и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, подадена от „. 81“ ООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. С.“ № 1, . 6, представлявано от М. О. П., срещу И. А. „. И. по труда“ с БУЛСТАТ. с адрес: Г. С., бул. „К. А. Д.“ № 3.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата в общ размер на 1 117.93 лева, представляваща, както следва:
- 490.00 лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 1559/2017 г. по описа на Районен съд – Б., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 01/000422/24.07.2017 г. на Директора на Дирекция „И. по труда“ – Б.;
- 490.00 лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по к.н.а.х.д. № 28/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с решението по което е оставено в сила решението на Районен съд – Б. по горецитираното дело;
- 137.93 лева – пътни разноски, направени във връзка с обжалването на горепосоченото наказателно постановление и във връзка с касационното производство пред Административен съд – Б.;
- ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковите претенции. Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът – И. А. „. И. по труда“, в писмено становище по исковата молба, оспорва исковете по основание и размер. При условията на алтернативност се иска съдът да присъди вреди в минималния размер на адвокатското възнаграждение по този вид дела, както и разноски по настоящото дело в минимален размер.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за основателност на предявените искове и пледира за уважаването на същите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С Наказателно постановление № 01/000422/24.07.2017 г. на Директора на Дирекция „И. по труда“ – Б. /на л. 8 – л. 10 от н.а.х.д. № 1559/2017 г. по описа на Районен съд – Б./, на ищеца била наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение по чл. 31, ал. 1 във вр. с т. 1 от Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина във вр. с чл. 215 от КТ. Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд - Б., като по жалбата му било образувано н.а.х.д. № 1559/2017 г. по описа на същия съд. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Б., дружеството-ищец било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Ц. Г. от Софийска адвокатска колегия /пълномощно от 03.08.2017 г. на л. 40 от н.а.х.д. № 1559/2017 г. по описа на Районен съд – Б./. По настоящото дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 03.08.2017 г., Фактура от 08.08.2017 г. и банково извлечение /на л. 30 – л. 32 от делото/, удостоверяващи, че настоящият ищец е заплатил за адвокатската защита в това производство сумата от 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева. От протоколите за проведените открити съдебни заседания по делото пред Районен съд – Б. се удостоверява и участието на процесуалния представител при разглеждане на делото.
С Решение № 10721/12.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 1559/2017 г., Районен съд – Б. е отменил като незаконосъобразно процесното наказателно постановление.
Решението на районния съд е обжалвано пред Административен съд – Б., като по касационната жалба е образувано к.н.а.х.д. № 28/2018 г. по описа на същия съд. Производството по това дело е приключило с Решение № 499/20.03.2018 г., с което е оставено в сила решението на районния съд.
По настоящото дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2018 г., Фактура от 19.01.2018 г. и банково извлечение /на л. 33 – л. 35 от делото/, удостоверяващи, че настоящият ищец е заплатил за адвокатската защита в касационното производство сумата от 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева. От протокола за проведеното открито съдебно заседание по делото пред Административен съд – Б. се удостоверява и участието на процесуалния представител при разглеждане на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира за изпълнено условието на чл. 204, ал. 1 от АПК - исковете се подават от лице с надлежна процесуална легитимация и са насочени против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от Директора на Дирекция „И. по труда“ – Б.. По отношение на характера на дейността по административното наказване, с Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС по тълк. дело № 2/2014 г., се приема, че независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В случая се установява също по безспорен начин, че процесното наказателно постановление е отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, поради което предявените искове за обезщетяване за имуществени вреди от него, следва да се приемат за допустими за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Относно основателността на исковите претенции, съдът намира следното:
Предявените искове за обезщетение се основават на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да възникне правото на обезщетение в настоящото производство, е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки е върху ищеца, т.е. страната, която търси присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 2/2014 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл, наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По делото не е спорно, че посоченото наказателно постановление, с което е била ангажирана отговорността на ищеца, е отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. При това положение, съдът намира за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – наказателно постановление, отменен с влязло в сила съдебно решение.
Съдът намира, че се доказват и причинени на ищеца имуществени вреди от отменения акт на Директора на Дирекция „И. по труда“ – Б.; както и причинна връзка между причинените вреди и незаконосъобразното наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в общ размер на 980.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред Районен съд – Б. и в касационното производство пред Административен съд - Б..
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, като е договорил и му е заплатил адвокатски хонорар в размер на 490.00 лева за производството пред районния съд и 490.00 лева в производството пред касационната инстанция, т.е. намаляването на ищцовото имущество, поради заплащане на съответните адвокатски възнаграждения, безспорно е резултат и следствие на издаването на наказателното постановление.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на административно-наказателния спор и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения и отменен като незаконосъобразен акт - наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и наказания, субсидиарно се прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в друг закон не се предвижда ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар за осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ИА „И. по труда“ дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ /в този смисъл и Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.
Тук следва да се посочи, че съдът намира за изцяло неоснователно възражението на ответника, че исковете са неоснователни, тъй като в производствата по делата пред районния съд и пред касационната инстанция не са били представени доказателства за заплащането на процесните адвокатски възнаграждения, както и че представените такива в настоящото производство са изготвени впоследствие именно за нуждите на процеса по ЗОДОВ. Договорът за правна защита и съдействие има значение само за вътрешните взаимоотношения между адвоката и неговия клиент, като с него се определя размера и начина на заплащане на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Действително договорите не са били представени в производството по обжалване на НП и в касационното производство, но това не променя факта, че уговорените с договорите разноски за адвокатско възнаграждение са били заплатени именно по повод на тези производства. Този извод се подкрепя и от представените банкови извлечения. Обстоятелството, че доказателствата за заплащането на разноските са представени по-късно /а не в самото производство по ЗАНН/ е правноирелевантен за отговорността на ответника. Така направените разноски са вреди, настъпили в резултат на неправомерното наказване на ищеца и явяващи се пряка последица от проведеното срещу него административно-наказателно производство, завършило с отмяната на наказателното постановление по съдебен ред, поради което ответникът дължи репарирането им.
Що се отнася до възражението на ответника за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, същото е процесуално недопустимо в настоящото производство, поради което съдът счита, че не следва да го разглежда. Независимо от това, дори и да се приеме, че възражението е допустимо, то същото е неоснователно, защото заплатените възнаграждения в размер на 490.00 лева всяко, съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не се явяват прекомерно завишени по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че се доказва наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в общ размер на 980.00 лева, представляващи заплатени от него адвокатски възнаграждения по н.а.х.д. № 1559/2017 г. по описа на Районен съд – Б. и по к.н.а.х.д. № 28/2018 г. по описа на Административен съд – Б., поради което предявените искове за тези вреди се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени за сумите от 490.00 лева /по всеки от двата иска/.
Съдът намира за основателни и доказани и исковете за присъждане на сумите от: 47.78 лева – транспортни разходи /гориво/ за пътуване за открито съдебно заседание пред Районен съд – Б. на 17.10.2017 г.; 47.99 лева – транспортни разходи /гориво/ за пътуване за открито съдебно заседание пред Районен съд – Б. на 14.11.2017 г. и 42.16 лева - транспортни разходи /гориво/ за пътуване за открито съдебно заседание пред Административен съд – Б. на 23.02.2018 г. /фактури на л. 37 – л. 38 от делото/. Тези разходи безспорно са направени във връзка с обжалването на процесното наказателно постановление, като са представени и съответните доказателства в тази насока. Същите представляват претърпени от ищеца имуществени вреди, доколкото пряко са засегнали неговия патримониум, поради което следва да бъдат репарирани от ответника.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираните суми. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер и се обуславя от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Предвид изложеното, искането за присъждане на законна лихва върху главницата се явява основателно, като същото следва да се уважи така, както е поискано - считано от датата на подаване на исковата молба - 13.04.2018 г., до окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски. Ищецът е сторил разноски в общ размер на 593.00 лева, от които: 25.00 лева за внесена държавна такса; 468.00 лева – за заплатеното адвокатско възнаграждение и 100.00 лева – транспортни разходи /за гориво/ за пътуване за откритите съдебни заседания по настоящото дело, проведени на 05.06.2018 г. и 03.07.2018 г.
Ответникът е направил искане разноските по настоящото дело да бъдат присъдени в минимален размер при евентуално уважаване на исковете, респ. релевирал е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Съгласно визираната норма на ГПК, субсидиарно приложима по препращането с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последният препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която възнаграждението по административно дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес, се определя по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. В конкретния случай делото е с материален интерес в размер на 1 117.93 лева, т.е. от 1 000.00 до 5 000.00 лева, поради което съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 308.26 лева. Макар и определено над минималния размер по наредбата, адвокатското възнаграждение по настоящото дело в размер на 468.00 лева не подлежи на редуциране, тъй като не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелствата, че са предявени няколко обективно съединени иска и по делото са проведени две открити съдебни заседания.

Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И. А. „. И. по труда“ с БУЛСТАТ., с адрес: Г. С., бул. „К. А. Д.“ № 3, да заплати на „. 81“ ООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. С.“ № 1, . 6, представлявано от М. О. П., следните суми:
- сумата от 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 1559/2017 г. по описа на Районен съд – Б., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 01/000422/24.07.2017 г. на Директора на Дирекция „И. по труда“ – Б.;
- сумата от 490.00 /четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по к.н.а.х.д. № 28/2018 г. по описа на Административен съд – Б., с решението по което е оставено в сила решението на Районен съд – Б. по н.а.х.д. № 1559/2017 г.;
- сумата от 137.93 /сто тридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, изразяващи се в транспортни разходи, направени във връзка с обжалването на горепосоченото наказателно постановление и във връзка с касационното производство пред Административен съд – Б.;
- ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.04.2018 г., до окончателното заплащане на сумите.

ОСЪЖДА И. А. „. И. по труда“ с БУЛСТАТ., с адрес: Г. С., бул. „К. А. Д.“ № 3, да заплати на „. 81“ ООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. С.“ № 1, . 6, представлявано от М. О. П., сумата от 593.00 /петстотин деветдесет и три/ лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.