и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на адв. С.Н.Г. от АК – Б., в качеството й на пълномощник на И. М. Д. с ЕГН * от гр. С., ул. „. П. № ... и съдебен адрес : Б., ул. „П. Д. П.“ № ..., ... против Заповед № УТИ-П-148/20.12.2019г. на К. на общ. С., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Реконструкция на масивна сграда – производствен обект (фурна)“, находящ се в УПИ II-128, кв.11 по плана на с. В., общ. С..
В жалбата са изложени доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че оспорващия не е извършител на процесния „строеж“, поради което административния орган неправилно му е вменил задължение за неговото премахване. Релевират се доводи за наличие на нарушение на административно производствените правила, поради немотивираност на оспорвана заповед и липса на адресат, което е довело до ограничаване правото на защита на оспорващия. Моли, да се отмени заповедта като неправилна и незаконосъобразна.
Оспорващият в съдебно заседание не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Георгиева, която подържа жалбата, в която твърдят незаконосъобразност на издадената заповед. По съществото на делото в писмена защита развива конкретни съображения. Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Кметът на общ. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. В писмени бележки се излагат конкретни доводи в насока законосъобразност на издадената заповед. Молят за потвърждаване на издадената заповед и претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорената заповед съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 30.05.2019г. общински служители към общ. С. са извършили проверка и оглед на място по постъпил сигнал за незаконно строителство /жалба В.№ 9400-1535/30.04.2019 г. от В. К. Д. от с. В., общ. С./.
При извършена проверка от служителите на О. С. с Констативни актове № 13-АА/30.05.2019г. и № 14-АА/30.05.2019г. /л. 15-20/ е констатирано е, че имотът е собственост на „М. К.-Д.-62“, представляван от собственика М.К. Д. - НА № 124, т. I, дело № 112/2011г., на В. К. Д. - НА № 39, т. I, дело № 39/2014г. и И. М. Д. - НА № 172, т. II, дело № 349/2017г. Строежът представлява реконструкция на масивна сграда – производствен обект (недействаща фурна). В помещенията, граничещи със смесен магазин до стената, която е обща и за двата обекта са отлети 5бр. стоманобетонови колони с размери 0,25/0,25м и височина h=2,75м. Върху колоните е отлят стоманобетонов пояс, от който до кота било е изпълнена тухлена зидария, като на пояса са положени и дървени греди. Констатирано е, че строителството е извършено от И. М. Д., за което не са представени строителни книжа и документи. Формиран е извод за това, че извършените СМР са незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ.
Констативните актове са съставени в отсъствие на оспорващия И. М. Д., като възложител и собственик на строежа и същите са изпратени за връчване с писмо изх. № 92-00-1535¹/24.06.2019г. на Общ. С. до всички собственици на имота. С връчване на констативните актове заинтересованите лица са уведомени за образувано с тях административно производство. В законоустановения срок е депозирано възражение № 94-00-2244/04.07.2019г. от И. М. Д., в което същият е посочил, че към датата на извършената проверка – 30.05.2019г. в обекта се е извършвал належащ ремонт на общите части, предвид състоянието на сградата и вероятност от срутване, което води до реална опасност за живота и здравето на хората, имащи достъп до същата.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № УТИ-П-148/20.12.2019г. на К. на О. С., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж доброволно за сметка на извършителя, представляващ „Реконструкция на масивна сграда-производствен обект (фурна), находящ се в УПИ II-128, кв.11 по плана на с. В., общ. С.. Заповедта е редовно съобщена на всички заинтересовани лица, чрез куриер с обратна разписка /л. 11-12/, като на жалбоподателя е връчена на 09.01.2020г., който в законоустановения 14-дневен срок – 20.01.2020г. е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Б..
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. В отговор на поставените въпроси вещото лице е констатирало, че масивната сграда - търговски обект е на един етаж, с РЗП 210 кв.м., изградена в УПИ II-128, кв.11 по плана на с.В., общ. С. и същата се състои от фурна с площ от 78.00кв.м, пивница с площ от 60.00кв.м и смесен магазин с площ от 72.00кв.м. На височина около 3,15м е изпълнена таванска дървена конструкция, като носещите дървени греди са разположени в една посока и са стъпили директно върху тухлената зидария. От долната страна на дървената конструкция върху мрежа от арматурно желязо и рабицова мрежа е изпълнен таван с чоп и варова мазилка. Обособените части са разделени помежду си с общи плътни тухлени зидове с дебелина 25см и имат самостоятелни входове. При огледа отвътре на обособената част „фурна“ вещото лице е установило, че окачения таван е паднал, част от дървените греди на таванската конструкция са изгнили, а други полуразрушени, част на елементите на покривната конструкция също са изгнили, керемидите са разместени. В обособения обект – фурна вещото лице е установило, че не се извършва търговска дейност, а са предприети възстановителни и заздравителни работи. Строителните работи са извършени от собственика на обособения обект „фурна“ - Илия Д.. Същите се изразяват в изпълнение на 5бр. стоманобетонови колони, с размери 25/25см и височина 2,75м до общата стена със „смесен магазин“. Върху тях е изпълнен стоманобетонов пояс, с размери 25/40см., върху който са легнали част от гредите на таванската дървена конструкция. Върху стоманобетоновия пояс е изпълнена тухлена зидария с дебелина 25см до съществуващия покрив, с цел разделяне на подпокривното пространство между „фурна“ и „смесен магазин“. В заключението си вещото лице е посочило, че тези дейности имат за цел да осигурят здрава основа за дървената покривна конструкция, както и да осигурят разделяне на покривната конструкция между отделните обособени части на сградата с цел осигуряване на пожаробезопасност на покрива, т.е. каса е се за ремонтни и възстановителни дейности за поправка и заздравяване на строежа, който е застрашен от разрушаване. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото уточнява, че петте стоманобетонови колони и пояс са изпълнени така, че върху тях да легне таванската покривна конструкция и по този начин се укрепва покривът на това помещение. Тези новоизпълнени колони и пояс според вещото лице служат да се пренесе товарът от таванската покривна конструкция върху новите конструктивни елементи и по този начин ще се увеличи дълговечността, дълготрайността на конструкцията на сградата. Също така вещото лице уточнява, че целият покрив се нуждае от цялостна поправка и според нея с изграждането на новите елементи се цели да се закрепи и заздрави съществуващата таванска и покривна конструкция. По този начин според вещото лице се премества разпределението на товарите, прави се по-дълготрайно и се променя натоварването. Изграждането на новите елементи, които са конструктивни елементи, е било наложително, тъй като без тях не може да се изпълни новата зидария, която служи за разделяне на подпокривното пространство.
Видно от представения по делото нотариален акт № 172, том IІ, по нот. дело № 349/2017 г. /л. 21-22/ И. М. Д. е придобил 78/210 ид. ч. от УПИ II-128, кв.11 по плана на с. В., общ. С., ведно с Масивна сграда – производствен обект (фурна) с площ от 78.00кв.м, представляваща обособена част от масивна сграда – производствен обект на един етаж с обща площ от 210.00кв.м състояща се от фурна с площ от 78.00кв.м, пивница с площ от 60.00кв.м и смесен магазин с площ от 72.00кв.м.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № УТИ-П-148/20.12.2019г., с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - К. на О. С., съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ. Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК.
Неоснователни са оплакванията на оспорващия за неяснота на обективираното в заповедта разпореждане за премахване „Реконструкция на производствен обект (фурна), тъй като в обстоятелствената част подробно и ясно е описано какви са били извършените СМР към момента на извършената проверка от контролните органи в този производствен обект (фурна), поради което не може да се приеме, че за оспорващия не е било ясно какъв е предмета на разпореденото премахване.
Заповед № УТИ-П-148/20.12.2019г. на К. на О. С. е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване на регламентираните в ЗУТ процесуални правила и изисквания. Административното производство е образувано на основание Констативни актове № 13-АА/30.05.2019г. и № 14-АА/30.05.2019г. /л. 15-20/, съставени и подписани от длъжностни лица при Общинска администрация - С.. Констативните актове са връчен на оспорващия, с което е обезпечена възможността да упражни правата, които има в качеството му на страна в административното производство по чл. 225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направи възражения във връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените фактически и правни изводи.
С оглед нормативното предписание на чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните :
Разпореждането, обективирано в оспорената заповед, се свежда до премахване на незаконен строеж : "Реконструкция на масивна сграда-производствен обект (фурна)", изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Ето защо предмет на установяване по делото са единствено обуславящите разпоредителната част от заповедта фактически констатации.
Оспорващият не оспорва обстоятелството, че към момента на проверката в обекта са се извършвали СМР, но същите са се свеждали до извършване на належащ ремонт на общи части, предвид състоянието, в което се е намирало сградата и вероятността от срутване, което да застраши живота и здравето на хората имащи достъп до сградата.
Спорът е за това представлява ли строеж извършената реконструкция на масивна сграда - производствен обект (фурна) или представлява "текущ ремонт" и респ. правилна ли е оспорената заповед?
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ основният ремонт на обектите, посочени в разпоредбата представляват строежи. С оспорената заповед е наредено премахването на строеж "Реконструкция на масивна сграда-производствен обект (фурна), находящ се в УПИ II-128, кв.11 по плана на с. В., общ. С.". Спорният по делото въпрос е дали с извършеното от оспорващия е направена реконструкция или е направен текущ ремонт, за който съобразно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не се иска издаване на разрешение за строеж, като твърдението на оспорващия е, че се касае до извършване на належащ ремонт на общи части, предвид състоянието, в което се е намирало сградата.
В § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ се съдържа легално определение за това какво представлява реконструкция, а именно : "Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". Видно от цитирания текст, за да се приеме наличието на реконструкция трябва да са налице следните предпоставки (относимите в настоящия случай): 1. Да има възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи; 2. извършват се нови видове работи, с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите". В настоящия случай са изградени нови конструктивни елементи, тъй като са направени пет стоманобетонови колони с размери 0,25/0,25см и височина 2,75м, върху които е изграден и стоманобетонов пояс, което е било необходимо за изграждането на тухлена зидария с дебелина 25см до съществуващия покрив, с цел да бъде разделено подпокривното пространство между „фурна“ и „смесен магазин“. По този начин се е увеличила устойчивостта и трайността на сградата. Поради това е правилен извода на административния орган, че е извършена реконструкция. Извършеното не съответства на понятието текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43. Не съответства и на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, който допуска без разрешение за строеж текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. В настоящият казус е безспорно, че тези конструктивни елементи са новоизградени, за да се подсили/укрепи/ съществуващата тухлена стена, която е служела като конструктивен елемент според изводите на вещото лице и върху която е била закрепена покривната конструкция. Изградените пет броя стоманобетонови колони и пояс, представляват реконструкция на производствения обект „фурна“ и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл. 151 от ЗУТ и в частност в хипотезата на чл. 151, т.1 от ЗУТ /съгласно която не се изисква разрешение за строеж за подменяне на покривни материали/, доколкото както вече беше посочено, извършените строително-ремонтни дейности не се свеждат до текущо ремонтиране на покрива /само подмяна на покривни материали/, а са изградени нови стоманобетонови колони и пояс, които вещото лице поясни, че са конструктивни елементи и с които се увеличава устойчивостта и се укрепва покривната конструкция на тази сграда, както и да може да се изгради тухлената зидария, с която се цели разделяне на подпокривното пространство между фурната и смесения магазин. Ето защо те не попадат в хипотезите на чл. 151 от ЗУТ, а се квалифицират като такива по реконструкция на строеж (т.44 от §5 от ДР на ЗУТ).
С оглед времето на извършване 2019г. строежът е нетърпим. Установено е, че същия е пета категория, съгласно чл. 137, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗУТ и е захранен с ток и вода.
По делото е безспорно установено, че оспорващия е започнал и извършил процесния строеж без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което визираното фактическо основание за издаване на обжалваната заповед се установява по категоричен и несъмнен начин.
Предвид така установените факти по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите факти - елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че оспорващият, като собственик на процесния обект е извършил незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, и следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона, свързана с отстраняване на незаконно строителство. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.4 от АПК в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на сумата от 100.00лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адв. С.Н.Г. от АК – Б., в качеството й на пълномощник на И. М. Д. с ЕГН * от гр. С., ул. „. П. № ... и съдебен адрес : Б., ул. „П.Д. П.“ № ..., .1, против Заповед № УТИ-П-148/20.12.2019г. на К. на О. С., като неоснователна.

ОСЪЖДА И. М. Д. с ЕГН * от гр. С., ул. „. П. №..., да заплати на О. С. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
КТ