и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е по чл. 215, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗУТ, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от А. И. Д., И. И. Д., А. Д. Д., М. Д. С., Р. Л. Т., Л. Б. Т. и Л. Л. Т. против Заповед № 1284/24.07.2015 г. на Г. А. на О. Б., при делегирана компетентност, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ е постановен отказ за допускане изработване изменение на ПУП – ПР за УПИ І – 1969, 1970, 1971, 1972, 1974, 1975, кв. 48 по плана за ЦГЧ на Б., с цел обособяване на нов УПИ ХІІ по имотни граници на имот с идентификатор 04279.613.62 по влязлата в сила КККР и нов УПИ ХІІІ по имотни граници на имот 04279.613.61.
В жалбата се поддържат доводи за нищожност на оспорения административен акт, издаден от некомпетентен орган и алтернативно се поддържа незаконосъобразност на същия, постановен в нарушение на материалноправните разпоредби и при липса на форма, доколкото в него не са изложени фактически и правни основания за издаването му. Считат, че искането им е основателно, предвид наличието на фактическа грешка по чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, с оглед извадения съседен на тях имот 04279.613.63, като самостоятелен УПИ. Иска се прогласяване нищожността или отмяна на оспорената заповед.
По изложените в жалбата съображения, поддържани в хода на устните прения от надлежно упълномощен адвокат се иска жалбата да бъде уважена, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения представя в писмено становище.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства, като е допусната и назначена съдебнотехническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство по издаване на оспорения отказ е образувано по Заявление В. № 0120Б-75/24.06.2015 г. от жалбоподателите до кмета на О. Б. за допускане изменение на ПУП – ПР за ПИ 04279.613.62 на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ – поради незапочнала процедура за отчуждаване по чл. 208 ЗУТ. Към заявлението са представени документи, удостоверяващи правото на собственост на заявителите, в качеството им на наследници на И. Н. Д., който факт не е спорен между страните, ведно с мотивирано предложение, обяснителна записка и скица – проект на исканото изменение. От мотивираното предложение и скицата – проект е видно, че искането е за отделянето на ПИ 04279.613.62 от УПИ І, кв. 48 в самостоятелен урегулиран поземлен имот, за който да бъде отреден УПИ ХІІ, като вътрешните регулационни линии на имота бъдат поставени в съответствие със съществуващите (кадастралните) граници с ПИ 04279.613.61, за който да бъде отреден УПИ ХІІІ по съображения, че до момента отчуждителните процедури за имота не са започнали.
Заявлението е разгледано на заседание на ОЕСУТ, който с Решение № 13 по Протокол № 27/01.07.2015 г. не го е приел по съображения, че за исканото изменение липсва съгласие на всички заинтересовани по чл. 131 лица, липсват доказателства за собственост, не е посочено предназначението на новопредвидените УПИ, както и изменение на ПЗ. Главният А. на О. Б. е изразил Становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ от 23.07.2015 г., в което е приел, че доколкото искането е за разделянето на съсобствен УПИ на два самостоятелни такива, като страничните регулационни линии минат по имотните граници на ПИ 04279.613. 62 и 04279.613.61, то следва да е налице съгласие на всички съсобственици, което в случая липсва, както и предложение за изменение на ПЗ, доколкото по действащия ЗРП за УПИ І, УПИ ІХ, УПИ ХІ, УПИ Х и УПИ VІ е предвидено свързано застрояване. По отношение искането за изменение на ПР на основание по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочено в заявлението, поради незапочнали процедури за отчуждаване на части от имота по чл. 208 ЗУТ, които по действащия ЗРП са за разширение на ул. ..., органът не е изложил съображения.
От изслушаното заключение на вещото лице, приобщено към доказателствения материал и неоспорено от страните е видно, че съгласно действащия ЗРП на кв. 48 по плана на ЦГЧ на Б., одобрен със Заповед № 323/05.09.1994 г. на кмета на общината, ПИ 04279.613.62 (стар пл. 1974, кв. 48) и ПИ 04279.613.61 (стар пл. № 1975, кв. 48) са включени в УПИ І, отреден за имоти с пл. № № 1969, 1970, 1971, 1972, 1974 и 1975 в кв. 48. С оглед предвиденото разширение на ул...., части от ПИ 613.62 и 613.61 попадат в него, което не е реализирано. Съгласно ПЗ от 1994 г. в УПИ І е предвидено ново средно високо застрояване на две сгради, свързано със застрояването в съседните УПИ при завишени показатели за застрояване. С предложеното изменение на ПР площта на новопроектирания УПИ ХІІ е с площ от 317,00 кв. м, а УПИ ХІІІ е с площ 135,00 кв. м. Отделянето на ПИ 04279.613.63, за който е отреден УПИ ІІ през 2011 г., който е бил включен в площта на УПИ І е довело до промяна на ПЗ. С исканото изменение на ПР е следвало да бъде представен и проект за изменение на ПЗ на двата имота, доколкото с намаляването на площта на ПИ 04279.613.61 се променя и възможността за застрояване.
Видно от графичната част на предложението не се предвижда изменение на ПР по отношение на ул. „...“, като в текстовата му част изрично е посочено, че заявителите няма да се противопоставят на евентуално отчуждаване на предвижданата от плана тяхна собственост, въпреки изтеклите срокове по чл. 208 ЗУТ, а се иска само обособяването на два самостоятелни УПИ.
Със Заповед № 1284/24.07.2015 г. Главният А. не е разрешил исканото изменение на ПР. На част от жалбоподателите заповедта е връчена по пощата с обратни разписки, получени на 29.07.2015 г. от Л. Т. и Л. Т., на 30.07.2015 г. от И. Д., 31.07.2015 г. от Р. Т., А. Д., неполучена от М. С., поради което му е обявена по реда на чл. 61, ал. 3 АПК на таблото за съобщения на О. Б. на 19.08.2015 г. За получаването на заповедта от А. Д. по делото няма данни. Жалбата против акта е депозирана в БлАС с В. № 1348/11.08.2015 г., със запазено пощенско клеймо от 10.08.2015 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от заинтересувани по чл. 131 от ЗУТ лица, имащи правата по чл. 135 от ЗУТ – да правят искания за изменение на ПУП и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Главният А. на О. Б., при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 226-ЧР/02.07.2015 г., поради което е валидна. Това е така, тъй като заповедта е издадена на основание § 1, т. 3 от ДР ЗУТ, съгласно която кметът на общината може да предоставя свои функции по този закон на заместниците, на гл. А. или други длъжностни лица от общинската администрация. Доколкото в настоящия случай е предоставено правомощие на Г. А. на основание чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ да допуска, съответно да отказва допускане с мотивирана заповед да се изработват проекти за изменение а ПУП на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, то той е материално компетентен орган, поради което възраженията за нищожност на акта са неоснователни.
Безспорно акта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, представляващ мотивирано предписание за изработване проект за изменение на ПУП или отказът за това са индивидуални административни актове по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като предхожда и е основание за провеждане на процедурата, съответно за нейното недопускане. Като всеки административен акт следва да отговаря на изискванията, разписани в АПК. В настоящия случай оспорения акт е незаконосъобразен, поради нарушаване на изискваните за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК. От съдържанието му не може да се извлече основанието, което органът е приел, за да постанови отказ поради липса на фактически основания изложени в нея свързани с исканото изменение по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ.
Производството пред органа е образувано по реда на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, регламентиращи условията и реда за изменение на устройствените планове. Не е спорно по делото, че за процесния имот има влязъл в сила ПУП – ПР, одобрен през 1994 г. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят освен на основанията, изчерпателно посочени в ал. 1, така и на тези посочени в ал. 2 от ЗУТ.
Изменението на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208 ЗУТ касае възстановяване на регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация и е уредена в закона процедура при наличие на две предпоставки. За възстановяване на имота в старите му регулационни граници следва да са налице на първо място имот, засегнат от неприложена регулация и второ – да са изтекли повече от 10 години, считано от 31.03.2001 г. по арг. на § 70 ПЗР ЗИДЗУТ, през който период да не е започнала отчуждителна процедура.
Видно от данните по делото, в т. ч. и заключението на изслушаната съдебнотехническа експертиза, от имота на жалбоподателите с влезлия в сила през 1994 г. ЗРП се отчуждава част от имота за разширение на ул. „...“, като не е спорно, че е изтекъл 10 годишен период, през който отчуждителни процедури не са започнали и регулацията не е приложена. Пропускането на срока е основание за неговото изменение в тази му част. Следователно, само по отношение на тези части от имота е приложима разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочена като правно основание в заявлението на оспорващите, по което няма произнасяне в акта, като в същото време заявлението не съответства на мотивираното предложение и графичната част към него.
Мотивираното предложение, ведно със скицата – проект не касаят изменението на ПР с отпадане на регулационните граници по отношение разширението на улицата, а целят разделянето на съсобствения УПИ І на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, видно и от заключението на експерта, в който случай, ако това е тяхното искане е неприложима разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Органът е приел, че липсва съгласие на собствениците на ПИ 04279.613.61, за който съгласно предложението да бъде отреден УПИ ХІІІ, поради което е отказал предложението, което сочи на производство по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, без изрично да е посочено в акта, поради което и съдът не маже да бъде сигурен в предположението си. Доколкото в случая е налице несъответствие между посоченото от оспорващите правно основание за исканото изменение и предложението за действителното такова, посочено и в обяснителната записка, то административният орган е постановил обжалвания акт при неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е ясно кои са правно значимите факти, подлежащи на преценка.
В мотивираното предложение заявителите са се позовали и на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Тази разпоредбата установява ново и специално основание за изменение на устройствения план в регулационната му част, различно от основанията, предвидени в чл. 134 ЗУТ, които сочат други хипотези, по които органът не се е произнесъл, ако е приел, че следва да се произнесе в това производство. Отпадане на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти е основание за изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на ЗУТ, но не препраща към основанията по чл. 134 ЗУТ, при които условия е заявено искането, а самостоятелно урежда материалноправните и процедурни условия за изменение на регулационните планове, определяйки и обхвата на изменението. Административното производство по реда на чл. 134 ЗУТ и това по реда на § 8 ПР ЗУТ са две различни по своя характер административни производства, които не могат да се развиват едновременно, а в предложението на жалбоподателите не е ясно в коя от хипотезите поддържат искането, като и органът не е обсъдил наличието или отсъствието на правнорелевантните факти.
От изложеното следва, че в нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 от АПК органът въобще не е изследвал действителната воля на страните при така посоченото несъответствие в искането и приложените към него документи и да им укаже в срок да го отстранят, в т.ч. и да представят предложение за изменение на ПЗ. В обжалвания административен акт посочените фактически основания са неясни, като липсват и посочени правни основания за издаването му. Такива съображения не са изложени и в становището на Г. А., нито се съдържат в други документи, които са част от административната преписка. Нарушаването изискването за форма възпрепятства и съдебния контрол за наличието или отсъствието на фактическите основания за недопускане на исканото изменение и доколко постановения отказ е в съответствие със закона, при изследване на конкретните материалноправни предпоставки. Административният акт следва да съдържа фактически и правни съображения и е недопустимо заместването им с тези на съда при проверката на неговата правилност и то по предположения. Именно защото съдебната проверка за фактите се простира до изложените от органа фактически обстоятелства, които очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, при тяхното отсъствие съдът не може да установи тяхното наличие или отсъствие. По този начин не става ясно какво е приел за установено административният орган и не може да се извърши преценка дали същият правилно е издирил и приложил материалния закон спрямо тези факти. Органът е бил длъжен да приеме искането по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ и при спазване процедурата по ал. 4, т. 1 да изследва наличието или отсъствието на правно значимите факти, които да обосноват постановения отказ, което задължение не е изпълнил. Това безспорно води до постановяване на незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт с установяване и обсъждане на фактите и обстоятелствата от значение за разрешаване на поставения административноправен въпрос.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателите за заплащане на направените по делото разноски. О. Б. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сумата 920,00 лв., от които 70,00 лв. държавна такса, 600,00 лв. адвокатско възнаграждение и 250,00 лв. възнаграждение за вещо лице, за заплащането на които по делото са представени надлежни доказателства.
На основание чл. 215, ал. 7 ЗУТ решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 1284/24.07.2015 г. на Г. А. на О. Б., с която е постановен отказ за допускане изработване изменение на ПУП – ПР за УПИ І – 1969, 1970, 1971, 1972, 1974, 1975, кв. 48 по плана за ЦГЧ на Б., с цел обособяване на нов УПИ ХІІ по имотни граници на имот с идентификатор 04279.613.62 по влязлата в сила КККР и нов УПИ ХІІІ по имотни граници на имот 04279.613.61.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на А. И. Д., И. И. Д., А. Д. Д., М. Д. С., Р. Л. Т., Л. Б. Т. и Л. Л. Т. сумата 920,00 лв., представляваща направени в производството разноски.
ВРЪЩА преписката на кмета на О. Б. за ново произнасяне по Заявление В. № 0120Б-75/24.06.2015 г. до кмета на О. Б. за изменение на ПУП-ПР за УПИ І - 1969, 1970, 1971, 1972, 1974, 1975, кв. 48 по плана за ЦГЧ на Б. по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, съобразно мотивите на съдебния акт.
Решението е окончателно.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.