и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „. Р. България“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, Б.“Ц. Ш.“ № 1. Б. Б. Ц., представлявано заедно от членовете на Управителния съвет С. Д. А. и Д. Р., подадена чрез адвокат П. М., против Решение № 410/23.02.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 951/2015 г. по описа на Районен съд – Сандански, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № НП – 308/25.02.2015 г. на Председателя на Държавната К. за Е. и В. Р. /ДКЕВР/.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Твърди се, че същото е образувано след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и че в случая е изтекла абсолютната погасителна давност за административно-наказателно преследване. Навеждат се твърдения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление, с подробни аргументи за несъответствие на санкционния акт с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, регламентиращ императивните изисквания за съдържанието му и по – конкретно – непосочване в НП на датата на извършване на нарушението, вида на провереното измервателно средство и допусната неяснота по отношение на изпълнителното деяние. При условията на алтернативност се претендира приложение на чл. 28 от ЗАНН и определяне на нарушението като “маловажен случай” по смисъла на цитираната разпоредба. По изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в същата и доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за Е. и В. Р. /КЕВР/, в съдебното заседание, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на районния съд.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С обжалваното решение, предмет на касационната проверка, Районен съд – Сандански е потвърдил Наказателно постановление № НП – 308/25.02.2015 г. на Председателя на Държавната К. за Е. и В. Р. /понастоящем КЕВР/, с което на „. Р. България“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., район „М.“, Б.“Ц. Ш.“ № 1. Б. Б. Ц., представлявано заедно от членовете на Управителния съвет С. Д. А. и Д. Р., за административно нарушение по т. 3.5.2 от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. във връзка с чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е наложена имуществена санкция в размер на 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че визираното в НП нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано, като правилно е приложена и санкционната разпоредба при определяне на наказанието по вид и размер. Приел е още, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление – издадено, от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН и ЗЕ относно необходимото съдържание и сроковете за съставянето /издаването/ им. Установил е, че в хода на производството пред административно-наказващия орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че „. Р. България“ е осъществило състава на визираното в НП нарушение на т. 3.5.2 от Лицензия № Л-135-07/ 13.08.2004 г. във вр. с чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, като не е изпълнило задължението си да извърши последваща /периодична/ проверка на средство за търговско измерване /СТИ/ – еднофазен електромер с фабричен № 01562107 и с абонатен № *, монтиран на електромерно табло в село Лиляново, община Сандански, област Б., в определения със Заповед № А-102/05.03.2010 г. на Председателя на Държавната К. за метрологичен и технически надзор /отм./ и Заповед № А-441/13.10.2011 г. на Председателя на ДАМТН /отм./ шестгодишен срок, поради което изводите на първоинстанционния съд за съставомерност и правилна квалификация на деянието са правилни и законосъобразни. Съответна по вид и размер е и наложената санкция, предвид правилното приложение на санкционната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Съдът е извършил задълбочен и прецизен анализ на нормативните разпоредби и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, излагайки подробни мотиви за законосъобразност на процесното наказателно постановление, които настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря, а с оглед наведените с касационната жалба доводи, намира за необходимо да добави следното:
Противно на твърдяното в жалбата, процесното НП е издадено от компетентен орган. По силата на чл. 225, ал. 2 от ЗЕ, наказателните постановления по чл. 205, 206, 207, 207а, 207б, 208, 210, 213а, 215, 217, 219, 222, 223, 224, 224а, 224б и 224в се издават от Председателя на комисията, какъвто е и настоящия случай. От друга страна, в чл. 75, ал. 2 ясно са очертани контролните функции на КЕВР в областта на енергетиката, като т. 1 на същата разпоредба гласи, че Комисията провежда контрол за спазването на условията по издадените лицензии, а по аргумент на чл. 225, ал.1 от ЗЕ, нарушенията по този закон се установяват с актове на лицата по чл. 77, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЕ. От своя страна чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ сочи, че в изпълнение на контролните си правомощия, Комисията извършва проверки чрез упълномощени от нея лица. По делото е приложена Заповед № З-Е-4/ 02.01.2014 г., изменена със Заповед № З-Е-63/11.02.2014 г. и допълнена със Заповеди №№ З-Е-113/09.04.2014 г. и З-Е-170/06.06.2014 г., всички на председателя на Комисията, с която са определени длъжностните лица, които да установяват нарушения по ЗЕ. От изложеното по-горе и доколкото в случая се касае за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на лицензионно задължение, то следва изводът, че длъжностните лица при ДКЕВР/КЕВР са компетентни да констатират нарушения от процесния вид, а направеното с жалбата оплакване в обратна насока е неоснователно.
Неоснователен е и наведеният с касационната жалба довод за изтекла в случая абсолютна погасителна давност, изключваща възможността за административно-наказателно преследване на извършеното нарушение. Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, сочи че „предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение, а давността за административно-наказателно преследване започва да тече от довършване на нарушението. В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.”
В конкретния случай безспорно е установено, че нарушението е осъществено посредством неправомерно поведение - по вид бездействие, доколкото санкционираното лице е било длъжно да осъществи определено активно поведение – да извърши проверка, изпитване и контрол върху СТИ, чрез подмяната му за извършване на последваща метрологична проверка. По делото няма данни това поведение да е било осъществено след настъпването на крайния срок, т.е. при условията на забава, което означава, че е налице пълно неизпълнение към момента на констатиране на нарушението. Ето защо, настоящата касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че в случая се касае за т. нар. продължено нарушение, извършено чрез бездействие, при което състоянието на нарушение продължава до момента, в който се извърши предписаното от правната норма действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението /което е общият случай/, а “за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им”. Видно от текста на цитираната законова разпоредба, давността започва от момента на преустановяване на нарушението, т.е. с извършване на дължимото поведение. В настоящия случай, процесното СТИ е демонтирано на 28.03.2014 г. и на негово място е монтиран нов електромер, преминал съответната метрологична проверка. Следователно нарушението е преустановено на 28.03.2014 г., като абсолютната погасителна давност за наказателно преследване е четири години и половина /по аргумент на чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН/, които към настоящия момент не са изтекли, респективно към момента не е отпаднала възможността спрямо нарушителя да бъде приложена административно-наказателна репресия чрез налагане на съответното наказание за извършеното от него административно нарушение.
Административно-наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, приложим в настоящето производство, тъй като се касае за нарушение по Закона за енергетиката. Нарушението е констатирано в хода на извършена на 25.03.2014 г. проверка. Актът за установяването му е съставен на 11.09.2014 г., т.е. в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2, предл. 1 от ЗАНН, а НП е издадено на 25.02.2015 г. – в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При тези факти, поддържаното от касатора възражение, че актът за установяване на административното нарушение е съставен след изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, се явява изцяло неоснователно.
Не се споделя и оплакването на касатора, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Процесното НП е издадено, а предпоставилият го АУАН е съставен от компетентни органи, спазени са формата, реда и сроковете за постановяването им, като същите притежават необходимите реквизити на минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по т.3.5.2 от Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. във вр. с чл. 41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия. Налице е пълно фактическо единство между АУАН и НП досежно описанието на нарушението и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочен вида на процесното СТИ – еднофазен или трифазен електромер, не води до неяснота в административното обвинение, доколкото в Констативен протокол № 101-/З-Е-1/ от 25.03.2014 г., отразяващ резултатите от извършената проверка и посочен в НП като доказателство установяващо нарушението, СТИ е описано като еднофазен електромер, а в обстоятелствената част на санкционния акт е посочен недвусмислено съответния му срок на периодична проверка – шест години. Непосочването на точното местонахождение на СТИ в акта за установяване на нарушението и наказателното постановление не е елемент от фактическия състав на конкретното нарушение и изискване по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в двата акта, процесното СТИ е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочването на фабричния и абонатния му номер, годината на производство и на последната метрологична проверка, както и мястото на което е монтирано – с. Лиляново, община Сандански, което по недвусмислен начин определя мястото на извършване на нарушението, респективно компетентността на административно-наказващият орган и местната подсъдност по делото /чл. 59, ал. 1 от ЗАНН/.
Неоснователен е и доводът на дружеството-жалбоподател за явна несправедливост на наложеното наказание. За визираното в НП нарушение на касатора е наложена имуществена санкция в минимален размер – 20 000 лева. Не се споделя и аргумента, че с неосъществяването на периодична проверка на всички СТИ на потребители на дружеството, се нарушава еднократно лицензията и съответно на „. Р. България“ е следвало да бъде наложено едно наказание. Всяко едно неизвършване на последваща метрологична проверка на СТИ представлява отделно нарушение, а налагане на едно общо наказание би било в нарушение на общия принцип на чл. 18 от ЗАНН.
В настоящия случай не са налице и предпоставките, обуславящи приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за нарушение на условията на лицензия за Р. на електрическа енергия, състоящо се в неизпълнение на задължение за поддръжка на СТИ в състояние, съответстващо на нормативните изисквания, поради което и не може да се обсъжда маловажен случай и малозначителност на деянието. Действително съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 год., НК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При всички случаи обаче, съдът е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, както и обществените отношения, които са регулирани. В настоящия случай, обществената опасност на този вид формално нарушение е определена от законодателя като висока, тъй като нарушението представлява неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на дейност на дружеството съгласно издадената лицензия, а в случая липсват обстоятелства от които може да се направи извод, че конкретното нарушение, за което е санкционирано дружеството, е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нещо повече, Закона за енергетиката, чрез императивните си правила, има за своя цел да създаде предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ и затова постигането на тази цел е обезпечено посредством завишените изисквания към енергийните предприятия в издадените им лицензии. В съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност са и предвидените в Закона високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. В тази връзка разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ в относимата й към настоящия случай редакция, предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 20 000 до 1 000 000 лева, а понастоящем от 200 000 до 1 000 000 лева. Следователно, специфичният характер на извършеното нарушение, което е формално и чиито вредоносни последици не зависят от това дали е настъпила вреда, не може да го определи като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това, в случая се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент на чл. 83 от ЗАНН е обективна, безвиновна, поради което е безпредметно да се изследва въпроса за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, а релевираните в жалбата доводи в обратна насока са неоснователни.
При касационната проверка на оспореното решение, съдът не констатира наличие на някое от сочените касационни основания за неправилност на решението, поради което същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 410/23.02.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 951/2015 г. по описа на Районен съд – Сандански.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.