Производството по делото е образувано по касационна жалба на Д. Н. Д. от Г.
Я., ул. „.., . 3 против Решение № 7630/08.10.2012 г., постановено по Н.А.Х.
Д. № 1426/2012 г. по описа на Районен съд – Б. и е с правно основание чл. 63 от
ЗАНН.
В жалбата се сочи, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като контролните органи по никъкъв начин не доказват
скоростта посочена на радар, че е на неговия автомобил, както и че тази скорост
е засечена преди да започне действието на знака. Районен съд – Б. не е
използувал услугите на експерт. Представена е лична разработка за евентуалните
скоростти П. които би могъл да се движи автомобила. Иска се съдът да отмени
решението на Районен съд – Б. и отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Н. Д. редовно призован, се явява лично
и поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата С. „. към ОД на М. – Б., редовно призован, не се явява
представител.
Представителят на О. П., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на Районен съд – Б., правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
По делото не са представени нови доказателства по см. на чл. 219 от АПК.
Съдът въз основа на представените доказателства в първата инстанция и
наведените доводи в касационната жалба, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е потвърдил НП № 809/21.06.2012 г.,
издадено от ВНД началника на група към ОД на М. – Б., с което на жалбоподателят
Д. Н. Д. е наложено административно наказание на основание чл. 182, ал.2, т.3
от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. за нарушение по ч. 21, ал. 2 от същия
закон. За да постанови този резултат съдът е приел, че на ПП-1 – Е-79 П. 362
км, в района на км.381, посока Г. Кресна, където ограничението на скоростта,
въведено с пътен знак В-26 е 60 км. Жалбоподателят е управялвал товарен
автомобил “Пежо Боксер” със скорост от 93 км/ч, установена и фиксирана с
техническо средство “Радар “ТR-4D № 333 и показана на водача.
За това нарушение на жалбоподателят е бил съставен акт, с който било прието,
че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал.2 от ЗДвП. На основание на този акт било
издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е прието, че е нарушен чл.
21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 2 ,т. 3 от ЗДвП, е наложено
наказание – глоба в размер на 100 лв.
Настоящият състав намира така подадената касационна жалба като подадена в срок
и от надлежна страна, разгледана по същество за неоснователна.
Видно от доказателствата, представени пред първата инстанция се установява, че
действително на посочената в акта дата жалбоподателят Д. е управлявал МПС като
се е движил със скорост 93 км/ч П. разрешена 60 км./ч. регламентирана със пътен
знак В-26. Това е установено с техническо средство "Радар".
Основното възражение в касационната жалба е, че той - жалбоподателя не се е
движел с тази скорост и е засечен преди да навлезе в пътя където действа знака.
Не сочи доказателства, които да опровергаят тези констатации на контролните
органи. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Освен
възражения, жалбоподателят не представи доказателства нито в първата, нито в
настоящата инстанция, с които да опровергае констатациите в акта. Твърди още в
касационната жалба, че първостепенния съд не си е послужил с експерт. Искането
за назначаване на експертиза и евентуалното и допускане от съда е способ
именно за опровергаване на констатациите в акта. Това е задължение на
оспорващия НП. След като не е направил това, жалбоподателя не е опровергал
установените факти в акта. Несъбирането на доказателства не е касационно
основание за отмяна на решението на Районен съд – Б..
Всяка страна по делото е длъжна да събира доказателства, с които счита, че може
да опровергава установените факти на другата страна. Както се посочи,
касационния жалбоподател, освен твърдения не е представил никакви
доказателства. Ето защо съдът намира решението на Районен съд – Б. за правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 7630/08.10.2012 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 1426/2012
г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ИГ