и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д. „. по труда“ - гр. Б., депозирана чрез проц. представител - ст. юрисконсулт П. против Решение № 1460/ 26.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 454 по описа на Районен съд – Разлог за 2019 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 01/001309/ 30.08.2019г. на Директора на Д. „. по труда“ - Б..

В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на административното нарушение. Твърди се, че деянието е извършено, безспорно доказано и правилно квалифицирано от административнонаказващия орган, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество. По поддържаните с жалбата доводи се иска решението на районния съд да бъде отменено и постановено ново, по същество на правния спор, с което процесното наказателно постановление бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от ст. юрисконсулт Портокалска, която поддържа депозираната касационна жалба, по изложените в същата доводи.

Ответникът по касационната жалба – “С.” Е. в съдебно заседание, чрез проц. си представител - адв. П., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана, и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Пледира за отмяна на първоинстанционното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на закона, и за потвърждаване на наказателното постановление.

Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение, предмет на касационната проверка Районен съд – Разлог е отменил Наказателно постановление /НП/ № 01/001309/ 30.08.2019г. на Директора на Д. „. по труда“ - Б., с което на “С.” Е. със седалище и адрес на управление : гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М.“ № 12, вх. А, . 1, ап. 2, представлявано от С. Д., за административно нарушение на чл. 303, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500. 00 лв. /хиляда и петстотин лева/.

За да постанови своя акт и да отмени НП, районният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение е останало недоказано, доколкото от събраните в производството доказателства, не се доказва лицето А. Т. да е бил приет на работа от санкционираното дружество. От това районният съд е извел и окончателния си извод, че административното нарушение не е извършено и не е следвало да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството- ответник по касационната жалба и поради това, обжалваното НП се явява незаконосъобразно издадено, поради което и с обжалваното пред настоящата инстанция решение, го е отменил.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички събрани доказателства и становищата на страните, като обосновано от установените факти е стигнал до извод за недоказаност на вмененото с наказателното постановление нарушение.

С разпоредбата на чл. 303, ал.3 от КТ е предвидено, лицата от 16 до 18 години, да се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Такъв разрешителен режим за приемане на работа на лицата, ненавършили 18 години, е предвиден и в чл. 15 от Наредба № 6 от 24.07.2006г. на МТСП и МЗ за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години. Последната наредба е издадена на основание чл. 303, ал. 4 от КТ и съгласно указаното в чл. 2 от същата, е приложима за лицата, ненавършили 18 години, които работят по трудови правоотношения или са чираци по Закона за занаятите. Приемането на работа, по смисъла на чл. 303, ал. 3 от КТ, също предполага отношения по предоставяне на работна сила от приетото на работа лице, които отношения се уреждат само като трудови и в тази връзка, за да е налице нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ - приемане на работа на непълнолетно лице без разрешение на инспекцията по труда, следва на първо място да е установено по безспорен начин съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение между непълнолетното лице и приемащото го на работа дружество. В случая, съществуването на такова трудово правоотношение между непълнолетното лице А. Т. и дружеството - ответник по касация в настоящото производство, не е доказано по никакъв начин.

В показанията си, актосъставителят – свид. Б. И., както и свид. Т. К. - свидетел при установяване на нарушението, посочен в АУАН, дадени в съдебно заседание пред районния съд на 02.03.2020г., са заявили, че при проверката видяли непълнолетното лице да извършва трудова дейност. Нито едно от тях обаче, не пояснява в какво се изразява констатираната извършвана дейност. В дадените на същата дата показания, непълнолетното лице, както и неговия баща – свид. Я. Т., обясняват, че към момента на проверката, А. Т. действително е бил в обекта при баща си, но не е работил там. Недопустимо е при наличните по делото данни да се възприеме, че свид. А. Т. е престирал какъвто и да е труд в полза на “С.” Е. при липсата не само на категоричност, но изобщо и на яснота каква точно трудова дейност е извършвал той. В този смисъл, нарушението за което е ангажирана имуществената отговорност на ответното дружество се явява абсолютно недоказано. Доказателствената тежест за установяване факта на извършено административно нарушение, и то при условията на пълно и главно доказване, лежи върху административнонаказващия орган, като е недопустимо, нито тя да бъде прехвърлена върху привлеченото към отговорност лице, нито същата да се презюмира.

Ето защо, като е достигнал до извода за липса на доказаност на вмененото на ответника по касационната жалба административно нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, първостепенният съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон, и е постановил обоснован съдебен акт, отменяйки НП № 01/001309/ 30.08.2019г. на Директора на Д. „. по труда“ - Б., поради което като валиден, допустим и правилен съдебен акт, същият ще следва да бъде оставен в сила.

Искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция не е направено от проц. представител на ответника по касационната жалба, поради което и съдът служебно не присъжда такива.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1460/ 26.03.2020г., постановено по н.а.х.д. № 454 по описа на Районен съд – Разлог за 2019г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова



ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.