и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ , във вр. с чл.226 от АПК и чл. 145 и сл. от АПК.
Делото се разглежда по реда на чл.226 от АПК.
С Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1649-І/16.03.2018 г., издаден от мл. експерт в отдел „Местни приходи“ в Д. „Местни данъци и такси“ П. О. С., на основание чл.107, ал.3 ДОПК, по отношение на „. М. Е. са установени задължения за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци за периода 2016 г. и 2017 г., по декларации по чл.14, ал.1 от ЗМДТ вх. № № 403, 404, 405, 406, 407, 408, 409 и 410, с които са декларирани земя и сгради на ул. „Н.“ в Г. С.. Задължението на дружеството – жалбоподател за процесния период е общо в размер на 16 126,76 лв., от които ДНИ 1842,61 лв. и ТБО 14 284,15 лв., в т. ч. лихва за забава за ДНИ 172,45 лв. и за ТБО 1331,30 лв. Задължението е определено върху данъчната оценка за имотите, която е по-високата стойност в сравнение с отчетната, посочена за всяка една позиция. Данъчната оценка е посочена в конкретна сума, като не е посочено как е формирана. По отношение размера на ТБО същата не е определена въз основа на деклариран 1 бр. съд (контейнер), като по делото не се представиха доказателства жалбоподателят да е декларирал такива, поради което същата вероятно също е определена върху данъчната оценка, но без посочени съответни промили, въз основа на наредбата, респ. тарифата за всяка една от услугите, а е посочена като конкретна величина.
Срещу посочения по-горе АУЗД е подадена жалба от „. М. Е. до БлАС, който с Решение № 446/06.03.2019 г., постановено по адм.д.№ 538/2018 г. по описа на съда, е отхвърлил жалбата на „. М. Е. против Акт за установяване на задължение по декларация № 1649-І/16.03.2018 г., издаден от мл. експерт в отдел „Местни приходи“ в Д. „Местни данъци и такси“ П. О. С. в частта за данък за недвижими имоти за сумата 1759.06 лв.; отменил е Акт за установяване на задължение по декларация № 1649-І/16.03.2018 г., издаден от мл. експерт в отдел „Местни приходи“ в Д. „Местни данъци и такси“ П. О. С., в останалата му част; и е осъдил О. С. да заплати на „. М. Е. – Г.П. направените по делото разноски в размер на 181.61 лева.
Решението на БлАС е било обжалвано пред ВАС, който с Решение № 15536/15.11.2019 г., постановено по адм.д.№ 6494/2019 г. по описа на ВАС, е отменил Решение № 446/06.03.2019 г. по адм.д.№ 538/2018 г. на БлАС само в частта му, с която по жалба на „. М.Е., е отменен АУЗД № 1649-І/16.03.2018 г., издаден от мл. експерт в отдел „Местни приходи“ в Д. „Местни данъци и такси“ П. О. С., в частта, с която на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2016 г. и 2017 г. общо главница и лихви в размер на 16 126.76 лв. и в частта му за разноските; и делото е върнато в посочената част за ново разглеждане от друг състав на БлАС и е оставено в сила Решение № 446/06.03.2019 год. по адм.д.№ 538/2018 г. на БлАС в останалата му обжалвана част.
По делото са приети писмени доказателства и съдебноикономическа експертиза (СИЕ), заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
Предмет на настоящото съдебно производство е оспорването на АУЗД № 1649-І/16.03.2018 г., издаден от мл. експерт в отдел „Местни приходи“ в Д. „Местни данъци и такси“ П. О. С., в частта, с която на „. М.Е. са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2016 г. и 2017 г. общо - главница и лихви, в размер на 16 126.76 лв., както и относно съдебните разноски, направени от страните.
Съдът счита, че посоченият по-горе АУЗД (в частта, с която на „. М.Е. са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2016 г. и 2017 г.) е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, регламентирани в чл.59 от АПК, но същият в тази му част е издаден П. съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотиви :
В процесната част на АУЗД, описаните имоти, за които административният орган е приел, че се дължи ТБО за периода 2016 г. и 2017 г., е немотивиран и необоснован. Това е така, тъй като в АУЗД е посочено, че тези имоти са с административен адрес : общ.С., ул.“Н.“ (без да се сочи номер, на който се намират). Няма спор между страните по делото, че такава улица на територията на общ.С. не съществува. В Удостоверение № 22/23.01.2019 г., издадено от Кмета на О. С. (на стр.359 от адм.д.№ 538/2018 г. на БлАС), на неизвестно за всички правно основание, е отразено, че в регистъра на улиците в Г.С., ул.“Н.“ не съществува. Съдът не кредитира удостоверението в останалата му част, в която кметът на общината твърди, че обектите, описани в акта, са с административен адрес – Г.С., кв.“О.“, „Д. м.“ № *, общ.С., обл.Благоевград, тъй като това удостоверение е защитна позиция на общината, съставено за съдебното производство по оспорения административен акт, около 11 месеца след издаването на АУЗД № 1649-І/16.03.2018 г. По този начин ответната страна прави опит да поправи явна фактическа грешка незаконосъобразно постфактум, а не както регламентира закона - по реда на чл.62, ал.1 и ал.2 от АПК. Ето защо може да се направи обоснован извод, че не е установено по безспорен начин къде се намират въпросните имоти и дали по отношение на тях се извършват услугите по чл.62 от ЗМДТ.
По изложените съображения, жалбата е основателна и следва да бъде уважена в тази й част, като актът бъде отменен в частта за ТБО в размер на 16 126.76 лв.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 683.20 лв., тъй като е частично уважена – 1/2 част от претендираните 1366.41 лева общо, от които : 51.41 лв. заплатени държавна такса и такса банков превод; 300.00 лв. – заплатено възнаграждение на ВЛ по приетата СИЕ; и 1015.00 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение. Жалбата е частично уважена.
Водим от гореизложното и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.161 от ДОПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 1649-І/16.03.2018 г., издаден от Г.Ст.А. - мл. експерт в отдел „Местни приходи“ в Д. „Местни данъци и такси“ П. О. С. в частта, с която на „. М.Е. – Г.П. са установени задължения за такса битови отпадъци за 2016 г. и 2017 г. общо - главница и лихви, в размер на 16 126.76 лв
ОСЪЖДА О. С. да заплати на „. М. Е., със седалище и адрес на управление : Г.П. ул.“С.“ № *, с управител К. М. Х., направените по делото разноски в размер на 683.20 (шестстотин осемдесет и три лева и двадесет стотинки) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – Г.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
ЕК