и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от С. А. Т. от Г. Р. против Р. Д. по горите - Б. за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 лв., за претърпените от него имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № */04.02.2019 г. на Директора на РДГ – Б..
В исковата молба се твърди, че за установеното нарушение на разпоредбите на Закона за горите (ЗГ), на ищеца е издадено Наказателно постановление № */04.02.2019 г., с което на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. Наказателното постановление е обжалвано и е отменено с Решение № 2034/08.10.2019 г. на БлАС, постановено по КНАХД № 487/2019 г. по описа на съда. В хода на обжалване на санкционния акт, жалбоподателя е представляван от пълномощник, за процесуалната защита на когото е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., представляващо причинена му имуществена вреда, която следва да му бъде възстановена, поради наличие на елементите от фактическия състав на отговорността на ответника. Моли ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на съдебния акт, до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените в производството по ЗОДОВ разноски.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. Б. счита предявения иск за доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен.
По делото е изискано за послужване НАХД № 159/2019 г. по описа на РС – Р., ведно с КНАХД № 487/2019 г. на БлАС, приобщени към доказателствения материал.
От анализа на доказателствата и след преценка на доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
По делото между страните няма спор от фактическа страна, която се установява и от приетите по делото доказателства. Не е спорно, че за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, установено на 20.07.2018 г. на ищеца С. Т. е издадено Наказателно постановление № */04.02.2019 г. от Директора на РДГ – Б., с което на основание чл. 266, ал. 1 ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. Наказателното постановление е потвърдено с Решение № 2699/05.06.2019 г. на РС – Р., който С. акт е отменен с Решение № 2034/08.10.2019 г. на АС – Б., като е отменено и наказателното постановление. Съдебният акт е влязъл в сила на 08.10.2019 г. Пред районния съд жалбоподателя е представляван от адвокат, за процесуалното представителство на когото е заплатил в брой възнаграждение в размер на 300,00 лв. (л. 36). Пред касационната инстанция процесуално представителство не е осъществено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при наличието на които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред. Безспорно, наказателното постановление, което е резултат от упражнената дейност по административно наказване, не носи белезите на административен акт по см. на чл. 21 АПК. Но доколкото представлява дейност по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, чл. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително (ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС). В посоченото тълкувателно постановление е прието, че за квалифицирането на иска като такъв по чл. 1, т. 1 ЗОДОВ е определяща не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на неговия издател. В конкретния случай, доколкото отмененото наказателно постановление, като издадено от административен орган – директорът на РДГ - Б., представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то обективира упражнена административнонаказателна компетентност и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, следва да се приеме, че попада в приложното поле на чл. 203 и сл. АПК.
Следователно, за да е допустим иска на това основание следва да бъде установено по предвидения от закона ред незаконосъобразността на акта, издаден от административен орган при наличието на нормативно възложени задължения, който макар и да има санкционен характер, да е отменен със съответен влязъл в сила акт, от наличието на който вредите са произлезли. Доколкото наложеното с наказателното постановление наказание е отменено, то няма законова пречка за предявяване на иска.
В настоящия случай, видно от обстоятелствата в исковата молба се претендират вреди - имуществени, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК, обуславяща компетентността на настоящия съд да ги разгледа съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и чл. 133, ал. 2 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата молба е основателна.
Съставът на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".
В конкретния случай по делото няма спор, че административнонаказващият орган е изпълнил законовопредоставената му компетентност и е издал властнически акт, който е породил наказателноправни последици за ищеца. Не е спорно и че наказателното постановление е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, налице е първата предпоставка от фактическия състав, обуславящ възникване на правото на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимушествени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът намира, че са налице и останалите елементи за ангажиране отговорността на ответника – вреда и причинна връзка по отношение претендираните имуществени вреди. Вредата в конкретния случай произтича от направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд. Въпреки липсата на задължителност на адвокатската защита в производствата по ЗАНН, то ангажирането на процесуален представител – адвокат, при обжалване по С. ред законосъобразността на издаденото наказателно постановление е нормално поведение на санкционирания субект с оглед обезпечаване на успешното приключване на спора. Заплатеното възнаграждение, макар и въз основа на договор за правна защита и съдействие се явява имуществена вреда за упълномощителя, тъй като ако наказателното постановление, което е отменено, не бе издадено, то ищецът не би го заплатИ. Вредата е пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателно постановление, тъй като заплатената сума е намалила имуществото на Т. във връзка с обжалването на наказателното постановление, което административнонаказващият орган е считал за законосъобразно. Следователно, доколкото заплащането на адвокатското възнаграждение е предизвикано от издаденото наказателно постановление, срещу влизането в сила на което ищецът е следвало да се брани, е налице причинна връзка между имуществената вреда и отменения акт.
Размерът на настъпилите имуществени вреди за ищеца в претендирания размер съдът намира за доказани. Видно от представения по НАХД № 159/2019 г. договор за правна защита и съдействие (л. 36 от делото), жалбоподателят е представляван от адвокат, осъществил представителство, на когото е заплатил сумата 300,00 лв. По делото липсва възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което договорената и реално заплатена сума, предмет на делото следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Въпреки изхода на делото частично основателна е претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото производство разноски. Ответника следва да бъде осъден да заплати на С. Т. сумата 10,00 лв., представляваща внесена държавна такса. Претендираното адвокатско възнаграждение е недължимо поради следното:
Представен е договор за правна защита и съдействие с адвокат, но същият не е осъществил процесуални действия. Не може да се приеме, че сумата е заплатена за изготвяне на касационната жалба, доколкото същата е подадена лично от касатора. Предвид неосъщественото процесуално представителство, в т. ч. и неподадена от пълномощник жалба, както и отсъствие на изразено писмено становище, претендираното възнаграждение за адвокат не следва да бъде присъдено.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 АПК чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р. Д. по горите – Б. да заплати на С. А. Т. от Г. Р. 300,00 лв., представляваща имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № */04.02.2019 г. от Директора на РДГ – Б., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.11.2019 г.
ОСЪЖДА Р. Д. по горите – Б. да заплати на С. А. Т. сумата 10,00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните Ч. връчване на преписи от него.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
КТ