и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от А. И. Б. от Б. против Решение № 264 по Протокол № 11
от заседание, проведено на 30.08.2013 г. на О. С. – Б., с което на основание
чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 и чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА и чл. 124а, ал. 1
от ЗУТ е дадено съгласие кметът на община Б. да разреши изработването и одобри
ПУП – план за застрояване (ПЗ) на концесия за добив на подземни богатства –
строителни материали – пясъци и чакъли от находище “Полето Север”, общ. Б.,
землището на с. Бучино, обхващащо имоти общинска собственост с подробно
посочени номера по КВС.
В жалбата се твърди, че обжалваното на Общинския С. решение е взето в
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби. Жалбоподателят не твърди, че е засегнато от
предвиждащото се с ПУП изменение лице, а обосновава правния си интерес от
качеството на гражданин на гр. Б., притежаващ граждански и политически права.
Моли обжалваното решение, взето в нарушение на обществения интерес и засягащо
правата на гражданите на Б. да бъде отменено, като му бъдат присъдени
направените съдебни и деловодни разноски.
С жалбата е представен оспорения акт. Допълнително изискана по реда на чл.
152, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК е административната преписка.
Административен съд – Б. намира, че жалбата макар и подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, с оглед датата на постановяване на административния акт и
съобразно датата на жалбата до съда - подадена на 13.09.2013 г. е процесуално
недопустима поради липса на правен интерес от оспорване предвид следните
съображения:
Оспореното решение е административен акт, постановен в производство по ЗУТ,
тъй като с него е дадено съгласие в производство по чл. 124а, ал. 1, изр. 1 ЗУТ
кметът на общината да разреши и одобри изработването на ПУП – ПЗ за имоти
общинска собственост, подробно описани по номерата им в КВС, землището на с.
Бучино, общ. Б., поради което правния интерес от оспорването му следва да
произтича от разпоредбите на специалния закон - ЗУТ. Интерес от съдебно
обжалване имат лицата, по отношение на които акта нарушава техни права или
законни интереси, признати по силата на правна норма.
Нормата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ определя кръга на засегнатите лица по чл.
131, ал. 1 от ЗУТ и имащи право на жалба, като непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са лицата
изчерпателно посочени в разпоредбата на ал. 2, т.т. 1 - 5 и това са: 1.
имотите - предмет на самия план; т. 2. съседните имоти, когато са включени в
свързано застрояване; т. 3. съседните имоти, включително имотите през улица,
когато се допускат намалени разстояния; т. 4. съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана; и т. 5. имотите, които
попадат в определените с нормативен акт хигиенно-защитни зони, изискващи се за
предвиденото по плана застрояване.
В настоящия случай жалбоподателят не твърди, че е засегнато от изменението на
плана лице, като носител на право на собственост върху имотите, предмет на
изменението на плана, съседен имот, включен в свързано застрояване, съседен
имот при намалени разстояния или имот попадащ в определените с нормативен акт
хигиенно-защитни зони, като такива данни не се съдържат и в изисканата
административна преписка. Следователно А. Б. не е заинтересувано лице по чл.
131, ал. 1 и ал. 2, т. т. 2 – 5 от ЗУТ, поради което за него не е налице пряк и
непосредствен личен интерес от оспорване на акта, предвид което не е активно
легитимиран да оспорва процесното решение. Недопустимо е да защитава и чужди
права, които в настоящия случай не е ясно чии са, тъй като в административния
процес правото на оспорване е лично и няма възможност правен интерес да се
извежда от претендирани чужди вещни права при обжалване на административни
актове. Отделно от това бланкетно поддържаното твърдение за засегнат “обществен
интерес” не попада в хипотезите на чл. 131 от ЗУТ, нито обосновава правен
интерес на друго законово основание.
По изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А. И. Б. от Б. против Решение № 264 по
Протокол № 11/30.08.2013 г. на О. С. – Б.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 749/2013 г. по описа на Административен
съд – Б..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок
от получаване на съобщението до жалбоподателя.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.