и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г. Х. И. и Х. Г. И. – двамата от гр.П.,
ул.”. М. №*, против Заповед № 1/14.02.2011 г. на Главния архитект на О. П., с
която на основание чл.91, ал.1 от АПК, е оттеглено Разрешение за строеж №
14/07.02.2011 г..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, тъй като не отговоря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4
от АПК – липсват мотиви. Претендира се отмяната на атакуваната заповед и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – О. П., не изразява становище по жалбата.
Заинтересованите страни : Т. Г. И. и Н. А. И., не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на оспорващите, намира за установено следното:
Е. Ст.И.; Х. и Т. Г. И. са съсобственици на имот пл.
№ 1319, с площ от 250,00 кв.м, ведно с построената в имота паянтова сграда -
къща, видно от нот. акт № 136, т.ІІ, д.№ 475/1959 г.(стр.55,56).
На 15.02.1995 г. Е. И. е продала на внука си Г. Хр.И.
собствената си 1/3 ид.част от имот с обща площ от 250,00 кв.м, пл.№ 1382, в кв.
119,и сграда, видно от нот. акт № 57, т.І, д.№ 103/1995 г. (стр.57,58).
От нот. акт № 40, т.І, д. № 69/1993 г. се установява, че Н. А. И. е
собственик на ½ ид. част от дворното място на имот пл.№ 1382, в кв.119, по
плана на гр.П., с площ от 242,00 кв.м, ведно с ½ ид. част от паянтовата сграда,
находяща се в имота (стр.59).
На 27.10.2010 г. Главният архитект на О. П. е издал Удостоверение за
търпимост № 50, на името на Т., Х., Г. и Н. И. за едноетажна постройка от
метална конструкция – гараж и работилница, находящи се в УПИ ІХ-1386, кв.119,
по плана на гр.П. (стр.24).
С молба вх.№ 94-00-194/13.01.2011 г. Х. и Г. И. са поискали от
Главния архитект на О. П. да изработени инвестиционни проекти, да ги одобри и
да издаде разрешение за строеж на едноетажна постройка от метална конструкция – гараж и работилница, находящи се в УПИ ІХ-1386, кв.119, по плана на гр.П. (стр.19). Въз основа на тази молба се е развило административно производство по реда на чл.148-чл.149 от ЗУТ и чл.151-чл.153 от ЗУТ, което е приключило с издаването на Разрешение за строеж № 14/07.02.2011 г. на Главния архитект на О. П., с което е била уважена преждеспоменатата молба на Х. и Г. И. (стр.7).
На 14.02.2011 г. е издадена Заповед № 1/14.02.2011 г. на Главния
архитект на О. П., с която на основание чл.91, ал.1 от АПК, е оттеглено
Разрешение за строеж № 14/07.02.2011 г.(стр.6).
Заповедта е била съобщена : На Н. А.И. на 23.02.2011 г.
(вж. стр.10); на Х. и Г. И. на 24.02.2011 г., видно от известия за доставяне
(стр.11); и на Т. И. на 25.02.2011 г. (вж. известие на стр.10).
Недоволни от преждеспоменатия административен акт, Г. и Х. И.
са го оспорили пред БлАС на 09.03.2011 г./ вж. клеймото върху първата страница
на жалбата/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от лица,
титуляри на отмененото строително разрешение.
Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните
съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от
материално и териториална компетентен орган – Главният архитект на О. П.,
предвид разпоредбата на чл.148, ал.2 от ЗУТ, във вр. с чл.91, ал.1 от АПК.
Обжалваният административен акт е в предвидената от закона писмена
форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила , тъй като липсват мотиви. Частично
основателен е доводът на жалбоподателите, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в атакуваната заповед липсват фактическите и правни основания. В заповедта е посочено като правно основание чл.91, ал.1 от АПК, но не е посочено с чия жалба административният орган е бил сезиран да преразгледа своя акт в производството по чл.91, ал.1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Текстът на цитираната правна норма постановява, че административният орган може да отмени свой вече издаден административен акт само при подадена жалба, респективно протест, каквито не са налице в конкретния казус. Освен това, в атакуваната заповед не са изложени никакви фактически основания относно това кое налага оттеглянето на вече издаденото строително разрешение. Изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК е императивно и липсата на този реквизит – фактически основания за издаването на акта, е самостоятелно основание за отмяната на оспорения административен акт. По изложените съображения БлАС намира, че следва да бъде отменена процесната заповед като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото и направеното с жалбата искане за присъждане на
оспорващите на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено в
размер на 20,00 лв. общо, за внесената държавна такса – по 10,00 лв. за всеки
жалбоподател.
Съгласно чл.215, ал.7 от АПК, решението на административния съд е
окончателно.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 1/14.02.2011 г. на Главния
архитект на О. П., с която на основание чл.91, ал.1 от АПК, е оттеглено
Разрешение за строеж № 14/07.02.2011 г..
ОСЪЖДА О. П. да заплати на Г. Х. И. и Х. Г. И. – двамата от гр.П., ул.”.
М. № 1, сумата от 20,00 /двадесет/ лева общо, или по 10,00 /десет/ лева за
всеки поотделно – направени разноски по делото.
Решението е окончателно.

СЪДИЯ: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК