРИ-4398р-4984/08.05.2015 год., която е установила, че на служителя П. е издаден болничен лист с режим на лечение „домашен” без да бъде отразено къде да го провежда и най-вече дали може да се провежда в друго населено място. На разпоредения брифинг на 24.04.2015 год. не се е явил П. и не се е прибрал със служебния автомобил. Комисията е направила извод, че мл. инспектор П. е използувал дадения му отпуск за временна неработоспособност, за да отпътува по-рано от мястото на командировката, преди изтичане на заповядания срок на командировка от 09.04.2015 г. до 24.04.2015 год. С действията си е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, като е нарушил Заповед № УРИ-3282з-845/07.04.2015 год. т. 1.1.9 и т. 2.2 на директора на ГДГП. Извършеното от П. е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед или служебни задължения и на основание чл. 200, ал. 1,т. 11 и ал. 2 от ЗМВР следва да му се наложи дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 6 месеца до една година. Началникът на ГПУ - З., твърди в с.з., че когато се установи, че няколко служители са в отпуск по болест, се организира превоз до работното им място, откъдето са командировани, но това е практика без да е регламентирано. Заявява, че П. е уведомил в ГПУ - З., че е в отпуск поради временна нетрудоспособност и това е записано в регистъра на дежурните. Не поддържа обстоятелството, че жалбоподателят е извършил нарушение по т. 1.1.9 от Заповед № УРИ-3282з-845. Наложил е заповедта, затова, че е постъпила докладна, с която са уведомени, че той не се е явил на брифинг.
По делото е представено и обяснение на жалбоподателя, адресирано до Н. на ГПУ - З., в което признава, че се е прибрал с обществен превоз, тъй като в колата, с която са пътували, са били повече хора от предвидените места.
П. е бил запознат и със справката, без в нея да е посочена датата, когато се е запознал. Видно от датата на изготвяне на справката тези обяснения са дадени на 30.04.2015 год., а справката за извършено нарушение е изготвена на 08.05.2015 год. На основание на справката и писмени обяснения от 30.04.2015 год. Началникът на ГПУ - З. е издал процесната заповед, с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР е наложил наказание “Порицание” за срок от 6 месеца и е предупредил служителя, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от страна, засегната от издадения административен акт. Разгледана по същество е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Длъжността „Началник ГПУ” е ръководна длъжност и съгласно чл. 204, ал. 4 ЗМВР може да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3.
При издаването на заповедта не е спазена процедурата по издаването й. Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение и неговия извършител. Такива данни макар и неприложени към делото, но посочени в справката, са получени сигнали по повод извършени дисциплинарни нарушения от служители от ГПУ - З.. По повод на това в изпълнение на процедурата по чл. 205, ал. 2 е разпоредена проверка и е изготвена справка. От нея се установява, че П. е напуснал по-рано мястото на командировка и е напуснал мястото с обществен превоз. С тази справка е запознат П.. Още преди изготвянето на тази справка по повод постъпилите сигнали П. е дал обяснения. Заповедта за налагане на наказание е изготвена без П. да е дал писмени обяснения, които да са приети от наказващия орган или П. да е изслушан от Н. на ГПУ - З.. Приетите писмени обяснения от 30.04.2015 год. не могат да се приемат като такива по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, защото са дадени преди изготвянето на справката, с която П. е запознат без да е посочена дата кога, но вероятно или на датата на нейното изготвяне 08.05.2015 год., или непосредствено след тази дата.
Независимо от това съдът счита, че следва да отбележи, че заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон. Не се установи по безспорен начин жалбоподателят да е извършил вменените му дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения или заповеди. Законодателят е употребил в чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР предлога „или”, което означава, че за двете нарушения кумулативно не може да се наложи дисциплинарно наказание. Следва да бъде извършено или нарушение на служебната дисциплина, или на заповед. В конкретния случай са употребени и двете. Не е ясно за какво точно нарушение е наказано лицето. В с.з. Началникът на ГПУ - З. твърди, че е наказан за това, че не е изпълнил заповед на главния директор и не е пътувал с транспорта, упоменат в заповедта.
От оспорената заповед се установява, че жалбоподателят е наказан за това, че е нарушил т. 1.1.9 от Заповед № 3282з-845/07.04.2015 год. на Директора на ГДГП, съгласно която той е командирован за времето от 09.04.2015 г. до 24.04.2015 год. в зоната на отговорност на ГПУ - Б.. От доказателствата по делото се установява, че той е изпълнил заповедта, като е заминал в мястото на командировката и е отпътувал от там в последния ден от командировката – 24.04.2015 год. Самият издател на оспорената заповед изрично заявява, в съдебното заседание, че не поддържа, че е извършено такова дисциплинарно нарушение. Жалбоподателят не е извършил и дисциплинарното нарушение – неизпълнение на Заповед № 3282з-845/07.04.2015 год. на Директора на ГДГП в т. 2.2. Съгласно тази точка от заповедта, с оглед спазване на мерките за безопасност на служителите и в изпълнение на т. 11 от Заповед № 8121з-1071/30.12.2014 год. на Главния секретар на МВР, е забранено пътуването от и до мястото на командировка с лични транспортни средства на командированите служители. Т. 11 от Заповед № 8121з-1071/30.12.2014 год. на Главния секретар на МВР определя, че организацията по транспортирането на командированите служители от ОД на МВР, ГДОП, ГДПБЗН, и ДУССД до структурите на РДГП - Е. да се осъществява с налични транспортни средства на съответната изпращаща структура или чрез нает транспорт. Никъде в заповедта не е посочено, че не може да се ползува обществен превоз. Жалбоподателят е напуснал мястото на командироването с обществен превоз. Издателят на заповедта заявява в с. з., че за издадения болничен лист жалбоподателят е уведомил Н. и това е записано в регистъра. Когато е налице такова обстоятелство – заболяване, прибирането на болните служители също става със служебен превоз, но това не е регламентирано, а е установено като практика. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил и т. 2.2 от Заповед № 3282з-845/7.04.2015 год. на Директора на ГДГП.
Съдът приема, че при издаването на оспорената заповед е нарушена и нормата на чл. 206, ал. 2, 3 и 4 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият орган не е събрал и оценил всички относими доказателства, преди да наложи дисциплинарното нарушение. Заповедта следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото основателно е искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя. ГПУ - З. следва да бъде осъдено да заплати на Д. С. П. сумата от 110,00 лв. – направени разноски и представляващи адвокатско възнаграждение от 200,00 лв., от които са платени само 100 лв. и 10 лв. държавна такса.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 4398з-94/13.05.2015 год. на Н. на Г. П. У. - З..
ОСЪЖДА ГПУ - З. да заплати на Д. С. П. от с. С., общ. С., ул. ... № ... сумата от 110,00 (сто и десет) лв. – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред ВАС на РБългария – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.