и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на О. С., ЕИК **********, с адрес: село С., О. С., пл. „*- ми а.“ № *, представлявана от Е. И.- Кмет на О. С., против Решение № 1401/ 29.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 186/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПО–02–27/08.04.2020 г. на Директора на Б. Д. „З. Р.” (БД „ЗБР”).
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесалните правила. Оспорват се изводите на съда за доказаност авторството на нарушението. Твърди се още, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.
В съдебно заседание представител на касационния жалбоподател не се явява. Депозираната касационна жалба се поддържа в приложено по делото писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – Б. Д. „З. Р.”, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. От страна на същият е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б. намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Сандански е потвърдил Наказателно постановление № ПО–02–27/ 08.04.2020 г. на Директора на Б. Д. „З. Р.”, с което на касационният жалбоподател „ О. С., за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 23 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000,00 /двадесет хиляди/ лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че визираното в НП нарушение и неговото авторство са безспорно доказани, същото е квалифицирано правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал правилно приложение на закона при определяне на санкцията по вид и размер.
Решението е правилно.
Направените от районния съд фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правните изводи на съда за процесуална законосъобразност на НП, както и за безспорна доказаност на процесното нарушение и неговото авторство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция.
В конкретния казус имуществената отговорност на О. С. е ангажирана за нарушение на чл. 118ж, ал. 2 от Закона за водите, която разпоредба въвежда забрана за изземване на наносни отложения от водните обекти с изключение на река Дунав и водохранилищата, както и в случаите по чл. 140 от закона.
По делото са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а именно, че на 15.11.2019 г., в участък от река Струма (с посочени в АУАН и НП географски координати), намиращо се на разстояние около 500 м. преди моста на пътя свързващ село С. и село Микрево, в посока по течението на реката, посредством комбиниран колесен багер и един товарен автомобил, е осъществявано изземване на наносни отложения от речното легло на р. Места, като в момента на извършване на проверката товарният автомобил бил натоварен с наносен материал. Контролните органи установили с категоричност, че земекопната техника е собственост на О. С., което обстоятелство на свой ред не се оспорва от касатора.
Както правилно е констатирал районният съд, в случая са налице всички релевантни факти, обуславящи наказуемост по чл. 200, ал. 1, т. 23 от ЗВ, която разпоредба предвижда санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв. за физическо или юридическо лице, което изземва наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително – деяние, обявено за наказуемо, като нарушаващо забраната по чл. 118ж, ал. 2 от ЗВ.
Противно на твърдяното в жалбата, в разглеждания случай правилно е определен субектът на нарушението предвид собствеността на механизирана техника, с която е извършвано неправомерното изземване на наносни отложения. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд отговорността на О. С. при неизпълнение на задълженията си към държавата е самостоятелна, корпоративна и обективна. Особената санкция по чл. 83 от ЗАНН изключва възможността отговорността на нарушителя да отпадне, поради липса на виновно негово поведение. По изложените съображения правилно районният съд е достигнал до изводите си за доказаност на нарушението, в т.ч. и касателно субектът на отговорността.
Следва да бъдат споделени мотивите на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗВ. Съставеният акт, както и издаденото впоследствие НП, съдържат изчерпателно и точно фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, правилно е посочена и нарушената разпоредба, като същите са издадени от компетентни лица и при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи и че не са налице и предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото в случая се касае за нарушение на Закона за водите, за извършването на което е предвиден относително висок размер на санкцията – минимален размер на имуществената санкция в размер на 20 000 лева, като законодателят при определянето му е отчел високата степен на обществената опасност на противоправни деяния от процесния вид. Със ЗВ се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по – строга. Следователно, предвид специфичният характер на извършеното деяние, същото не може да се определи като маловажно. С оглед на горепосоченото, касационният състав намира, че не е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо, като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационна инстанция, следва да е в размер на 80,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1401/ 29.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 186/ 2020 г. по описа на Районен съд – Сандански.
ОСЪЖДА О. С., ЕИК **********, с адрес: село С., О. С., пл. „*- ми а.“ № *, да заплати на Б. Д. „З. Р.”, сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ Марияна Мицева
Членове: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Димитър Думбанов
Вярно с оригинала!
ЕК