Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е образувано по жалба на „...“ – с. М. срещу Решение № 01/311/00641/3/01/04/02 от 05.04.2019 г. на И. Д. на Държавен фонд „. (ДФ „.).
С жалбата и в хода на производството жалбоподателят е поддържал искането си за отмяна на решението за определяне на финансова корекция по Договор № 01/311/00641 от 07.10.2014 г. на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК - липса на мотиви, нарушение на процедурата по чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и противоречие със закона в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, по която е определен размера на финансовата корекция. Доводите са доразвити в писмено становище - по чл. 177, ал. 1 и 2 АПК.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата.
В производството са събрани писмени доказателства и след анализ и оценката им съдът прие следното за установено:
Между страните е сключен Договор № 01/311/00641 от 07.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311: „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (л. 293 и сл.), с предмет - отпускането на финансова помощ в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи от „...“ – с. М. при осъществяването на проект № 01/311/00641 от 13.05.2013 г. – изграждане на къща за гости в УПИ VІІ-132, кв. 19, с. М., община Г.. В изпълнение на договора Фондът е изплатил окончателно сумата от 387 599,82 лв., от които 20 % национално съфинансиране – в размер на 38 745,02 лв. (писмо за оторизация на плащането от 04.11.2015 г. на л. 703).
С Решение № 01/311/00641/3/01/04/01 от 13.07.2017 г. изпълнителният Д. на ДФ „. е определил финансова корекция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ от 387 599,82 лв., в т.ч. и националното съфинансиране, поради неизпълнение на задължения от дружеството по Договор № 01/311/00641 от 07.10.2014 г. (л. 148-154). Решението е обжалвано и жалбата на „...“ – с. М. е уважена с Решение № 1948/04.12.2017 г. по адм.д. № 616/2017 г. на Административен съд – Благоевград (л. 267), последното отменено с Решение № 2891/27.02.2019 г. на Върховен административен съд, постановено по адм.д. № 2099/2018 г. (л. 275-281).
С Решение № 2891/27.02.2019 г. по адм.д. № 2099/2018 г. Върховен административен съд е изменил Решение № 01/311/00641/3/01/04/01/13.07.2017 г. в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени разходите по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г. и е определил за основа на финансовата корекция одобрените и реално извършени разходи, финансирани със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като е изключил от нея националното съфинансиране, с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (в редакцията – обн., ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.).
След произнасянето на Върховен административен съд по адм.д. № 2099/2018 г., с докладна записка от 15.03.2019 г. директорът на дирекция „Правна“ на ДФ „. е указал да бъде изготвен нов административен акт – решение за налагане на финансова корекция върху останалите 20 % от изплатената финансова помощ по договора с дружеството, представляващи националното съфинансиране (л. 265-266). В тази връзка е изготвен Доклад за нередност № 01/311/00641/3/01/17/02 от 10.04.2019 г., изх. № 01-6500/3580/10.04.2019 г., за възстановяване на сумата от 3 876,00 лева – финансова корекция за частта национално съфинансиране по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г., на основание чл. 46, ал. 1 и 2 вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 г., във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 4, 7 и 10 ЗУСЕСИФ (л. 31-35). Докладът за нередност изх. № 01-6500/3580/10.04.2019 г. е изпратен на адреса на дружеството, но е върнат без да е връчен, поради „непълен адрес“ (вж. разписка от ... на л. 29).
На 05.04.2019 г. е издадено оспореното решение, с което изпълнителният Д. на ДФ „. е определил финансова корекция на дружеството в размер на 5 % върху частта от отпусната финансова помощ по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г., съставляваща национално съфинансиране от 38 745,02 лв. – в размер на 3 876 лева.
Решението е връчено на дружеството на 10.04.2019 г. - на адрес в гр. С. (известие на л. 712), и на 19.04.2019 г. - на адреса по седалището в с. М. (л. 713). Жалбата до съда е подадена на 22.04.2019 г.
При тези факти и с оглед предпоставките по чл. 159 АПК, подадената жалба е допустима за разглеждане.
Оспореното решение за налагане на финансова корекция е акт по чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ и редът за неговото оспорване е именно съдебният пред настоящия административен съд. Жалбата срещу него е подадена от дружеството, за когото от решението произтичат неблагоприятни правни последици, като правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ – 14-дневен, считан от съобщението за решението на най-ранната дата - 10.04.2019 г.
Оспореното решение изхожда от компетентния по закон орган. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган, в случая И. Д. на ДФ“ Земеделие“, който е управляващ орган на Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. – чл. 31 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 18, ал. 1 ЗПЗП. Изпълнителният Д. на фонда, който е изпълнителен Д. и на разплащателната агенция, издава индивидуалните административни актове във връзка с констатирани нередности и налагане на финансови корекции – чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП, чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Решението е в писмената форма и със съдържанието по чл. 59 АПК вр. чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, като съдържа фактически и правни основания за налагането на финансова корекция, съобразно изискването на общия закон – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но по същество е незаконосъобразно.
Безспорно, че към датата на издаване на оспореното решение за определяне на финансова корекция върху частта от отпусната финансова помощ по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г., представляваща национално съфинансиране, разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ приравнява националното съфинансиране на средствата от ЕСИФ (доп. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), но въпросът за основата, върху която следва да се изчисли финансовата корекция е окончателно разрешен с влязло в сила съдебно решение.
С решението си от 27.02.2019 г. по адм.д. № 2099/2018 г. Върховен административен съд е изменил Решение № 01/311/00641/3/01/04/01/13.07.2017 г., като е определил за основа на финансовата корекция одобрените и реално извършени разходи по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г., финансирани със средства от ЕСИФ, без националното съфинансиране в размер на 20 % - 38 745,02 лв. В мотивите си и в диспозитива на съдебния акт съдът е указал, че основата, върху която следва да бъде изчислена финансовата корекция от 5 % е единствено онази част от изплатените разходи по договора между страните, които са финансирани от средства на ЕСИФ. След постановяване на решението за изменение на Решение № 01/311/00641/3/01/04/01/13.07.2017 г. няма пречка управляващият орган да издаде нов акт за конкретния размер на финансовата корекция върху средствата от ЕСИФ, но не и да определи основата, от която следва да бъде изчислена. С влязлото в сила решение по адм.д. № 2099/2018 г. съдът е изменил Решение № 01/311/00641/3/01/04/01/13.07.2017 г., като е отменил като последици частта на определената финансова корекция от 5 % върху националното съфинансиране, поради противоречие на решението в тази му част със закона, действал към момента на неговото издаване – чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.) - противоречие с материалноправна разпоредба в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. В този смисъл е разрешил спора по същество и въпросът за частично възстановяване на финансовата подкрепа от националния бюджет не може да бъде пререшаван с последващо решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, още повече, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (Доп. - обн., ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.), приравняваща националното съфинансиране на средства от ЕСИФ, е била допълнена към датата на постановяване на решението по адм.д. № 2099/2018 г. С решението си от 27.02.2019 г. съдът се е произнесъл по съществото на спора за частично възстановяване на частта националното съфинансиране по договора между страните и повторното определяне на финансова корекция с оспореното решение върху частта национално съфинансиране е в противоречие със съдебното решение, което е задължително за всички – чл. 177, ал. 1 АПК, включително за органа, издал акта. Решението има сила на пресъдено нещо по предмета, по който съдът се е произнесъл (Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС - мотиви към т. 18). Двете съдебни дела – адм.д. № 2099/2018 г. на Върховен административен съд и висящото пред настоящия съд, имат тъждествен предмет - припокриване между правото, отречено със сила на прeсъдено нещо по първото дело и правото - предмет на разглеждане в настоящото (второ) дело, с оглед белезите, които го индивидуализират – основание, на което се претендира частично възстановяване на националното съфинансиране по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г., страни и период на неизпълнение на бизнес плана (една пълна финансова година – 2016 г.). Отреченото спорно материално право с решението по адм.д. № 2099/2018 г. е процесуална пречка за издаване на нов акт, в противоречие с мотивите на съда за изменение на първоначалния – чл. 177, ал. 1 АПК. Съдът е отрекъл правото на възстановяване на националното съфинансиране чрез финансова корекция, поради което и доколкото с оспореното в настоящото производство решение ответникът е пререшил спора относно съществуването на правото на частично възстановяване на националното съфинансиране по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г. чрез финансова корекция по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, решението е нищожно – чл. 177, ал. 2 АПК.
С оглед основателността на жалбата и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъдат присъдени разноските на жалбоподателя за адвокатска защита в размер на 600 лв. (договор за правна защита и съдействие на л. 741 и платежно нареждане от 08.05.2019 г. на л. 742) и за държавна такса в размер на 38,76 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 168, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 01/311/00641/3/01/04/02 от 05.04.2019 г. на И. Д. на Държавен фонд ... .
ОСЪЖДА Държавен фонд ... да заплати на ..., със седалище и адрес на управление с. М., община Г., сумата от 638,76 /шестстотин тридесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Г.Б.