и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на В. В. Г., с ЕГН *, с адрес : гр. Б., ж. к. “...“, ул. ..., чрез проц. представител- адв. Г. С. против Решение № 1040-01-118/ 11.12.2017г. на Д. на ТП на Н. гр. Б., с което на основание чл. 117, ал. 3 КСО, са потвърдени Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., издадени от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б.

В жалбата се правят оплаквания, че Решение № 1040-01-118/ 11.12.2017г., както и Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., са незаконосъобразни по своята същност, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби, както и несъответствие със закона, поради което се иска отмяната им. Твърди се, че Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. на Началник отдел “КПК“ при ТП на Н. гр. Б. за внасяне на сумата по ревизионен акт В. № 01/ 08.06.2010г. не е влязло в законна сила, тъй като е и нередовно връчено, а отделно от това е и обжалвано в срок. Липсвали данни административният орган да се е произнесъл по подадената жалба в срок. При това положение липсвало основание за прихващане, респ. за издаване на обжалваните пред Д. на ТП на НОИ 2бр. разпореждания, с които се извършвало прихващане с вземането на НОИ по посочения по- горе ревизионен акт, и вземането на оспорващата за парично обезщетение за временна неработоспособност за м. 08 и м.09. 2017г. Твърди се в жалбата и, че вземането на ДОО е погасено по давност, тъй като в продължение на повече от 5 години не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение от страна на НОИ. Предвид това се желае отмяна на оспорените актове.

В съдебно заседание оспорващата редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответникът – Д. на ТП на Н. гр. Б., чрез проц. си представител- юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди оспореното решение.

След, като съобрази оплакванията на оспорващия, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт съгласно чл. 146 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Със Заповед № 357/ 02.06.2010г. на Д. на ТП на Н. гр. Б. е възложено извършването на частична финансова ревизия на разходите по държавното обществено осигуряване /ДОО/ на оспорващата- л. 77 от делото.

Въз основа на извършената ревизия и събраните в хода й доказателства, и извършения анализ е издаден Акт за начет В. № 01/ 08.06.2010г. от финансови ревизор при ТП на Н. гр. Б. /л. 78, 79, 81, 82 от делото/.

С Жалба В. № К- 3841/ 14.06.2010г. В. Г. /с фамилно име към онзи момент П. е оспорила констатациите в Акт за начет В. № 01/ 08.06.2010г. във връзка с извършената ревизия на разходите за ДОО- л. 73- 76 от делото.

С Разпореждане № 344/ 16.06.2010г., Началник отдел КПК при ТП на Н. гр. Б., на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, е издал разпореждане за внасяне от страна на В. Г., на сумата по Акт за начет В. № 01/ 08.06.2010г., в общ размер на 2 058. 73 лв., от която- 1 671. 83 лв.- главница и 386. 90 лв.- лихва върху главницата /л. 71 от делото/.

Предприети са действия по връчване на Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. на оспорващата, като на 18.10.2010г. същото е връчено на лице обозначено в известието за доставяне /л. 80 от делото/, като “майка“, без посочване на имената на получателя, съответно поет ангажимент същото да предаде пратката на адресата. В изпратената административна преписка от НОИ липсват данни това разпореждане да е било съобщавано впоследствие на оспорващата по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО, съответно същото да е било обжалвано от нея.

Видно от изпращани запорни съобщения от ТП на Н. гр. Б., до регистрираните в Република България търговски банки, за периода 19.11.2013г.- 23.03. 2015г., е наложен запор върху регистрираните банкови сметки на оспорващата в посочените банки, до размера на сумите по Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. /л. 48- 70 от делото/.

С Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. издадено от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б., е разпоредено да се извърши прихващане между изискуемите вземания от ДОО на оспорващата В. Г., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване по Е*0, за периода 08.2017г. в размер на 110. 13 лв.- главница и по Е*0, за периода 09.2017г., в размер на 18. 36 лв.- главница, с насрещното вземане на ДОО срещу оспорващата, установено с Разпореждане № 344/ 16.06.2010г., издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, съгласно което той дължи /и следва да възстанови/ сума, представляваща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в общ размер на 2 812. 55 лв., от която : 1 199. 45 лв.- главница и 1 613. 10 лв.- лихва. Посочено е, че към 20.09.2017г. размерът на дълга на Г. е общо- 2 760. 82 лв., от които 917. 98 лв.- главница, 1 538. 21- лихва и 304. 63 лв.- допълнително изчислена лихва към 20.09.2017г. /л. 11 от делото/.

С Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г. издадено от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б., е разпоредено да се извърши прихващане между изискуемото вземане от ДОО на оспорващата В. Г., представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по Е*4, за периода 09.2017г. в размер на 73. 42 лв.- главница с насрещното вземане на ДОО срещу оспорващата, установено с Разпореждане № 344/ 16.06.2010г., издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, съгласно което тя дължи /и следва да възстанови/ сума, представляваща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в общ размер на 2 812. 55 лв., от които : 1 199. 45 лв.- главница и 1 613. 10 лв.- лихва. Посочено е, че към 25.09.2017г. размерът на дълга на Г. е общо- 2 633. 44 лв., от които 789. 49 лв.- главница, 1 538. 21- лихва и 305. 74 лв.- допълнително изчислена лихва към 25.09.2017г. /л. 12 от делото/.

Видно от Съобщения № 380 и № 381/ 06.11.2017г. и Протокол № 71/ 06.11.2017г., на 06.11.2017г., на определеното за целта място в ТП на Н. гр. Б., е извършено съобщаване на оспорващата, на издадените от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б.- Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., като същите, видно от Протокол № 72/ 15.11.2017г. са снети от таблото на посочената дата /л. 13- 18 от делото/.

В срока по чл. 110, ал. 4, изр. последно от КСО /на 09.11.2017г.- л. 19 и 20 от делото/ оспорващата, запознавайки се с горепосочените 2 бр. разпореждания, е депозирала възражение, обективирано в писмен вид, в документ озаглавен “молба“, с който е поискала отмяната им и вдигане на наложените запори върху банковите сметки. Правилно, административният орган е квалифицирал това писмено възражение, наречено “молба“, като такова имащо характеристиките на жалба по смисъла на чл. 117, ал. 1, б. “ж“ от КСО и е разгледал по същество същото.

С Решение № 1040-01-118/ 11.12.2017г., Директорът на ТП на Н. гр. Б., е отхвърлил жалбата, подадена от В. В. Г., против Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., издадени от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б. /л. 3 от делото/. Решението е връчено на оспорващата на 15.12.2017г., а жалбата срещу същото, е подадена директно в съда на 28.12.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи :

Жалбата е подадена от заинтересована страна в законоустановения срок, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 110, ал. 3 от КСО, за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждания в 14-дневен срок след изтичането на срока по ал. 2, които подлежат на доброволно изпълнение в 14- дневен срок от връчването им.

Според чл. 114, ал. 5 от КСО, дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

От текста на цитираните разпоредби е видно, че прихващането може да се прилага за събиране на суми по ревизионните актове за начет, предмет на издадено разпореждане по чл. 110, ал. 3 от КСО, когато за съответното лице възникнат вземания от ДОО, както е в настоящия случай. Няма пречка прихващането да се извършва от всяко възникнало вземане от ДОО, без да се изисква изрично писмено съгласие на лицето. Следователно прихващането е способ и за принудително изпълнение на задължението за възстановяване суми по ревизионни актове за начЕ. Материалноправните изисквания за законност на това изпълнение обхващат съществуването на законосъобразно задължение от осигурително плащане, което подлежи на изпълнение.

В настоящия случай основният спор между страните е за това- дали административният орган надлежно е връчил Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. на Началник отдел КПК при ТП на Н. гр. Б., доколкото именно това разпореждане подлежи на доброволно изпълнение в 14- дневен срок от връчването му, и едва след като дължимата по същото сума не бъде погасена доброволно в този срок, ще са налице предпоставките за приложение на чл. 114, ал. 5 от КСО. Начините за редовно връчване на индивидуалния административен акт- разпореждания, актове за начет и задължителни предписания в този вид производства, са изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО. Съгласно приложимата в случая редакция на нормата, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка, като е посочено, че ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес, или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството, в който последен случай, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7- дневен срок от поставянето на съобщението.

По делото не са представени доказателства Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. на Началник отдел КПК при ТП на Н. гр. Б. да е било връчено лично срещу подпис на задълженото лице, нито по пощата с обратна разписка на постоянния адрес на лицето, или по месторабота. Липсват доказателства, а и твърдения, че след като лицето не е намерено на изрично посочените в нормата на чл. 110, ал. 4 от КСО адреси, връчването е извършено чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или кметството. Безспорно е обстоятелството, че това разпореждане е връчено някому, но определено не и на адресата- в случая то е връчено на лице, обозначено от връчителя като “майка“ но нито са посочени имената на това лице- получател, за да се провери дали това действително е точно този възходящ на оспорващата, нито пък е поето задължение от страна на последния за предаване на получената пратка. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че чл. 46 от ГПК, допускащ връчване на съобщението на друго лице, в случая- майка, е приложим само в съдебните производства– чл. 144 от АПК, т. е. предвид разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от КСО, следва да се приеме, че връчването на актовете по реда на КСО изначално не би могло да стане на лице, различно от адресата на акта, а в случай на негово ненамиране на адреса, посочената правна норма сочи какъв е реда за съобщаване на съответния акт, който както се посочи, не е спазен. При допуснатата нередовност на съобщаването на Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. следва да се приеме, че срокът за оспорването му по чл. 149, ал. 1 от АПК не е започнал да тече, в този смисъл и няма как оспорващата да е подала жалба до момента срещу него.

Не обсъждайки всички тези факти имащи значение за правилното решаване на спора, и приемайки, че обжалваните пред него Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., издадени от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б., са законосъобразно издадени, основаващи се на влязло в сила предходно Разпореждане № 344/ 16.06.2010г. на Началник отдел КПК при ТП на Н. гр. Б., издадено на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, с което е разпоредено внасяне от страна на В. Г., на сумата по Акт за начет В. № 01/ 08.06.2010г., в общ размер на 2 058. 73 лв., от която- 1 671. 83 лв.- главница и 386. 90 лв.- лихва върху главницата, Д. на ТП на Н. гр. Б., е постановил един незаконосъобразен акт, противоречащ на материалния закон. По изложените съображения, настоящият състав на съда, счита подадената жалба за основателна и като такава, същата следва да бъде уважена, без обсъждане, предвид посоченото, на останалите възражения в нея, като обжалваното Решение № 1040-01-118/ 11.12.2017г. на Д. на ТП на Н. гр. Б. бъде отменено, както и потвърдените с него Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., издадени от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б.

Искане за присъждане на разноски не е сторено от страните, поради което и съдът не се произнася по този въпрос.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-01-118/ 11.12.2017г. на Д. на ТП на Н. гр. Б. и потвърдените с него Разпореждане № РП-5-01-00316371/ 20.09.2017г. и Разпореждане № РП-5-01-00317359/ 25.09.2017г., издадени от Упълномощено лице за Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на Н. гр. Б.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

Г.Б.