Решение № 1039

към дело: 20147030700208
Дата на заседание: 05/15/2014 г.
Съдия:Марияна Мицева
Съдържание

и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано e след Разпореждане от 21.03.2014г. за разделяне на производството и е по жалба Ф. И. С. с постоянен адрес: Г. С., Община С., район В, ж.к.
„Г. г.”, У. „Б.” № 3а срещу Решение №П-5/26.02.2014 год. на Д. на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.) Г.Б., с
което е потвърдено Разпореждане № О-01-000-00-00676857/06.01.2014 г. на
Ръководител по изплащане на обезщетенията на помощите при ТП на Н.-Б..
В жалбата се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че
съгласно чл.4,ал.1,т.7 от КСО е била осигурена за всички осигурителни рискове
считано от 01.07.2012г. и към момента на представяне на болничните за периода
от 18.10.2013г. до 28.11.2013 год., и продължение за периода от 29.11.2013 год.
до 07.02.2014 год. е отговаряла на условието по чл. 48а от КСО за наличие на 12
месеца осигурителен стаж. Иска се отмяна на обжалваното решение.
В съдебно заседание оспорващата се представлява от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата.

Ответникът - Д. на ТП на Н. - Б. чрез процесуалният си представител изразява
мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Представя писмено
становище, в което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От приложените към административната преписка писмени доказателства, безспорно е установена следната фактическа обстановка.

С Договор за търговска помощ от 01.07.2012г. слючен между оспорващата и “К.Д.Д. И.” ЕООД търговецът възлага, а търговският помощник приема срещу
възнаграждение да извършва от негово име и за негова сметка всички действия и
сделки, свързани с управление на търговската дейност, да представлява
търговеца.
С анекс от 02.01.2013 год. дружеството е изменило договора за търговска помощ
от 01.07.2012 год., като е посочил, че Ф. С. е наричана по-долу „търговски
помощник”, а в чл. 1 е записано, тя да работи като търговски управител
(прокурист) по смисъла на чл. 21 и сл. от ТЗ.
С Анекс от 07.01.2014г. дружеството е изменило договора за търговска помощ от
02.01.2013г. в трудов договор за търговско управление, като е посочил, че Ф. С.
е наричана “служител”, а в чл.1 от анекса е записано, че служителят ще работи
като прокурист в търговското предприятие.
По делото е представено и удостоверение № *0904/18.03.2014 год., от което е
видно, че Ф. С. е вписана като прокурист на 16.01.2014 год.
От представената справка е видно, че лицето към 18.03.2014 год. е с
непрекъснати здравноосигурителни права. Представена е декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, с което е заявило, че ще упражнява дейност като търговски пълномощник от 01.07.2012 год. и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.

Представена е и служебна бележка от „К.Д.Д. И.” ЕООД, че жалбоподателката
е назначена като търговски управител по реда на чл. 21 и сл. от Търговския
закон, считано от 02.01.2013 год. с месечно възнаграждение от 1400 лв. и е
осигурена по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
От представената справка за актуално състояние се установява, че С. е
регистрирала трудов договор с дружеството „К.Д.Д. И.” на 07.01.2014 год. В
този трудов договор е записано, че лицето по длъжност се води прокурист
(търговски управител). От справка от персоналния регистър на Н. за
осигурителните периоди от 01.01.2012 год. до 31.12.2014 год. липсват данни за
осигуряване от самоосигуряващото се лице. От справката за осигурителни доходи
(с дата 24.04.2014г.) се установява, че жалбоподателката няма декларирани
никакви осигурителни данни до тази дата. Представеният болничен лист е за
период от 29.11.2013г. до 07.02.2014г. и е за майчинство и е за длъжност
„Търговски помощник”.

От писмо изх.№ВхК4312/09.05.2014г. на ТД на НАП-С., офис Б. се установява, че
към 09.05.2014г. Ф. С. не е декларирала доходи от граждански договори, а от
приложена справка се установява единствено сключен трудов договор на
07.01.2014г. с “К.Д.Д.И.”.

От представена справка от Персонален регистър на Н. за осигурителните периоди
от 01.01.2014г. до 15.05.2014г. се установява, че Ф. С. няма отработени дни.
Представената Декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2013г. от Ф. И. С. е
неотносима.
На 10.12.2013г. оспорващата е подала Декларация Приложение №1 към чл.3,ал.3 и 4 от КСО за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50,ал.1 и ал.51 от КСО.Представен е болничен лист за дата 29.11.2013г. до 07.02.2014г.

С Разпореждане № О-01-000-00-00676857/06.01.2014г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията на помощите при ТП на Н.-Б. е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за майчинство серия А-2012 №5746305. Срещу разпореждането е подадена жалба от С. до Д. на ТП на Н.-Б..
С Решение №П-5/26.02.2014 год. на Д. на ТП на Н.- Г.Б. е потвърдено
Разпореждане № О-01-000-00-00676857/06.01.2014г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията на помощите при ТП на Н.-Б.. Решението е връчено на оспорващата на 06.03.3013г. и е обжалвано с жалба вх.№К 1501/20.03.2014г., видно от придружително писмо.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорваният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.117, ал.1 от КСО в
писмена форма и същият е подробно мотивиран.

Съгласно чл.48а,ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство
имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово
възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този
риск.
Понятието “осигурено лице” е дефинирано в §1,ал.1,т.3 от ДР на КСО физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски.

Съгласно чл.4,ал.1,т.7 от КСО ( ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г. и
ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.)осигурени за общо заболяване и
майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова
злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества,едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Съгласно чл.4,ал.1,т.7 от КСО (ДВ бр.70 от 2013г. в сила от 09.08.2013г.) на
задължително осигуряване подлежат управителите и прокуристите на търговски
дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на
директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски
дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за
управление на неперсонифицирани дружества.

С оглед на цитираните разпоредби търговския помощник не е подлежал на
задължително осигуряване по чл.4,ал.1,т.7 от КСО, а прокуристът е бил
задължително осигурен за майчинство, но считано от 09.08.2013г. Видно от Анекс
№1 /02.01.2013г. е, че оспорващата Ф. С. е приела да работи като прокурист
считано от 02.01.2013г., поради което същата е била задължително осигурена, но
считано от 09.08.2013г. (от влизането в сила на изм. с ДВ бр.70 от 2013г.).
От представените по делото справки се установява липсата на декларирани данни от лицето като самоосигуряващо се по граждански договор, нито други декларирани осигурителни данни.

Следва да се посочи, че вписването в търговския регистър на прокуриста не е
правопораждащ факт, то има отношение спрямо третите за дружеството лица.
На следващо място следва да се посочи, че когато отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с трудов договор, прокуриста е задължително осигурено
лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Когато отношенията между търговеца и прокуриста
се уреждат с граждански договор, независимо от неговия вид същия е
задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 КСО, а това
означава, че прокуриста по граждански договор, не е осигурено лице за
майчинство. Ирелевантно в такива случаи е внасянето на осигурителни вноски и за фонд "Майчинство".

Трудовият договор трябва да има съдържанието по чл. 66 от Кодекса на труда.
Процесният договор и анекса към него няма това съдържание, поради което не може да бъде определен като трудов. Следователно той е граждански договор и има последиците на граждански договор. Упражняваната по него трудова дейност е основание за осигуряването на прокуриста Ф. С. за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 КСО), но не и за
майчинство. Поради това тя няма право на парично обезщетение при бременност и раждане. Следва да се посочи, че трудов договор е сключен едва на 01.07.2014г.
Както бе посочено по-горе едва с изменението на чл.4,ал.1,т.7 от КСО (в сила от
09.08.2013г.) е включена и фигурата на прокуриста, като задължително осигурен
за майчинство и от 07.01.2014г. (най-рано от 09.08.2013г.) същата се счита за
осигурена за майчинство. В този случай обаче не е спазена разпоредбата на чл.
48а,ал.1 от КСО, съгласно която право на обезщетение за бременност и раждане
имат лица, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Т.
е. към датата на издаването на процесния болничен лист 29.11.2013г. до
07.02.2014г. същата не е имала изискуемия осигурителен стаж.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да я отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, от АПК, съдът

Р Е Ш И:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. И. С. с постоянен адрес: Г. С., Община С., район
Витоша, ж.к. „Г. г.”, У. „Б.” № 3а срещу Решение №П-5/26.02.2014 год.
год. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП
на Н.) Г.Б., с което е потвърдено Разпореждане № О-
01-000-00-00676857/06.01.2014г. на Ръководител по изплащане на обезщетенията на помощите при ТП на Н.-Б..

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред ВАС на РБ С..

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева


Вярно с оригинала!
ЕК


File Attachment Icon
171FD487C690D772C2257CFA002B992E.rtf