Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К. Л. Т. от гр. Х. с ... – гр. Х. срещу Ревизионен акт № Р-*3511-091-001/25.01.2021 г. на органи по приходите П. ТД на Н. – С. в потвърдената му част с Решение № 594/13.04.2021 г. на Д. на Д. ... и Д. П. ("ОДОП") – С. П. Централно управление на Националната агенция за приходите за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 7 140,05 лв. и лихви в размер на 3 052,14 лв.
Оспорването е мотивирано по чл. 160, ал. 2 ДОПК – отсъствие на предпоставки по чл. 122 ДОПК.
Жалбата е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответната страна – директорът на Д. ... и Д. П. – гр. С. П. ЦУ на Н., е оспорил жалбата чрез пълномощник в писмена защита.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и е приобщено експертно заключение, при анализа на които съдът прие следното за установено:
Производството по чл. 122 ДОПК е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-*3511-020-001/12.06.2020 г. (л. 30), издадена от началник на сектор П. ТД на Н. – С. Т. Б. Г., функциите на когото по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК са възложени със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на Д. на ТД на Н. – С. (л. 25). Със Заповед № Р-*3511-020-001/12.06.2020 г. са определени обхватът на ревизията – вид и периоди на задълженията (в т.ч. по ЗДДФЛ), срокът за завършване, като ревизията е възложена на главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията М. С. и инспектор по приходите Г. П.. Заповед № Р-*3511-020-001/12.06.2020 г. е изменена със Заповед № Р-*3511-020-002/18.09.2020 г. (л. 27) относно срока за ревизията – до 20.11.2020 г. И двете заповеди са връчени по електронен път.
Във връзка с ревизията на 11.08.2020 г. на жалбоподателката е връчено искане от 11.08.2020 г. за представяне на документи и обяснения за притежаваните през ревизирания период имущество и доходи и разходи, по повод което жалбоподателката е декларирала доходи в периода 2014-2019 г. само от дейността като едноличен търговец и за 2019 г. – и от прехвърлянето на предприятието на (декларация на л. 137), с приложена към нея хронологична ведомост от счетоводството на търговеца, счетоводна справка, оборотни ведомости, протоколи от решения на собственика на едноличния търговец за отказ да бъдат възстановени средства, предоставени от К. Т. като финансова помощ – 23 000 лв. за 2015 г., 50 000 лв. за 2016 г., 22 000 лв. за 2018 г., 10 000 лв. за 2019 г., 30 000 лв. за 2014 г., 26 000 лв. за 2017 г.
На 18.09.2020 г. е връчено искане от 17.09.2020 г. за предоставяне на пълна информация относно наличностите на парични средства и движението им в периода 2014-2019 г. за К. Т., включително банкови сметки, дебитни, кредитни карти, банкови касети, сделки и пр.
С декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК жалбоподателката е декларирала лични разходи за месец в размер на 150 лв. и разходи за почивки в размер на 550 лв. Не декларирала разходи за къща, като е посочила, че семейството й (съпруг В. и дете) живее с родителите на бащата на детето.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-*511-092-001/30.12.2020 г. (л. 34), с който след съпоставка на имущество и доходи за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. и разходи за същия период е установен недостиг на парични средства в размер на 153 106,68 лв. за 2014 г. – данъчна основа по чл. 122 ДОПК, недостиг в размер на 8 390,76 лв. за 2015 г. – данъчна основа по чл. 122 ДОПК, недостиг в размер на 12 664,37 лв. за 2017 г. – данъчна основа по чл. 122 ДОПК и недостиг в размер на 18 835,41 лв. за 2019 г. – данъчна основа по чл. 122 ДОПК. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на 30.12.2020 г. (разписка на л. 69), като на 12.01.2021 г. е подадено писмено възражение (л. 131).
Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-*3511-091-001/25.01.2021 г. (л. 72), издаден от определените със заповедта за възлагане на ревизията инспектори по приходите, с който са установени данъчни задължения на жалбоподателката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на:
- 15 310,67 лв. за 2014 г. и лихви за просрочие в размер на 8 8917,45 лв. за периода от 02.05.2015 г. до 25.01.2021 г.;
- 839,07 лв. за 2015 г. и лихви за просрочие в размер на 403,27 лв. за периода от 02.05.2016 г. до 25.01.2021 г.;
- 1 266,44 лв. за 2017 г. и лихви за просрочие в размер на 351,82 лв. за периода от 02.05.2018 г. до 25.01.2021 г.;
- 1 883,54 лв. за 2018 г. и лихви за просрочие в размер на 140,75 лв. за периода от 02.05.2020 г. до 25.01.2021 г.;
и задължения като едноличен търговец по ЗДДФЛ:
- 2 181,99 лв. годишен данък за 2014 г. и лихви в размер на 1 270,86 лв.;
- 2 273,73 лв. годишен данък за 2015 г. и лихви в размер на 1 092,78 лв.;
- 2 273,73 лв. годишен данък за 2016 г. и лихви в размер на 862,19 лв..
- 2 273,73 лв. годишен данък за 2017 г. и лихви в размер на 631,64 лв.;
- 2 273,74 лв. за 2018 г. и лихви в размер на 401,09 лв.
Ревизионен акт № Р-*3511-091-001/25.01.2021 г. е връчен на К. Т. по електронен път на 26.01.2021 г. (разписка на л. 81), като е оспорен пред Д. на ТД на Н. – С. с жалба вх. № 34-00-60/08.02.2021 г. (л. 110) относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г.; годишен авансов д анък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 11 276,92 лв. и лихви в размер на 4 258,60 лв. за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и за ДДС в размер на 5 991,75 лв. и лихви в размер на 675,79 лв. за месец ноември 2019 г.
На 22.03.2021 г. е подадено допълнение към жалба вх. № 34-00-60/08.02.2021 г., с приложени разписки за предоставена на К. Т. от майка й В. Т. финансова помощ в периода 2012-2013 г. (л. 89-93), от И. В. през 2011г. (л. 107), в периода м.05 – м.12.2012 г. (л. 94-95, л. 105, л. 108) и през 2013 г. (л. 103-104), и от майката на И. В. в периода м.01 - м. 02.2013 г. (л. 97-102).
Ревизионният акт № Р-*3511-091-001/25.01.2021 г. е отменен с Решение № 594/13.04.2021 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – С. П. ЦУ на Н. (л. 13 и сл.) в частта на установените резултати по ЗДДФЛ за данъчен период месец ноември 2019 г. и в частта на установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи от дейност като едноличен търговец за 2014 г., ведно със съответните лихви. Със същото решение ревизионният акт е изменен относно:
- установения дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2014 г. – 3 151 лв. и лихви в размер на 2 156,30 лв.;
- относно установения дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи като едноличен търговец за 2015 г. – 126,86 лв.;
- относно установения дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи като едноличен търговец за 2016 г. – 197,74 лв.;
- относно установения дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи от дейност като едноличен търговец за 2017 г. – 314,59 лв.;
- относно установения дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходи от дейност като едноличен търговец за 2018 г. – 418,38 лв.
Ревизионният акт е потвърден в останалите му части, включително относно данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г., 2017 г. и 2019 г. Оспорен е с жалбата до съда именно в потвърдените части относно данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. - 3 151 лв. и лихви в размер на 2 156,30 лв. (определените с решението размери), за 2015 г. – 839,07 лв. и лихви в размер на 396,97 лв., за 2017 г. – 1 266,44 лв. и лихви в размер на 342,32 лв., и за 2019 г. – 1 883,54 лв. и лихви в размер на 126,63 лв. (общо данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 7 140,05 лв. и общо лихви размер на 3 022,22 лв.).
За да измени ревизионния акт в частта на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. ответникът е признал като разполагаеми парични средства получените от И. В. суми в размер общо на 12 000 лв. (по разписки от 2011 г. и 2012 г.), както и получените от В. В. суми в размер общо на 44 000 лв. (по разписки от 2011 г., 2012 г. и 2013 г.). Относно предоставените от родителите на К. Т. средства, декларирани през периода на предходната ревизия (завършила с издаване на Ревизионен акт № 01-1401358-091-01/17.11.2014 г., влязъл в сила) в размер на 35 000 лв., е признал като безвъзмездно получена сумата от 11 966 лв., констатирана като налична към 31.12.2009 г. в ревизионен доклад № Р-01-1401358-092-01/31.10.2014 г. Началната разполагаема сума ответникът е определил на 121 596,70 лв. – 118 966 лв., предоставени от близки и роднини, и 2 630,68 лв. – деклариран доход от 2013 г., съобразно която е определил данъчна основа по чл. 122 ДОПК в размер на 31 510 лв., въз основа на която е изчислил данъка от 10 % по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ ( 3 151 лв.).
За останалите ревизирани години – 2015 г., 2017 г. и 2019 г., за които е установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ответникът е възприел приетите от ревизиращия екип данни за извършени разходи за лични нужди и екскурзии, П. поета издръжка на домакинството от бащата на детето, като е потвърдил несъответствията между приходи и разходи, получени поради предоставени от Т. парични вноски за дейността на едноличния търговец, за които не са доказани източници.
В хода на производството експертът по отчасти приобщеното експертно заключение е посочил, че към 31.12.2014 г. К. Т. е разполагала с парични средства в размер на 5 568,83 лв., от които 4 728,38 лв. в банкови сметки и 840,45 лв. в брой, към 31.12.2015 г. – с парични средства в размер на 14 852,97 лв., от които 4 653,17 лв. в банкови сметки и 10 199,80 лв. в брой. Към 31.12.2016 г. наличните парични средства са били в размер на 16 068,57 лв., от които 540,34 лв. в банкови сметки и 15 528,23 лв. в брой, а към 31.12.2017 г. – 11 420,45 лв., от които 777,12 лв. в банкови сметки и 10 643,33 лв. в брой. Към 31.12.2018 г. паричните средства са били в размер на 417 746,48 лв., от които 401 574,11 лв. в банкови сметки и 16 172,37 лв. в брой, а към 31.12.2019 г. – в размер на 28 902,09 лв., от които по банкови сметки 24 332,93 лв. и 4 569,16 лв. в брой.
За 2014 г. вещото лице е установило допълнително налични към 01.01.2014 г. по банкови сметки суми в общ размер на 1 213,11 лв., които според него не са признати в решението на Д. на Д. „ОДОП“, включително не е призната сума в размер на 27 700 лв., предоставена от родителите на жалбоподателката – В. и Л. Т.. За доходите на последните експертът е посочил без да се позовава на конкретни източници, че продължават да работят в „същите сфери“ – в бюджетни учреждения, на постоянни трудови договори, като е изчислил, че за 4-годишен период са получили доход в границите на 90 000 – 100 000 лв. от трудови правоотношения. За тези изводи експертът се е позовал на приложените по делото разписки за предоставена финансова помощ от трети лица, данни от доклади и ревизионни актове за минал период. В заключение е посочил, че за периода от 2014 г. до 2019 г. е налице съответствие на приходи и разходи и не се формира нова годишна данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ.
В устния си доклад експертът е пояснил, че е изготвил заключението си въз основа на предоставени данни от К. Т. за доходите на родителите й. Данни за доходите е ползвала и от ревизионния доклад за предходната ревизия от 2013 г. Проверила е банковите сметки, като е установила, че сума в размер на 1 213 лв. не е била включена като разполагаема към 01.01.2014 г.
П. тези факти от значение за произнасянето на съда по чл. 159 и чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът прие следното:
Процесуалното право на оспорване е упражнено в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, считан от съобщаването на Решение № 594/13.04.2021 г. на 15.04.2021 г. (л. 24), с подадената жалба на 29.04.2021 г.
Жалбата е подадена срещу ревизионния акт в потвърдената му част за сумата от 7 140,05 лв. – данък по чл. 48 ЗДДФЛ, и сумата от 3 052,14 лв. – лихви, след изчерпване на възможността на оспорването му по административен ред като процесуална предпоставка за допустимост на съдебната проверка (чл. 156, ал. 2 ДОПК).
Оспореният ревизионен акт е издаден от посочените в чл. 119, ал. 2 ДОПК органи – от възложИ. ревизията Г. – началник на сектор, определен като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на Д. на ТД на Н. – С., и от ръководителя на ревизията С., съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-*3511-020-001/12.06.2020 г. В тази връзка е спазено изискването за компетентност (материална) на издалите ревизионния акт органи, в т.ч. и териториална по чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК, с оглед принадлежността им в структурата на ТД на Н. – С. и адреса на жалбоподателката и като едноличен търговец.
Ревизионният акт и заповедите за възлагане на ревизията, както и ревизионният доклад, са подписани с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Конкретно ревизионният акт е подписан с електронните подписи на издалите го органи по приходи (технически носител на л. 84).
Ревизионният акт в оспорената му част, чиято неразделна част е Ревизионен доклад № № Р-*3511-092-001/30.12.2020 г., съдържа и фактическите съображения, и правните основания за определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г., ведно със съответните лихви. Задълженията са установени по основание и размер в обхвата и в срока на ревизията и въз основа на посочените по опис доказателства, като ревизионният акт е подписан от посочените в него органи, с изписване на заеманите длъжности, поради което е издаден П. спазване на изискването за форма и съдържание по чл. 120 ДОПК.
Самата ревизия е проведена въз основа на възлагане по реда на чл. 112 ДОПК, в обхвата на ревизирания период, за определените по вид задължения за данъци, и в срока, определен със заповедите за възлагане на ревизията. Всички актове в хода на ревизионното производство са връчени на жалбоподателката.
По същество е безспорно, че жалбоподателката е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 6 ЗДДФЛ за доходи от източници в страната и чужбина. Не е спорно, че за проверявания период от 2014 г. до 2019 г. е осъществявала дейност и получавала доходи като „. Т. – КТ”, като установеният размер на разходите (признати изцяло), съответно недостиг на парични средства (сумите, които К. Т. е предоставила на едноличния търговец през ревизирания период) в резултат на недекларирани доходи в смисъла на чл. 123, ал. 1 ДОПК, е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизионно производство по особените правила на цитираната правна норма. Констатираното несъответствие между имущественото състояние на К. Т. и направените от нея разходи, с декларираните и получени доходи в периода 2014-2019 г., е основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ по реда на чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК. Възраженията по размера на признатите приходи за ревизирания период, основно от дарени средства от родителите, които не са признати от ответника, не засягат основанието за провеждане на производството по чл. 122 ДОПК.
Във връзка със спорните въпроси за несъответствието между доходите на жалбоподателката от трудови и извънтрудови правоотношения и разходи за ревизирания период, отсъстват доказателства за непризнатите от данъчните органи приходи от извъндоговорни източници над размера по решението на Д. на Д. „ОДОП“ П. ЦУ на Н. – 121 596,70 лв.
Като източници на приходи, освен от стопанска дейност, жалбоподателката се е позовала на дарени й парични средства от съпруга й И. В. и неговата майка В. В., които са признати от Д. на Д. „ОДОП” П. ЦУ на Н. в пълен размер – по представените от жалбоподателката разписки към допълнителната й жалба (вж. стр. на 17 на решението). Сумите по разписките от 2011 г., 2012 г. и 2013 г., представляващи предоставена от И. В. и В. В. финансова помощ на жалбоподателката, са включени в разполагаемите парични средства към 01.01.2014 г. – 121 596,70 лв. по решението.
От друга страна жалбоподателката е поддържала, че към разполагаемата парична сума към 01.01.2014 г. следва да бъде включена и предоставена от родителите й сума в размер на 35 000 лв., за която обаче е представила единствено разписки за финансова помощ от нейната майка в периода 2012-2013 г. (л. 89-93), но не и за финансова помощ от нейния баща. Не само, но с решението си директорът на Д. „ОДОП” П. ЦУ на Н. е признал за предоставена от родителите на жалбоподателката и включил в разполагаемите парични средства П. изчисляване на съотношението приходи/разходи и определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК за 2014 г. сумата от 11 966 лв., т.е. претенцията за признаване на предоставени от майката на жалбоподателката средства е частично удовлетворена. В хода на ревизионното производство жалбоподателката не е посочила предоставена от баща й сума с искане да бъде включена в разполагаемите парични средства, нито е представила доказателства за предоставени от баща й средства – нито в отговора на отправените искания за информация, нито с възражението срещу ревизионния доклад или с жалбата до Д. на Д. „ОДОП” П. ЦУ на Н.. Подобна претенция е поддържана с жалбата до съда, но е останала недоказана. Отсъстват каквито и да са доказателства за доходите на родителите на жалбоподателката в периода 2014-2019 г., като експертното заключение относно размера на дарените от тях средства е произволно. Самото заключение не съдържа позоваване на конкретни официални източници на информация за доходите на родителите на Т., нито експертът е посочил въз основа на какви проверки е изградил изводите си. В частта му, в която експертът е посочил, че за четиригодишния период родителите на Т. са „получили доход в границите на 90 000 – 100 000 лв. само от трудови правоотношения, който е достатъчен за тяхната издръжка и за предоставената финансова помощ в размер на 27 000 лв. подпомагане на дъщеря си” (стр. 4 на експертното заключение), заключението е необосновано – не почива на посочени конкретни и проверими данни и поради това не може да служи като доказателствено средство. Експертизата в тази й част е изградена изцяло по предоставени на вещото лице от жалбоподателката данни за трудови договори на родителите й (вж. устния доклад на вещото лице в съдебно заседание на 09.12.2021 г.), които не са представени на съда. Освен представената справка от Н., която удостоверява трудовото правоотношение на майката на Т., но не и размера на трудовото възнаграждение, самата жалбоподателка не е представила в хода на съдебното производство доказателства за възнаграждението на баща си за ревизирания период 2014-2019 г. С решението за изменение на ревизионния акт относно размер на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. директорът на Д. „ОДОП” П. ЦУ на Н. е признал частично дарените от майката средства по представените разписки за предоставена финансова помощ (л. 90 - 93), като се е позовал на ревизионния доклад от 2014 г. относно размера на годишния семеен паричен поток на В. и Л. Т. именно поради липсата на доказателства за доходите и на двамата от трудови правоотношения. Доказателства за тези доходи не са представени и в хода на съдебното производство. Затова претенцията за дарени от родителите парични средства над признатите с решението в размер на 11 966 лв. е неоснователна.
Неоснователно е и искането за изменение на данъчната основа по чл. 122 ДОПК чрез включване на сумата от 1 213,11 лв. по банкови сметки в наличните парични средства в началото на данъчния период за 2014 г. (1 213,11 лв., които според вещото лице са изключени в разполагаемата сума от Д. на Д. „ОДОП” П. ЦУ на Н.).
Сумата от 1 213,11 лв. налични парични средства по банкови сметки е призната от ревизиращия екип (стр. 24 от ревизионния доклад), не е била спорна и с тях наличните парични средства на жалбоподателката в началото на данъчния период са 3 816,79 лв. (включително 2 603,68 лв. налични парични средства в брой, които не са спорни). Общият размер признати дарени средства с решението е 118 966 лв., от които 107 000 лв. – дарени от И. и В. В.и, и 11 966 лв. – дарени от родителите на жалбоподателката. С тях сумата на паричните средства е 122 782,79 лв., а не приетата от ответника сума от 121 596,70 лв. С оглед сумата на паричните средства в края на данъчния период от 4 728,38 лв. – в банкови сметки, която не е спорна (стр. 25 на ревизионния доклад), и разходите през данъчния период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 152 195,09 лв., които също не са оспорени (разходи за екскурзии в декларирания размер от 550 лв., 1 800 лв. комунални разходи, 287 лв. други разходи и 148 558,09 лв. – предоставени на едноличния търговец), несъответствието между стойността на имуществото на жалбоподателката и разходите и/или получени доходи от нея през 2014 г. е в размер на -34 140,68 лв. (по формулата [к.2+k.3] – [k.4 - k.5] – к.2 налични парични средства в началото на данъчния период, к.3 – постъпления, к.4 – разходи, к.5 – парични средства в края на данъчния период (стр. 5 от решението). За тази сума от 34 140,68 лв. отсъстват доказателства за източника на доходи и спрямо нея данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ (10 %) за 2014 г. е в размер на 3 414,10 лв. С решението на Д. на Д. „ОДОП” П. ЦУ на Н. данъкът по чл. 48, ал. 1 ДОПК е определен в размер на 3 151 лв., но поради забраната за влошаване положението на жалбоподателката и с оглед отсъствието на основания за определяне на данъчна основа по чл. 122 ДОПК в друг размер – по изложените съображения за отсъствие на доказателства за източника на сумата от 34 140,68 лв., жалбата срещу ревизионния акт в частта на данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г. в определения с решението размер от 3 151 лв. следва да бъде отхвърлена.
Жалбата е неоснователна и в частта й срещу ревизионния акт за определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г., 2017 г. и 2019 г. въз основа на определена по реда на чл. 122 ДОПК данъчна основа.
За посочените периоди не са оспорени размерите на наличните парични средства в началото и края на данъчните периоди, нито разходите – не са оспорени и предоставените на едноличния търговец суми в размер на 7 553,01 лв. през 2015 г., 14 335,47 лв. през 2017 г. и 7 066,53 лв. през 2019 г. За предоставените на едноличния търговец средства през 2015 г., 2017 г. и 2019 г. в посочените размери не са представени доказателства за произхода им нито в ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство. Липсват и твърдения за източниците на доходи за тези средства. Приобщеното експертно заключение в тази връзка не може да послужи за други изводи. Експертът е посочил най-общо, че за ревизирания период не открива несъответствия между доходи и разходи, без да е посочил на какви данни почива това заключение. Не е ясно от къде е почерпило данните за налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер на 840,45 лв., нито е посочило банковата сметка, от която е почерпило информация за постъпилите от И. В. през 2015 г. парични средства в размер на 15 608 лв. В тази част (стр. 7 от заключението) изводите на експерта са необосновани. Паричните средства по банкови сметка са проследени от ревизиращия екип въз основа на изискана и предоставена информация за наличностите, извършени операции и салда на парични средства през периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. за К. Т. (л. 167 и сл. от папка I-10). Паричните потоци по предоставените банкови извлечения са анализирани и данните за наличните средства по банковите сметки са посочени в ревизионния доклад поотделно за всяка от годините в ревизирания период – с посочени конкретните номера на банковите сметки, от които е почерпена информацията. За разлика от ревизиращия екип вещото лице не е посочило по коя банкова сметка на Т. е била преведена през 2015 г. сумата от 15 608 лв., съответно – не е посочило от коя банкова сметка част от тази сума (7 533,01 лв.) е била предоставена от Т. за дейността на едноличния търговец. Затова изводите му за отсъствието на несъответствие между доходи и разходи за 2015 г. са изцяло необосновани.
Аналогично – необосновано е заключението на вещото лице и относно извода му, че за 2017 г. е налице съответствие между постъпления и разходи. В постъпленията експертът е посочил сума от 15 528,23 лв. като налична в брой, каквато не е декларирана и не е разполагаема в началото на данъчната 2017 г., доколкото за 2016 г. паричните средства в края на данъчния период са едва 540,34 лв. (вж. ревизионния доклад). За 2016 г. жалбоподателката е декларирала само доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, които са в размер на 3 283,04 лв., а наличните средства в банкови сметки в началото на данъчния период са били 4 653,17 лв. Не е ясно как вещото лице е определило наличните парични средства в началото на периода – към 01.01.2016 г., в размер на 10 199,8 лв., нито в началото на данъчната 2017 г. – 01.01.2017 г. – 15 528,23 лв. П. положение, че към наличните парични средства към 01.01.2016 г. е включило сума от предоставена според него финансова помощ от И. В., по изложените съображения за необоснованост на заключението в тази му част, необосновано е заключението и в частта на определените средства в брой към 01.01.2016 г., респективно към 01.01.2017 г. П. това няма данни по ревизионното производство за възстановени на жалбоподателката от едноличния търговец средства в размер на 7 335,47 лв., посочени от експерта в графа „Постъпления” за 2017 г. на таблицата по т. 3.4 на заключението (стр. 8 на експертизата). Заключението съдържа цифри за постъпления за 2019 г., които не са документално обосновани, поради което и в тази му част не е доказателствен източник за факти от предмета на доказване. От заключението не може да се установи защо вещото лице е възприело посочените от него суми в брой в началото и в края на данъчните периоди, докато възприетите в ревизионния акт налични парични средства съвпадат с декларираните от жалбоподателката. Въпреки указаната доказателствена тежест на последната, включително след изслушване на експертното заключение, последната не е посочила други доказателства за произхода на установените за 2015 г., 2017 г. и 2019 г. несъответствия между приходи и разходи, въз основа на които е установен недостиг в посочените в ревизионния акт размери. Затова оспорването на последния за установените дължими данъци по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015 г., 2017 г. и 2019 г. е също неоснователно. Жалбата и в тази й част е недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
П. този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски – чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, в размер на 835 лв. по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Л. Т., с адрес гр. Х., ул. ... № ..., срещу Ревизионен акт № Р-*3511-091-001/25.01.2021 г. на органи по приходите П. ТД на Н. – С. в потвърдените му части с Решение № 594/13.04.2021 г. на Д. на Д. ... и Д. П. – С. П. Централно управление на Националната агенция за приходите – за установен дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г., 2017 г. и 2019 г. в размер общо на 7 140,05 лв. и за лихви в размер на 3 052,14 лв.
ОСЪЖДА К. Л. Т., с адрес гр. Х., ул. ... № ..., да заплати на Д. ... и Д. О. П. – гр. С. П. ЦУ на Н. сумата от 835 (осемстотин тридесет и пет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!

ВА