и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с 172, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С. Е. П. Г. на Р. Г. подадена Ч. А.И. Д., със С.
А. гр.Б., ул.”Т.., .3 срещу Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 493/11.03.2012 год. на Началник Г. КП
П. РУП – С..
В жалбата се поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон
и административно-производствените правила. Твърди се, че с оспореният
административен акт на практика е наложено още веднъж административно
наказание, което е наложено и с Наказателно постановление № 493/11.03.2012 год.
Твърди се още, че на оспорващия, който е чужденец и не разбира български език
не е бил осигурен преводач. В съдебно заседание се излагат и доводи за липса на
материална компетентност на издателя. Иска се заповедта да бъде отменена.
Административният орган в съдебно заседание, не изпраща представител и не взема
отношение по жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата
за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
От приложените към административната преписка, приети по делото писмени
доказателства, безспорно се установява, следното:
Видно от Акт за установяване на административно нарушение № 493/12.03.2012 год.
на същата дата около 01.35 часа в гр.С. по ул.”Л.” в посока ул.”С..” оспорващия е управлявал лек автомобил м.”.” с рег.№ ... с
концентрация на алкохол в кръвта 0.63 промил, установено с техническо средство
Дрегер Алкотест № ..... Издаден е и талон за медицинско изследване (виж
стр.15 и 18). Съставено е и наказателно постановление, с което на Пализис е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.
С оспорената заповед на основание чл.22 Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) Началник Г. КП П. РУП – С. е наложил на оспорващия глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
П. гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и чл.169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.172, ал.1 от
ЗДвП орган, в писмена форма, но в нарушение изискванията на материалния закон.
Съгласно чл.22 от ЗАНН, на която разпоредба се е позовал административния орган
- За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и
за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки. По нататък чл.23 от с.з.
предвижда, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон или указ. Именно такъв е текста на чл.171 от ЗДВП.
П. условията на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП изчерпатено изброените в текста
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон. В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП може да се приложи
принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство” до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 6 месеца на водач, за който се установи,
че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта Ч. измерването му в издишания
въздух, какъвто е и настоящия случай. Следователно принудителната
административна мярка в случая следва да се изразява във “временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство” като се определи
съответно и срок за това, а с оспорената заповед е наложена глоба в размер на
500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, които по
естеството си са административни наказания по смисъла на чл.13 от ЗАНН и се
налагат с наказателно постановление.
От изложеното е видно, че оспорения административен акт е издаден в нарушение
изискванията на материалния закона, поради което и ще следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
493/11.03.2012 год. на Началник Г. КП П. РУП – С..
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
Вярно с оригинала!
М.К.