и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във връзка чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на жалба от Д. М. Т., ЕГН *, с постоянен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ул. „С.“ № 1, подадена Ч. процесуалния му представител А. П. против Отказ № 314000-12000/07.11.2022 г. за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, издаден от Началник на Р. У. (РУ) – П. К. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на М.) - Б..
Жалбоподателят оспорва заповедта като неправилна, незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че изложените в нея факти не са съобразени с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Счита, че в случая К. момента на подаване на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на ловно оръжие – 01.11.2022 г. са изминали повече от 3 години от наложената му мярка със заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, издадена от Районен съд – П. на 21.10.2019 г. Сочи, че К. заявлението за издаване на разрешение за закупуване на ловно оръжие с вх. № УРИ 314000-11797/01.11.2022 г. по описа на РУ – П. е приложил всички изискуеми документи, от които е видно, че отговаря на законовите изисквания за издаване на разрешение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от А. П., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът – Началникът на РУ – П. К. ОД на М. –Б. е представил заверено копие на административната преписка.
В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становището на жалбоподателя и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 09.11.2022 г. Жалбата е подадена Ч. административния орган до Административен съд – Б. на 16.11.2022 г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Д. М. Т. е подал заявление с вх. № УРИ 314000-11797/01.11.2022 г. до Н. на РУ – П., съобразно постоянния си адрес, за издаване на разрешително за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Като основателна причина за издаване на разрешението съгласно чл. 76, ал. 3 ЗОБВВПИ е посочил, че оръжието му е необходимо за лов.
Приложил е декларация по чл. 81, ал. 3, т. 5 и чл. 61, ал. 4 от ЗОБВВПИ, а именно: че не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, няма образувано предварително или полицейско производство за умишлено престъпление от общ характер и няма противообществени или криминални прояви. От Удостоверение с вх. № 9976/25.10.2022 г. от Районна прокуратура – Б. става видно, че срещу него няма обвинения по неприключили наказателни производства.
Приложил е декларация по чл. 76, ал. 4, т. 2 ЗОБВВПИ, че придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при условията на чл. 98 от ЗОБВВПИ.
По преписката е приложено свидетелство за съдимост, от което е видно, че не е осъждан К. датата на издаване - 25.10.2022 г., с валидност до 25.04.2023 г. Приложено е медицинско удостоверение от 01.11.2022 г., че не страда от психично заболяване.
Представил е и членска карта № Б 085910, издадена от Националното ловно – рибарско сдружение, заверена за 2022 г. и Удостоверение за подборно ловуване № 071319/11.06.2015 г., с което обосновава необходимостта от носене на оръжие за ловни цели и Билет за лов с № 0010263 от 11.08.2020 г. от Изпълнителна агенция по горите. Приложена е диплома за завършено основно образование.
В докладна записка с рег. № 314р-20878/03.11.2022 г. от мл. РКП К. за резултати за извършена проверка за криминалистическа и съдебна регистрация във връзка с постъпило Заявление с рег. № УРИ 313р-20757/2022 г. от Д. М. Т. е отразено, че на 14.02.2022 г. при извършена проверка е установено, че при проверка в информационните фондове на М. за отговорното лице са открити: ЗМ без посочен номер по 325, ал. 1 от НК – хулиганство; от справка за криминалистическа и и съдебна регистрация е установено че няма данни лицето да е извършител на престъпления от общ характер, по отношение на установеното за липса на постъпила информация за поддържане на близки отношения с лица, представляващи оперативен интерес, както и за употреба на упойващи вещества в докладната записка е посочено лице с друго име – Б. М. Т.
В докладна записка с рег. № УРИ 324р-21010/04.11.2022 г., относно извършена проверка от мл. ПИ М. на основание чл. 58, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6, и т. 7 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя Д. Т., е установено, че същият живее на посочения адрес и е създал условия за съхранение на ООБ съгласно изискванията на чл. 98 от ЗОБВВПИ, посочено е, че няма данни да е настаняван в лечебни заведения по глава пета, Раздел II от Закона за здравето или да е лекуван за употреба на наркотични вещества, а също не е настаняван в заведение за отрезвяване по чл. 78,ал. 1от ЗМВР. По отношение на справката в АИС – М. за съдебното минало на Д. Т. е установено, че Т. не е регистриран за извършване на нарушения на обществения ред или престъпления от общ характер. Посочено е също, че срещу Д. Т. има мярка на Районен съд – П. по ЗЗДН от 21.10.2019 г.
В докладна записка с рег. № УРИ 314р – 21051/04.11.2022 г. от мл. ПИ Н. за извършена проверка по заявление с вх. № УРИ 314000-11797/01.11.2022 г. на Д. Т. има мярка от Районен съд –П. по ЗЗДН от 21.10.2019 г. и ЗМ по чл. 325, ал. 1 – хулиганство преписка № 02508 без посочена година.
По преписката са приобщени: Писмо рег. №314000201/06.01.2023 г. от Н. на РУ – П., с което се предоставя информация, че в РУ – П. има образувано ДП № 314 ЗМ-481/2022 г. срещу Д. Т. по чл, 296, ал. 1 от НК по жалба на Д. Т. Заверено копие на Решение № 246/21.10.2019 г. на Районен съд – П. и заверено копие на Заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН от 21.10.2019 г., издадена от съдия при Районен съд –П., писмо от 21.02.2023 г. от мл. РП във връзка с изискана от съда информация за образувано ДП с рег. № 314 ЗМ-481/2022 г. по чл. 296, ал. 1 от НК.
С процесния Отказ № 314000-12000/07.11.2022 г. Началникът на РУ – П. при ОД на М. - Б. е отказал издаването на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие на жалбоподателя на основание 4, вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ.
Отказът е издаден от Н. на РУ – П., който е компетентния орган, съобразно постоянния адрес на заявителя, да издаде, респективно да откаже издаването на разрешение за носене на огнестрелно оръжие, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ.
Като основание за отказа е посочил, че по служебен път от изготвена справка е видно, че срещу Д. Т. има наложена мярка от Районен съд – П. за домашно насилие по ЗЗДН.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав на Административен съд - Б. счита, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, т. е. констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви. Предмет на проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на оспорващия е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Правното основание на същия е разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, според която „Разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие“.
От представените по делото доказателства безспорно се установява, че К. датата на подаване на заявлението – 01.11.2022 г. тригодишният срок е изтекъл видно от Решение № 246/21.10.2019 г. на Районен съд – П. и на Заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН от 21.10.2019 г., издадена от съдия при Районен съд – П.. По делото не са налице доказателства през последните три години срещу жалбоподателя да са налагани други мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие, освен посочената, по която са изминали три години от датата на постановяването й.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че като е отказал издаването на поисканото разрешение, на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Не е налице предвидената с цитираната правна норма обективна пречка, при която органът, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Отсъствието на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ води до незаконосъобразност на оспорения отказ на Н. на РУ – П. и същият подлежи на отмяна.
По отношение посоченото в Писмо рег. №314000201/06.01.2023 г. от Н. на РУ – П., че в РУ – П. има образувано ДП № 314 ЗМ-481/2022 г. срещу Д. Т. по чл, 296, ал. 1 от НК по жалба на Д. Т., съдът намира същото за неотносимо К. предмета на спора, тъй като отказът е на основание чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, което е посоченото основание за отказ, тъй като посоченото не е въведено като основание за отказ за издаване на разрешение за оръжие в ЗОБВВПИ. Следва да се посочи за пълнота на изложеното, че от приложеното по преписката Удостоверение с вх. № 9976/25.10.2022 г. от Районна прокуратура – Б., става видно, че срещу жалбоподателя К. 24.10.2022 г. няма обвинения по неприключили наказателни производства.
На следващо, но не на последно място, съдът счита, че условията, при които се издава разрешението са посочени изчерпателно в закона, те охраняват обществената сигурност и изключват съществуването на риск за нейното накърняване с придобиване на огнестрелното оръжие. Органът не разполага с оперативна самостоятелност – целесъобразността е изключена. При постъпване на документите оценява пълнотата и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение, тоест удостоверяват ли наличието на условията, при които се издава декларативния акт и съответно съществуват ли пречки, които са абсолютни законови забрани пред разрешаване да се придобие огнестрелно оръжие. За тях той следи служебно – мерки по ЗЗДН, осъждане за умишлени престъпления от общ характер или повдигнато обвинение за такова престъпление, съответно задължения К. органите по приходите за публични държавни вземания в големи размери, които не са платени в срока за доброволно плащане. Оттук и разрешението се издава при обвързана компетентност, а отказът се мотивира с оглед законосъобразност на искането – наличие на материално-правни пречки пред признаване на право да се придобие огнестрелно оръжие.
Предвид липсата на посочените от органа основания за отказ, следва оспореният административен акт да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния закон, а преписката върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на Д. М. Т., ЕГН *, с постоянен адрес: с. П., общ. П., обл. Б., ул. „С.“ № 1 Отказ № 314000-12000/07.11.2022 г. за издаване на разрешение за придобиване на ловно огнестрелно оръжие, издаден от Началник на РУ – П. К. ОД на М. - Б..

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в настоящото съдебно решение.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
С.В.