И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на П. от О. П. – Б., против чл.3 и чл.14 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община К. /Наредбата/, приета с Решение № 189/15.07.2004 г. по Протокол № 11/15.07.2004 г. на О. С. /ОбС/ – К., впоследствие изменяна и допълвана неколкократно със съответни решения на ОбС – К..
Твърди се в протеста, че атакуваните текстове от Наредбата са нищожни и се иска прогласяването им за такива, алтернативно – че са незаконосъобразни и се иска да бъдат отменени, тъй като общинският С. е уредил с наредба обществени отношения, вече уредени в закон. Прокурорът твърди, че процесните норми са приети в нарушение на чл.75, ал.2, на чл.76, ал.1 и ал.2 от АПК и на чл.8 от ЗНА. Според оспорващата страна протестираните разпоредби на Наредбата са в противоречие с чл.3, ал.2 и ал.5 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС), както и на чл.16а от ЗЗШОС. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание протестът се поддържа от П. от О. П. – Б..
Ответникът – О. С. – К., не изразява становище по протеста.
По делото са събрани писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на оспорващата страна, намира за установено от фактическа и правна страна:
С Решение № 189/15.07.2004 г. по Протокол № 11/15.07.2004 г. на ОбС – К., на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, е приета Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община К. (стр.8, 9). От общ брой 13 О. съветници са присъствали 8, като „за“ са гласували всичките присъствали 8 съветници и не е имало гласували „против“ и „въздържали се“.
Впоследствие отделни норми на Наредбата са били изменени и допълвани с Решение № 397 по Протокол № 16/30.01.2009 г.(стр.10), Решение № 848 по Протокол № 59/18.09.2015 г.(стр.11), Решение № 164 по Протокол № 15/01.08.2016 г.(стр.12) на ОбС – К., като с тях не са били изменени и допълвани протестираните разпоредби.
Наредбата е подзаконов нормативен акт, чието оспорване пред съд е регламентирано в Дял ІІІ, Глава Х, Раздел ІІІ, чл.185 - 196 от АПК.
Съгласно чл.187, ал.1 от АПК, упражняването на това процесуално право не е обвързано с преклузивен срок. Съгласно чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконовия нормативен акт. Протестирането на горепосочените разпоредби пред БлАС е процесуално допустимо, предвид нормите на чл.185, ал.1 от АПК, чл.187, ал.1 от АПК и чл.186, ал.2 от АПК, а и с оглед на обстоятелството, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.159, т.3 и т.6-8 от АПК.
Разгледано по същество, оспорването на процесните разпоредби в редакцията към настоящия момент е и основателно по следните съображения:
Процесните правни норми са приети на заседание с горепосоченото решение на О. С. – К., П. необходимия кворум и с предвиденото от закона мнозинство по чл.27, ал.2 и ал.4 от ЗМСМА, но са нищожни по следните съображения:
Съдържанието на оспорените разпоредби е, както следва:
Чл.3 – забранява се нарушаването на нощната тишина чрез викане, пеене, шумно слушане на музика, шумно разтоварване на товари, форсиране на МПС и др. подобни след 22:00 часа.
Чл.14 – забранява се използването на духови и други състави и оркестри, високоговорители на открити тераси и заведения, намиращи се в непосредствена близост до жилищни сгради след 22:00 часа през зимния сезон, с изключение на тържествени моменти.
Тези норми са протестирани П. съображение, че съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, общинските съвети имат правомощие да определят изисквания към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, но нямат правомощие да определят изисквания към шум, предизвикан от недомашни дейности. Според прокурора, хипотезите на оспорваните норми са общи и не прави разлика в дейностите, предизвикващи шума, респ. нарушаващи спокойствието на гражданите.
Съгласно чл.1, т.1 от ЗЗШОС, този закон урежда оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, и от локални източници на шум. С чл.1 т.5 от ЗЗШОС се уреждат компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.
Легалното определение за „Шум в околната среда“ е регламентирано в §1, т.1 от ДР на ЗЗШОС, съгласно която разпоредба, "Шум в околната среда" е нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл.117, ал.1 от ЗООС, и от локални източници на шум.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЗШОС, този закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. По силата на чл.3, ал.2 от ЗЗШОС, този закон не се прилага за шума: предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие; предизвикан от домашни дейности; предизвикан от съседи в жилищни сгради; на работните места; в транспортните средства и в зони на военни действия.
Съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на ЗМСМА.
П. така съществуващата правна регламентация, законодателят по ясен и категоричен начин е установил, че в правомощията на органите на местното самоуправление е единствено регулирането на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
Протестираните норми на чл.3 и чл.14 от Наредбата предвиждат, че не се разрешава предизвикването на шум, независимо от произхода му, нарушаващ спокойствието на гражданите на територията на общината след 22:00 часа.
Процесните разпоредби следва да бъдат тълкувани в съответствието с предметния обхват на Наредбата като цяло. Съгласно чл.1 от Наредбата, задължават се всички лица, които живеят и временно пребивават на територията на общината, строго да спазват установения ред и да се борят срещу всички нарушения на същия. С тази норма се цели да бъдат установени основните положения и задължения за физическите и юридическите лица по поддържане на обществения ред и безопасността на движението, осигуряване опазване на околната среда, поддържане и опазване на чистотата и зелените площи, опазване на общественото имущество, реда за организиране на търговската дейност и противопожарната безопасност на територията на Община К.. Нормите на чл.3 и чл.14 следва да се тълкуват като общи норми, целящи поддържането на обществения ред на територията на общината, чиито адресати са всички лица, които живеят и временно пребивават на територията на общината. А съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, единствено изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, е предоставен за регулиране от органите на местното самоуправление (общинските съвети) по реда на ЗМСМА.
С оглед изложеното по-горе, може да са направи обоснован извод, че ОбС – К., не е разполагал към датата на издаване на Наредбата (а и към настоящия момент) с правомощие да въведе правила за поведение, свързани с шума, предизвикан от дейности, които излизат извън предметния обхват на чл.3, ал.5 от ЗЗШОС - домашни дейности и шум от съседи в жилищните сгради. Ето защо оспорените норми следва да бъдат обявени като нищожни.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, на оспорващата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за внесена такса за обнародване на съобщението за оспорването в Държавен вестник – 20.00 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал. 2, пр. 1 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожни чл. 3 и чл. 14 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община К., приета с Решение № 189/15.07.2004 г. по Протокол № 11/15.07.2004 г. на О. С. – К..
ОСЪЖДА О. С. – К., да заплати на О. П. – Б., сумата от 20.00 (двадесет) лева – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва и протестира пред Върховния административен съд на Р България – гр. София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизането му в сила, решението да се обнародва, съгласно чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
ЕК