и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 6369/31.07.2020 г., постановено по нахд № 902/2020 г., Районен съд - Б., е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 474937-F491474/10.12.2019 г. на Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на Н. – гр.С., с което на „. Б. О. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр.С., Б.“. Ш. № **, .**, с управител Д. - С. Т., за извършено нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на финансите, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева.
В законния срок против решението на БлРС е постъпила касационна жалба от административнонаказаното лице, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, без да се сочат конкретни касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Сочи се, че АНО и районният съд е следвало да приложат институтът на маловажността по чл.28 от ЗАНН, но не са го направили. Претендира се отмяната на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и да се присъдят направените разноски по делото в двете инстанции.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.А.
Ответникът – Централно управление на Н. - гр.С., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението на БлРС.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
За да постанови своя акт, БлРС е приел за безспорно установено, че горепосоченият търговец е осъществил фактическият състав на административното нарушение, визирано в чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС - че в 7-дневен срок от изтичането на м.януари 2019 г. не е отпечатал съкратен отчет от фискалната памет на фискалното устройство в стопанисван от търговеца обект по смисъла на § 1, т.41 от ПР на ЗДДС - бензиностанция, находяща се в Б., ул.“Св. Д. С.“ № **, за което му е наложено минимално предвиденото административно наказание в чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС - имуществена санкция от 500.00 лева.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от районния съд правни изводи. Нарушението е извършено от „. Б. О. квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган, правилно е приложена санкционната норма, като в административната фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Тези изводи на първоинстанционният съд се споделят изцяло и от касационната инстанция, тъй като са правилни и законосъобразни. До тях районният съд е достигнал след задълбочен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Извършеното нарушение не е оспорено от нарушителя, видно от АУАН № F491474/10.06.2019 г.; Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0338179/12.03.2019 г.; от Отчета на фискалната памет и от Книгата за дневните финансови отчети. Същото се потвърждава категорично и от показанията на св.Ил. П. – актосъставител, и св.Ив.Д. и св.Г.А. – свидетели при връчването на АУАН, дадени в откритото съдебно заседание на БлРС, проведено на 20.07.2020 г., които оборват твърдението на касационния жалбоподател, че не е извършил вмененото му нарушение от обективна страна.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че от АУАН не става ясно кога е извършено нарушението и доказателствата, които установяват това. Нарушението по своята същност се изразява във формата на бездействие - че в 7-дневен срок от месец януари 2019 г., нарушителят не разпечатал съкратен отчет на фискалната памет на фискалното устройство в бензиностанция, находяща се в Б., ул.“Св. Д. С.“ № **, стопанисвана от „. Б. ООД. В случая е констатиран факт на бездействие в определения от наредбата преклузивен 7-дневен срок - до 07.02.2019 г., поради което не е необходимо да се посочва конкретна дата на извършване на нарушението.
Касационният състав на съда намира за неоснователен и довода на касатора, че в АУАН и в процесното НП не е индивидуализиран субектът на нарушението, тъй като не било изписано правилно търговското наименование, под което търговецът упражнявал своята дейност. В тази насока районният съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което не намира за необходимо да ги възпроизвежда отново в решението си. Актът за установяване на административното нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържа изискуемите се в чл.57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател, че не е извършил от субективна страна вмененото му административно нарушение, тъй като отговорността на търговците (ЮЛ) е обективна, безвиновна, поради което не е необходимо да се обсъжда субективната страна на извършеното нарушение.
Колкото до твърдението на касатора, че е налице маловажен случай, то първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не може да се приеме, че е налице институтът на маловажността по чл.28 от ЗАНН, които настоящата инстанция приема изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписано; а е и допустимо – решението е постановено след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това съдът не е бил десезиран.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила като законосъобразно, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна.
С оглед изхода на делото и че касационният ответник не претендира присъждане на разноски, то съдът не дължи произнасяне по присъждането им.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6369/31.07.2020 г., постановено по нахд № 902/2020 г., на Районен съд - Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

ЕК