и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по жалба на „. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „. Д. № ..., представлявано от А. М. Р., против Решение № РЗМ-5800-904/32-238494/15.08.2019г. на Д. на Т. Д. Ю. К. А. „., потвърдено с Решение №Р-794/32-279254/27.09.2019г. на Д. на А. „..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на Д. на Т. Д. Ю. К. А. „. поради издаването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не е спазен предвидения в чл.19б, ал.1 от ЗМ 30-дневен срок за издаване на решението, както и че във връзка с вноса на автомобила са представени всички изискуеми документи за внос в страна-членка на ЕС, а за лекия автомобил като съюзна стока с определен произход са приложими тарифни преференции. Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък. Прави се възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д. на Т. Д. „Ю.“ К. А. „. чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд – Б., след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2017 г. в ТМУ „Ю.“ е регистриран ЕАД с който е учреден режим „допускане за свободно обръщение“ на употребяван лек автомобил марка „Ауди“ с дата на първоначална регистрация 28.10.2014г. Поставянето под режима е извършено въз основа на приложен сертификат за движение на стоките EUR 1 №А0201964/05.05.2017г., като са предоставени тарифни преференции на стоката с код с тарифен номер 87033390 00 4999. Декларирана е митническа стойност на стоката в размер на 5 838.77 лева, представляваща левовата равностойност на цената от 3 000 швейцарски франка и транспортни разходи в размер на 350 лева. К. митническата декларация са представени фактура от 03.05.2017г., декларация за елементите на митническата стойност D.V.1, сертификат за движение на стоките EUR 1, транзитна декларация от 05.05.2017 г. и швейцарски регистрационен талон.
Въз основа на представените документи от страна на митническите органи е прието, че на основание чл.77, параграф 1, б.“а“ от Митническия кодекс на съюза (МКС) и на чл.54 от ЗДДС е възникнало митническо задължение на публични държавни вземания, събирани от митническите органи в размер на 1 167.75 лева, представляващо ДДС, заплатено от вносителя. Въз основа на представения К. декларацията сертификат за движение на стоките и на основание чл.56, параграф 2, б.“г“ от МКС и чл.3 от Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швеция, преференциалната ставка на митото е определена на 0%.
С писмо с изх.№32-354039/09.12.2018г. на Директор на Д. „Митническа дейност и методология“ при А. „. е изискано от швейцарските митнически органи да извършат последваща проверка на сертификат за движение на стоките EUR 1 № P 0201964/05.05.2017 г. за внесения от употребяван лек автомобил марка „Ауди“.
На 02.06.2019г. в А. „. е получено писмо № 312.3- CHЕ-107.841.952/2018.003 от 14.06.2019 г. на швейцарските митнически органи, според което при проверка на доказателствата за произход на лекия автомобил е установено че същия е с неустановен произход, а доказателството за произход не е валидно.
На 01.07.2019г. резултатът от проверката е представен в ТД „Ю.“ К. А. „., където е открито производство по определяне на нов размер на публичните държавни вземания по митническата декларация.
С писмо с рег. №32-196750/05.07.2019г., получено от представляващия „. ЕАД А. Р. на 25.07.2019г., оспорващото дружество е уведомено за отговора на швейцарските митнически органи при последваща проверка на сертификата за движение на стоките EUR 1, както и че е открито производство по определяне на нов размер на публичните държавни вземания, като дружеството ще следва да заплати разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични държавни вземания, представляващи мито и разлика в ДДС. На дружеството е дадена възможност за становище в 7-дневен срок.
На 05.08.2019г. „. ЕАД е представило становище, според което, лекия автомобил е съюзна стока с определен произход, поради което за същата са приложими тарифни преференции, което обстоятелство не се опровергава от отговора на швейцарските митнически власти.
Въз основа на горното е издадено оспореното решение, с което Д. на Т. Д. „Ю.“ К. А. „. е определил нов размер на дължимите публични държавни вземания, събирани от митническите органи за внесения от „. ЕАД употребяван автомобил – мито в размер на 583.88 лв. и ДДС в размер на 1 284.53 лв., като дружеството е задължено в 10-дневен срок да мито в размер на 583.88 лева и ДДС в размер на 116.78 лева. Решението е връчено лично на представляващия „. ЕАД на 23.08.2019 г.
Решение № РЗМ-5800-904/32-238494/15.08.2019г. е обжалвано по административен ред с жалба с вх.№ 32-256233/04.09.2019 г.
С Решение № Р-794/32-279254/27.09.2019г. на Директорът на А. „. жалбата на „. ЕАД е отхвърлена. Решението е съобщено на дружеството на 02.10.2019г. Административния акт е обжалван по съдебен ред с жалба от 14.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.3 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Процесното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б вр. чл. 220, ал.1 от ЗМ. Издадено е от компетентен административен орган – заместник-Д. на ТД „Ю.“, при условията на заместване на Д. на дирекцията по силата на Заповед №-3368/26.07.2019г. на Д. на А. „. (л.63 от делото), който по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, е митнически орган, поради което той е имал правомощието да издаде обжалваното решение по чл. 220 от Закона за митниците.
Оспореният административен акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите се от чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК реквизити.
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазен е и материалния закон.
Неоснователно е възражението в жалбата за издаване на процесното решение в нарушение на чл.19б ЗМ. Съгласно цитираната разпоредба, решението за установяване на митническо задължение и други публични държавни вземания се издава в 30 - дневен срок от започване на производството. В чл. 22, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление. Този срок не се прилага за решения, взети от митническите органи без предварително заявление от лицето (арг. от нормата на чл. 29 от регламента), какъвто е настоящия случай.
От доказателствата по делото се установява, че оспорващото дружество е поставило под митнически режим "допускане за свободно обращение" употребяван автомобил, като е декларирало преференциално тарифно третиране на база представен от него сертификат за движение на стоките EUR 1, в който е посочено, че автомобилът е с произход от Швейцария.
С оглед на представените документи на основание чл.56, пар.2, б“г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 вр. чл.3 от Протокол №3 К. Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за стоката „употребяван лек автомобил“ е предоставена тарифна преференция – ставка на мито 0%.
По отношение на представения сертификат за движение на стоките EUR 1, на основание Член 31 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, е извършена проверка по линия на административното сътрудничество за автентичност на сертификата и на верността на информацията, подадена в него.
Според резултатът от проверката на швейцарските власти автомобилът е с неопределен произход, а доказателството за произход е невалидно.
Писмото на швейцарските митнически власти представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред и съставлява годно доказателство за извършените действия. Като официален документ писмото притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. В настоящия случай материалната доказателствена сила на този официален документи не бе оборена в хода на съдебното производство, поради което следва да се приеме, че процесния сертификат EUR 1 не е редовно издадено доказателство за произход, с оглед на което правилно е определен новия размер на публични държавни вземания за внесения от дружеството лек автомобил.
Като не е приел горепосочения сертификат за годно доказателство за произход на въпросното МПС и е задължил търговското дружество да плати дължимото мито и да доплати дължимият нов размер на ДДС, Началникът на ТД „Ю.“ е издал административен акт в съответствие с материалноправните разпоредби.
Поради изложеното настоящият съдебен състав, приема, че оспореното решение е законосъобразно, като издадено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че по делото са проведени две допълнителни съдебни заседания поради неизпълнение на задълженията на ответника да представи преписката в цялост, и като взе предвид възражението на адв. Грозданова за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева, на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. 4-то от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“. Д. № ..., представлявано от А. М. Р., против Решение № РЗМ-5800-904/32-238494/15.08.2019г. на Д. на Т. Д. Ю. К. А. „., потвърдено с Решение №Р-794/32-279254/27.09.2019г. на Д. на А. „..
ОСЪЖДА „. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б., ул.“. Д. № ..., представлявано от А. М. Р., да заплати на Т. Д. „Ю.“ К. А. „. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му с касационна жалба пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
КТ