и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М. на К., подадена чрез юрисконсулт И. Н. против Решение № 905284/02.08.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 576/2021 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 7450/16.07.2020 г. на Заместник-министъра на К..
В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „. Е. чрез процесуалния си представител и в представен по делото отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. – Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление № 7450/16.07.2020 г. на Заместник-министъра на К., с което на „. Е. със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „. № 2, вх. Е, П. от управителя Е. П. К., за административно нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, предл. първо от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), на основание същата разпоредба е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева.
За да постанови този резултат районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя, който не е получил поканата за съставянето му, както и че същият не му е бил надлежно предявен, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.2 от ЗАНН и чл.98б¹ от ЗАПСП.
Решението е правилно.
Изводите на районния съд за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са правилни и обосновани.
Административно-наказателното производство по издаване на обжалваното пред районния съд наказателно постановление е образувано въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 7450/2020 от 17.01.2020г., за съставянето на който до нарушителя е отправена покана с изх. № 26-00-8/09.01.2020г., да се яви на 17.01.2020г. в М. на К., Дирекция „Авторско право и сродните му права“. Видно от отбелязването върху плика на л.26 от н.а.х.д. №1226/2020г. по описа на Районен съд – Б. е, че пратката е върната на 11.02.2020г. като непотърсена.
Съгласно разпоредбата на чл.98б^1, ал.1 от ЗАПСП, когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице.
Ал.2 на цитираната норма предвижда специален ред за изпращане на акта за установяване на административно нарушение в случаите, в които е съставен в отсъствие на нарушителя, а именно:
1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или
2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката.
По силата на чл.98б^1, ал.6 и ал.7 от ЗАПСП, когато актът не може да бъде връчен по този ред, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на Министерството на К., видима при първоначалното й зареждане. В съобщението се посочва и датата на поставянето му. Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението по ал. 6 лицето не се яви в Министерството на К. за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.
От анализа на цитираните норми се налага извода, че за да се пристъпи към връчване на АУАН по специалния ред на чл.98б^1, ал.2 ЗАПСП, на първо място следва акта да е съставен в отсъствие на нарушителя, т.е. по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, предвиждащ, че АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, когато същият е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В настоящия случай, от доказателствата по делото не се установява АУАН да е бил съставен редовно по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Неправилно органа е приел, че поканата е връчена след еднократното й изпращане по пощата и връщане на пратката с отбелязване че същата е непотърсена. Това отбелязване от страна на приемащото пощенско дружество, че пратката е "непотърсена" от получателя не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не е намерено на адреса. Затова и препоръчано писмо, върнато от пощите или куриерски фирми по причина "непотърсена", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя.
Предвид изложеното и съдът намира, че нередовното съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, е пречка за предявяването му по реда на специалния чл. 98б¹, ал.2 от ЗАПСП, поради което предявяването и подписването на АУАН е следвало да се осъществи по реда на чл. 98б¹, ал.2 от ЗАПСП. Допуснатото нарушение е съществено, същото е нарушило правото на защита на наказаното лице, поради което и изводите на районния съд в тази насока се споделят от настоящата инстанция. Още повече, в случая АУАН е изпратен за връчване с Писмо изх. № 26-00-601 от 23.01.2020 г. на Директора на Дирекция „Авторско право и сродните му права“, т.е. още преди органът да се е уверил, че поканата за съставянето на акта е получена от нарушителя, което е абсолютно недопустимо и е довело до опорочаване на административнонаказателното производство изначално (както бе посочено по-горе известието за доставяне на поканата е върнато на органа на 11.02.2020г. като непотърсено).
Независимо от лисата на предпоставки за изпращане на акта по реда на чл. 98б¹, ал.2 от ЗАПСП, в случая не е спазена и процедурата регламентирана в специалния закон. Действително на л.22 от н.а.х.д. №1226/2020г. по описа на Районен съд – Б., е приложен документ, озаглавен „съобщение за съставен акт за установяване на административно нарушение“, който обаче не може да се приеме за доказателство за отразените в него факти и обстоятелства, доколкото няма данни същия да представлява разпечатка от официалната интернет страницата на М. на К., нито пък е възможно да се установи, че именно това е съобщението, което е било поставено на таблото за обявления. В писмото липсват данни и същото не носи подпис на съставителя му, което от своя страна прави невъзможно извършването на преценка по отношение на неговата автентичност и достоверност. От друга страна, в Приложение № 6, озаглавено „Отбелязване за служебно връчване на Акт за установяване на административно нарушение № 7450/2020“ (на л.21 от н.а.х.д. №1226/2020г. по описа на Районен съд – Б.), е посочено, че съобщението е поставено на таблото за обявление и на интернет страницата на М. на К. на 04.03.2020г. (за която дата по делото липсват данни) и на 18.05.3030г. Така посочени датите на поставяне, респ. публикуване на съобщението и съответно липсата на дата, на която същото е било свалено от таблото за обявления и от интернет страницата, правят невъзможна преценката за спазването на 14-дневния срок по чл.98б¹ ал.7 от ЗАПСП, в който представител на дружеството е могъл да се яви в М. на К. за предявяване и подписване на акта.
Горното налага извод, че актът за установяване на административно нарушение не е предявен и връчен в съответствие със законовите изисквания на чл.98б¹ от ЗАПСП, което е довело до недопустимо ограничаване правата на защита на санкционираното лице. Констатираните нарушения съществено са опорочили административнонаказателната процедура, и са основания за отмяна на наказателното постановление, както правилно е приел и районният съд.
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административния съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 905284/02.08.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 576/2021 г. по описа на Районен съд – Б.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Иван Шекерлийски
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
С.В.