и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН вр. чл.208 и сл. от
АПК е образувано по жалба на “М” ЕАД, чрез пълномощник, срещу Решение №
6176/30.07.2013 г., постановено по нахд.№ 1071/2013 г. по описа на Районен съд
– Благоевград, с което е изменено Наказателно постановление № 0194/05.04.2013
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията.
Оплакванията са за неправилност съдебния акт поради неправилно тълкуване и
приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН – касационно основание за отмяна по см. на чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК, при съществено нарушение на процесуалните правила и липса
на мотиви – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 2 НПК.
Конкретно, съдът е приложил неотносими Функционални спецификации, не е
съобразил, че разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 7, б. “а” не е действащо право
за конкретните отношения, неправилно е тълкувал и приложил чл. 30, ал. 1 от
Функционалните спецификации. Наказателното постановление не съдържа точно
описание на деянието, дата и място на извършване на нарушението, нарушените
законови разпоредби. Съдът не е обсъдил и допуснатите съществени нарушения на
производствените правила по ЗАНН – чл. 40, и основанията за прилагане на чл. 28
ЗАНН.
Искането е решението да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което
наказателното постановление да бъде изцяло отменено.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Благоевград е поддържал, че жалбата е
неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
От анализа и оценката на събраните в първоинстанционното производство
доказателства съдът установи следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в
първоинстанционното производство, за която първоинстанционното решение в
обжалваната му част е неблагоприятно и има интерес от неговото оспорване,
поради което е процесуално допустима.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционният
съд въз основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателства и се
споделят от настоящата инстанция. Въз основа на тях съдът е достигнал и до
обосновани правни изводи по приложението на закона при преценката за
законосъобразност на наказателното постановление.
След като е приел за безспорно установено неизпълнение на задължението на
“М.” ЕАД по чл. 31, ал. 1 от Функционалните спецификации за осъществяване
на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на
обществена мобилна телефонна услуга /ФС/ да осъществи процеса по пренасяне на
номер, ползван от “Д” ЕООД, без да са налице основани за отказ по чл. 30,
ал. 1 и ал. 2 от ФС, констатирано със съставения констативен протокол, съдът е
приложил правилно и приложимата санкционна разпоредба на чл. 326а от Закона за
електронните съобщения /ЗЕС/.
Съгласно редакцията на чл. 31, ал. 1 ФС /към датата на извършване на
нарушението ДВ, бр. 26/2010 г., аналогична ДВ, бр. 74/2012 г./, в случай, че не
са налице основанията за отказ по чл. 30, ал. 1 и 2, доставчиците осъществяват
процеса по пренасяне на номера/та съобразно определеното в тези функционални
спецификации, процедурата по чл. 24, ал. 1 и общите им условия за
взаимоотношения с крайните потребители. Към момента разпоредбата е изменена, но
промяната не изключва наказуемостта по чл. 326а ЗЕС, за да е приложимо
правилото на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Задължението за доставчиците да осъществяват
процеса по пренос на номера/та е запазено и неизпълнението му е административно
нарушение по ЗЕС. При отсъствието на основания за отказ по чл. 30, ал. 1 и 2
ФС, с оглед, че подаденото заявление за пренасяне на номера не е непълно или
неточно по смисъла на § 1, т. 83 ДР на ЗЕС вр. чл. 30, ал. 1, т. 7 ФС, е
безспорно извършеното нарушение по чл. 31, ал. 1 ФС вр. чл. 326а ЗЕС.
Във връзка с възраженията за непълнота в съдържанието на наказателното
постановление следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението е
датата на получения отказ за пренасяне на номера, а мястото – мястото на
подаване на заявлението за пренасяне на номера, които са посочени в
наказателното постановление. С оглед отказа на “М” ЕАД да осъществи
процеса по пренасяне на номера, то и възражението по чл. 30, ал. 3 ФС е
необосновано.
Възражението по чл. 40 ЗАНН е неоснователно. Актът е съставен от извършилия
проверката старши инспектор в ГД “Контрол на съобщенията” при КРС и
обстоятелствата при установяването му са удостоверени с подписа на един
свидетел, съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който е присъствал
при проверката, при която е установено неизпълнението на задължението по чл.
31, ал. 1 ФС.
Нарушението по чл. 31, ал. 1 ФС вр. чл. 326а ЗЕС не е маловажно за
освобождаване на касатора от административнонаказателна отговорност при
условията на чл. 28 ЗАНН. Обективният факт на неизпълнение на предвиденото в
чл. 31, ал. 1 ФС задължение и правното естество на отговорността по чл. 326а
ЗЕС изключват хипотезата на маловажен случай, поради което касаторът не би
могъл да се възползва от привилегията на чл. 28 ЗАНН. Касае се за обективна
безвиновна отговорност, чието съдържание се изразява в понасянето на определена
санкция в резултат на неизпълнение на нормативно предвиден фактически състав.
От друга страна, безспорно е, с оглед фактите по делото, че това не е първо
нарушение на ФС от “М” ЕАД.
По изложените съображения за неоснователност на касационната жалба и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6176/30.07.2013 г., постановено по нахд.№ 1071/2013 г.
по описа на Районен съд – Благоевград.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Г.Б.