и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „. ..“ ЕООД Б. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С321-F534049/23.01.2020 г., издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е постановено „запечатване на търговски обект“ – Бензиностанция, находяща се в гр. С., ул. „....., стопанисвана от „. ..“ ЕООД и „забрана достъпа до нея“ за срок от 14 дни.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт с искане за неговата отмяна. Оспорващият счита акта за немотивиран, постановен в нарушение на материалния закон и несъобразен с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като превантивното (предупредително) действие би се постигнало с издаване на наказателно постановление, каквото няма издадено и санкцията да бъде заплатена, а не с акт от вида на оспорения. Липсата на издадено наказателно постановление води до превратно прилагане на закона, като е нарушен принципа за съразмерност. От запечатването ще настъпят вреди от неизпълнение на сключени договори за доставка. Твърди, че не е имало укриване на данъци, тъй като е отчело оборота за м. 10 и м. 11. 2019 г., като АУАН не е издаван и такъв не му е връчен. Неправилно е определен и срока на запечатване. По изложените съображения иска оспорения акт да бъде отменен.
Ответникът Н. О. „. дейности“ – С. в Г. Д. „. контрол“ П. ЦУ на Н., в писмено становище от представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
От представените с административната преписка документи е видно, че П. извършена на 28.11.2019 г. в 14:20 часа данъчно – осигурителна проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР ЗДДС – Бензиностанция, находяща се в С., на основание чл. 110, ал. 4 вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК е съставен Протокол № 0036595/28.11.2019 г., с който е указано на стопанисващия търговския обект да представи документи, в т. ч. и за доставка на гориво за период от 01.10.2019 – 28.11.2019 г. В хода проверката е установено, че в търговския обект има въведено в експлоатация и в работен режим фискално устройство – централно регистриращо устройство с бензин/газ/ - колонки, с нивомерна система, от което се издават фискални бонове, видно от издаден такъв № 009610/28.10.2019 г. , но фискалното устройство не отговаря на техническите и функционални изисквания по чл. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., към момента на проверката. Въз основа на направените констатации, доколкото за фискалното устройство няма издадено свидетелство за одобрен тип, съгласно изискванията по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, контролните органи са приели, че няма ФУ от одобрен тип. С оглед фактически установеното са приели, че стопанисващият обекта търговец не е изпълнил задължението си по § 8, ал. 1 от ПР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 10 от 2019 г., изм., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., доп., бр. 75 от 2019 г.), като лице, което използва ЕСФП, в срок до 30.09.2019 г. да приведе дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба. Неизпълнението в срок на законовото изискване е квалифицирано като нарушение по чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от наредбата вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, поради което се използва ЕСФП от неодобрен тип.
П. проверката е установено още че стопанисващия обекта търговец, като данъчно задължено лице доставчик/получател по доставка на течни горива не е подавало в Н. данни за доставката и движението на доставките/получените количества течни горива, както и за промяната в тях на датата на данъчното събитие или на датата на промяната в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис по 8 броя фактури, подробно описани в акта, квалифицирано като нарушение по чл. 118, ал. 10 от Наредба № Н-18/2006 г. Тези обстоятелства са установени от извършената справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво. За така констатираните нарушения са издадени АУАН № F534049/14.01.2020 г. и АУАН № F534045/14.01.2020 г. надлежно връчени на законния представител на дружеството. Против фактическите установявания в двата акта управителят е подал възражения, и двете от 16.01.2020 г., в които по същество не оспорва фактически установеното, но твърди, че данни не са подавани в Н. по причина на често спиране на тока, а ФУ не е приведено съобразно изискванията на наредбата, поради претрупаност на системния интегратор.
Приемайки възраженията за неоснователни и безспорната установеност на нарушения на изискванията по наредбата, административният орган е издал процесната ПАМ, с която е разпоредил запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. Изложил е подробни съображения досежно продължителността на срока, като е допуснал предварително изпълнение на акта.
Обжалваната ПАМ е връчена на пълномощник на дружеството на 03.02.2020 г., който я е обжалвало пред съда с жалба Вх. № 1354-49/14.02.2020 г. по описа на административния орган.
П. така установената фактическа обстановка и П. служебно извършената проверка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна – адресат на същата, за която обжалвания акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от надлежно овластен административен орган, П. условията на делегирана компетентност, съгласно Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Н. – С., поради което е валидна. Компетентността на органа произтича от разрешената законова делегация по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, за прилагане на мерките по 186, ал. 1 и чл. 187 ЗДДС, след надлежно оправомощаване. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Акта е издаден в предписаната писмена форма и е мотивиран с конкретно изложени фактически съображения за извършеното от жалбоподателя, като субект по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. нарушение на чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС и нарушение по чл. 118, ал. 10 ЗДДС. Фактическото описание на деянията ги квалифицират като противоправни, осъществени чрез бездействие. Неизпълнението на законовите задължения по посочените разпоредби е материалноправната предпоставка, независимо от административнонаказателната отговорност, търговецът да понесе последиците от прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В този смисъл съдържанието на акта е съобразен с общите изисквания по чл. 59, ал. 2 АПК, а доводите за обратното, поддържани в жалбата са неоснователни.
Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото не е спорно, че проверката е извършена в присъствието на служител на търговеца, подписал протокола за извършените на 12.10.2019 г. и на 28.11.2019 г. проверки, със задължение да ги предаде на законния представител на търговеца. Във връзка с проверката дружеството е представило по опис документи, за което е изготвен КП № 0405836/14.01.2020 г.
Оспорената заповед съответства на материалния закон и целта на закона.
Фактите и обстоятелствата, П. които са констатирани нарушенията не са спорни между страните, а се установяват и от съставените протоколи, които на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползват с материална доказателствена сила за установените в тях факти и обстоятелства. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
В конкретната хипотеза безспорно е установено, че търговецът не е изпълнил вмененото му с § 8, ал. 1 от ПР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (ДВ, бр. 10 от 2019 г., изм., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., доп., бр. 75 от 2019 г.), да приведе дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 30.09.2019 г., като ползвания от него ЕСФП да съответства с изискванията на чл. 8, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като това неизпълнение на задължението е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. За прилагането й административният орган действа в условията на обвързана компетентност. От данните по делото е видно, че свидетелство за регистрация на фискално устройство съответстващо на изисквания по чл. 8, ал. 2 от наредбата е издадено на 02.02.2020 г., което безспорно доказва, че законовоустановения срок – до 30.09.2019 г. не е спазен, поради което е осъществен обективния състав на нарушението.
Жалбоподателят не е изпълнил и задължението си като данъчно задължено лице доставчик/получател по доставка на течни горива да подаде в Н. данни за доставката и движението на доставките/получените количества течни горива, както и за промяната в тях на датата на данъчното събитие или на датата на промяната в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис, което осъществява обективния състав на нарушението по чл. 118, ал. 10 от наредбата и е материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Възраженията на дружеството срещу съставения АУАН, че това се дължи на честото спиране на тока, не водят до отпадане на отговорността на задължения субект.
За приложимостта на мярката следва да бъдат установени фактите, попадащи в диспозицията на правната норма, което в настоящия случай е безспорно установено със съставените актове за установяване на административни нарушения, признати и от оспорващия с подадените против тях възражения, фактическите обстоятелствата в които не са оборени и в хода на съдебното производство от жалбоподателя П. условията на пълно и главно доказване.
Мярката е преустановителна, с временен характер и за приложимостта й следва да бъдат установени фактите, попадащи в диспозицията на правната норма, което в настоящия случай е безспорно установено със съставения на място протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК. Обратно пълно и главно доказване обжалващият не проведе в хода на съдебното производство, а възраженията, поддържани в жалбата са бланкетни. Като с приложената мярка органът е забранил достъпа до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за което го задължава разпоредбата, материалния закон е спазен. Неоснователни са възраженията, че доколкото не е издадено наказателно постановление, то мярката е незаконосъобразна. С оглед посочения преустановителен характер на същата, то прилагането й не е обвързано от издаване на санкционен акт по реда на ЗАНН.
П. съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушенията, за всяко едно от които може да бъде приложена ПАМ, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, П. 30-дневен максимален срок. Продължителността на срока е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на неизпълнението на законовите задължения, поради което е издадена в съответствие с целта на закона.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Жалбоподателя „......“ ЕООД Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТД на Н. сумата 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 4 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. ....“ ЕООД Б. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С321-F534049/23.01.2020 г., издадена от Н. О. „. Д. – С. в Г. Д. „. К. П. ЦУ на Н..
ОСЪЖДА „. ...“ ЕООД Б. да заплати по сметка на Н. – С. сумата 100,00 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен административен съд на Р България, считано от връчване на съобщението до страните за постановяването му, а в частта за разноските в 7 дневен срок.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.