и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на Н./ − С., подадена чрез гл. юрисконсулт М. Т. М., срещу Решение № 159/12.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1176/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 551997-F578623/17.12.2020 г., издадено от Заместник-директора на ТД на Н. – С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на районния съд за допуснато в хода на административно-наказателното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване на дата на извършване на нарушението и неяснота по отношение словесното описание на нарушението. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано от административно-наказващия орган, а редом с липсата на процесуални пороци в производството по установяването и санкционирането му, отговорността на търговското дружество, законосъобразно е била ангажирана. По изложените съображения, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Ответникът по касационната жалба – „. Е. редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. С депозирано по делото писмено становище от процесуалния му представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита, че изложените в същата основания, обосновават извод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 551997-F578623/17.12.2020 г. на Заместник-директора на ТД на Н. – С., с което на „. ЕООД с ЕИК ***, за нарушение по чл. 124, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС и на основание последната разпоредба, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че от избрания от актосъставителя и наказващия орган, начин на формулиране на словесното описание, не става ясно кога санкционираното нарушение е било довършено, т.е. до кога е следвало субектът да изпълни задължението си. Воден от изложеното, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно и е отменил същото само на това основание.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения, се споделят от настоящия касационен състав. В този смисъл и направените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебното решение не могат да бъдат споделени. Посочените от районния съд процесуални нарушения, като основание за отмяна на наказателното постановление, са съществени и наличието им обосновава отмяната му.
В конкретния случай, административно-наказателната отговорност на дружеството-ответник по касационната жалба, е ангажирана за това, че не е изпълнило задължението си да отрази в Дневник „Продажби“ и СД по ЗДДС, издадения от същото данъчен документ, а именно Фактура № */06.03.2020 г., в данъчния период, през който е издаден /месец 03.2020 г./, което е довело до определяне на данък в по-малък размер, което деяние, така описано, е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Когато, обаче, се формулира спрямо конкретно лице, конкретно административно- наказателно обвинение, следва да е налице ясно, точно и пълно описание на вмененото административно нарушение, като следва да е налице изложение и досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
В случая, при издаването на АУАН и НП не е посочена датата /периода/ на извършване на вмененото административно нарушение, което е в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Цитираните разпоредби на ЗАНН не съдържат изключение за нарушения, осъществени под формата на бездействие, като в тежест на административно-наказващия орган е да посочи началната дата, в която се е породило съответното задължение за изпълнение от страна на адресата, и от която дата, насетне, е последвал периодът на пасивно поведение.
Изводът на актосъставителя и АНО, че посочената в АУАН и НП дата - 05.11.2020 г., е дата на извършване на нарушението, не отговаря на действителната фактическа обстановка. Посочената дата касае извършването на проверка и констатиране на извършено вече от страна на „. ЕООД нарушение, респ. откриване на нарушението и нарушителя. Нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството се счита за извършено с изтичане на регламентирания в чл. 124, ал. 2 от ЗДДС данъчен период, през който фактура № */06.03.2020 г. е издадена. Т.е. датата на извършване на нарушението, би следвало да бъде деня, следващ деня, в който е следвало да се отрази издадената фактура. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП, обаче, липсва конкретизиране на именно на този ден, от който се счита за извършено нарушението. Посочената в АУАН и НП дата - 05.11.2020 г. /дата на извършване на проверката/, е датата на установяване на нарушението, и доколкото вмененото задължение към държавата е обвързано с един определяем срок, същата не би могла да се възприеме и като дата на извършването му. Констатираният пропуск, от една страна, несъмнено се отразява на правото на защита, тъй като води до неяснота в административно-наказателното обвинение, а от друга - препятства извършването на цялостна ревизия на санкционния акт в съдебното производство, понеже не би могло да се извърши преценка доколко са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид това, изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, са правилни и обосновани, същите са довели до накърняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице, и винаги водят като своя закономерна последица, до отмяна на санкционния акт на административно-наказващия орган.
По тези съображения, като е достигнал до същите крайни изводи, РС – Б., отменяйки НП № 551997-F578623/17.12.2020 г. на Заместник-директора на ТД на Н. – С., е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, и като такъв същият ще следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, според която в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Искането е направено своевременно и по делото са налице доказателства за действителното заплащане на разноските. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като Националната агенция по приходите - гр. С. следва да бъде осъдена да заплати на „. Е. разноски по делото в размер на 400.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159/12.11.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 1176/2021 г. по описа на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите - гр. С., да заплати на „. ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П. ш.“, М. „., представлявано от управителя А. А. П., сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Саша Алексова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Георги Иванов
/п/ Димитър Узунов
Вярно с оригинала!
С.В.