и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на И. С. Б., с адрес: гр.Р., ул.“. К. № 10 против Ревизионен акт № Р-*2672-091-001/24.07.2019 год., потвърден с Решение № 1752/17.10.2019 год. на Д. на Д. „. и Д. П. (Д“ОДОП“) гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на „Б. Т. С.“ ЕООД за задължения на дружеството в общ размер на 2748024,39 лева, в това число: окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периодите от 01.07.2013 год. до 31.12.2014 год. общо в размер на 1803669,07 лева и лихви за забава в общ размер на 944355,32 лева.
Твърди се в жалбата, че неправилно и необосновано ревизиращият екип, а и решаващия орган са приели, че са налице предпоставките на чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Б. за задълженията на представляваното от него дружество. Сочи се, че хипотезата на чл.19 от ДОПК предполага лично виновно поведение на ревизираното лице, а в случая такова не е установено. Твърди се още, че влезлия в сила ревизионен акт обвърза страните само относно размера на данъчните задължения, но не и по отношение на останалите факти и обстоятелства обосноваващи ангажиране на отговорността на чл.19 от ДОПК. Сочи се още, че ревизионното производство, независимо от спирането е протекло извън рамките на времевия обхват по чл.114, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Иска се отмяна на ревизионния акт.
Ответникът по жалбата - Директорът на Д“ОДОП“ гр. С. при ЦУ на НАП, в приложено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е …..неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното:
С обжалвания РА № Р-*2672-091-001/24.07.2019 год. е ангажирана отговорността на И. Б. по чл. 19 от ДОПК за дължим от "Б. Т. С." ЕООД окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за периода от 01.07.2013 год. до 31.12.2014 год. в общ размер на 2748024,39 лева, в това число: данък общо в размер на 1803669,07 лева и лихви за забава в общ размер на 944355,32 лева, в качеството му на управител на задълженото дружество.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*2672-020-001/28.04.2017 год., издадена от М. С. Х. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ при ТД на НАП – С., като заместващ въз основа на Заповед № 3438-А/03.04.2017 год. (стр.23), е възложено извършването на ревизия на И. С. Б. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Б. Т. С." ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.07.2014 год. до 30.09.2015 год.; за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за периода от 01.07.2013 год. до 31.12.2014 год.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2014 год. до 31.08.2014 год.; за ДОО за осигурители за периода от 01.07.2015 год. до 30.09.2015 год. и за вноски за здравно осигуряване-за осигурители за периода от 01.08.2015 год. до 30.09.2015 год. – стр.38 и 39. Заповедта е връчена на Б., лично на 21.06.2017 год. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-*2672-020-002/21.09.2017 год. е определен срок за приключване на ревизията до 21.10.2017 год. – приложена на стр.36, а със ЗИЗВР № Р-*2672-020-003/20.10.2017 год., срокът е удължен до 21.11.2017 год. – стр.34.
Със Заповед № Р-*2672-023-001/08.11.2017 год. ревизионното производство е спряно до приключване на съдебното производство за прекратяване на дружеството и назначаване на ликвидатор (стр.32). Със Заповед № Р-*2672-143-001/06.08.2018 год. производството е възобновено, считано от 06.08.2018 год. и е определен срок на ревизията след възобновяването: 20.08.2018 год. (стр.30). Със Заповед № Р-*2672-023-002/16.08.2018 год., ревизионното производство отново е спряно, до приключване на възложена проверка на "Б. Т. С." ЕООД (стр.28). Със Заповед № Р-*2672-143-002/31.01.2019 год. производството е възобновено, считано от 31.01.2019 год. и е определен срок на ревизията след възобновяването: 04.02.2019 год. (стр.26). Заповедите са връчени на жалбоподателя на посочения от него електронен адрес.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-*2672-092-001/24.06.2019 год. (стр.42-54), връчен на посочения от ревизираното лице електронен адрес, ведно с приложенията към него на 26.06.2019. Срещу констатациите в РД на 10.07.2019 год. е подадено възражение, заведено с вх.№ 11903 (стр.291-295). С възражението се оспорват изводите на ревизиращия екип за наличие на основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя за задълженията на "Б. Т. С." ЕООД, като се твърди, че не е установено умишлено поведение (действие или бездействие) на Б., което да е пряка и непосредствена причина за несъбираемост на публичните държавни вземания. Въз основа на РД е издаден обжалвания РА, приложен на стр.57-66. Посочено е, че задълженията на „Б. Т. С.“ ЕООД, чийто управител е бил жалбоподателя за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за периода от 01.07.2013 год. до 31.12.2014 год. общо в размер на 1803669,07 лева и лихви за забава в общ размер на 944355,32 лева са установени с РА №Р-2211-1400648-091-001/02.09.2014 год. и РА №Р-*1348-091-001/17.09.2015 год.
При ревизията е установено, че считано от 15.01.2013 год. (датата на учредяване на дружеството), И. Б. е едноличен собственик на капитала и управител "Б. Т. С." ЕООД. На 28.07.2014 год. е вписано прехвърляне на дружествените дялове на „Т. Х.“ – Панама, а на 17.09.2015 год. жалбоподателя е заличен, като управител. Дейността на дружеството е свързана с изкупуване и предаване на отпадъци от черни и цветни метали, за което е притежавало Разрешение № 12-РД-1024-00/02.04.2013 год. за събиране и транспортиране на отпадъци. Подписването на счетоводните и търговските документи, както и разпореждането с паричните средства на дружеството (в брой и по банкова сметка) 15.01.2013 год. – м.09.2015 год. е извършвано от жалбоподателя, съгласно обяснение на Б., представено пред органите на НАП и приложено на стр.157 и 158 от делото.
В хода на ревизията са приобщени РА №Р-2211-1400648-091-001/02.09.2014 год. и РА №Р-*1348-091-001/17.09.2015 год. (протокол на стр.312) издадени във връзка с извършени ревизии на "Б. Т. С." ЕООД за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ, съответно за периода от 15.01.2013 год. до 31.12.2013 год. и за периода 01.01.2014 год. до 31.01.2014 год., в които ревизионни производства е установено, че дружеството не е подавало изискващите се от чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ декларации, съответно не е внесен начисления и удържан данък по чл.65, ал.1 от с.з. Установено е, че дружеството е начислявало и удържало данък по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ, който за периода от 01.07.2013 год. до 31.12.2013 год. е в размер на 500729.30 лева, след прихващане на сумата от 7761.83 и изваждане на внесената сума от 664.07 лева, а за периода от 01.01.2014 год. до 30.09.2014 год. дължимия окончателен данък е в размер на 1302939.77 лева, изчислени върху данъчна основа 13108421.60 лева – стойността на закупените от физически лица отпадъци.
Ревизиращият екип е приел, че формираните задължения на "Б. Т. С." ЕООД са в следствие на недобросъвестното поведение на Б., в качеството му на управител на дружеството, като съзнателно не е подавал изискващите се от закова декларации и не е внасял начисления и удържан данък. Така, в качеството си на управител на дружеството, е бил наясно, че за ревизирания период дружеството е изплатило на физически лица доход, подлежащ на облагане с данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ и данъкът е начислен и удържан. Прието е, че като не е изпълнил задължението да подаде декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода от 01.07.2013 год. до 31.12.2014 год. жалбоподателят, като управител на дружеството, е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите.
В хода на ревизията се анализирани активите на дружеството (справка на стр.271-276), като е установено че същото не притежава движимо и недвижимо имущество, а дългът е категоризиран, като трудно събираем. Наложен е запор на банкова сметка, по която няма средства.
По тези съображения на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорността на И. Б., в качеството му на управител на "Б. Т. С." ЕООД данъчни задължение на дружеството за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за ревизирания период в пълен размер, ведно с начислените лихви.
Ревизионният акт е връчен по електронен път на 29.07.2019 год. и е обжалван пред Д. на Д“ОДОП“ с жалба, заведена с вх.№ К-13914/15.08.2019 год. (стр.69-77). С Решение № 1752/17.10.2019 год. на Д. на Д“ОДОП“ ревизионния акт е потвърден.
При така установеното се налагат следните изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ.
При издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл. 112, ал. 1 от ДОПК), като чл. 114, ал. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. При извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със ЗВР № Р-*2672-020-001/28.04.2017 год., издадена от М. С. Х. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ при ТД на НАП – С., като заместващ въз основа на Заповед № 3438-А/03.04.2017 год. (стр.23), е възложено извършването на ревизия на И. С. Б. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Б. Т. С." ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год.; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.07.2014 год. до 30.09.2015 год.; за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от ЗДДФЛ за периода от 01.07.2013 год. до 31.12.2014 год.; за данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2014 год. до 31.08.2014 год.; за ДОО за осигурители за периода от 01.07.2015 год. до 30.09.2015 год. и за вноски за здравно осигуряване-за осигурители за периода от 01.08.2015 год. до 30.09.2015 год. Заповедта е връчена на Б., лично на 21.06.2017 год. Както беше описано по-горе ревизионното производство е спирано два пъти и със Заповед № Р-*2672-143-002/31.01.2019 год. е възобновено, считано от 31.01.2019 год. и е определен срок на ревизията след възобновяването: 04.02.2019 год. Ревизионният доклад е изготвен на 24.06.2019 год., т. е. несъмнено след 14-дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията предвиден в чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Независимо, че РД е съставен след изтичане на срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК на 24.06.2019 год., не е допуснато нарушение от категорията на съществените, тъй като сроковете за издаване на доклада и извършване на ревизията са инструктивни, а не преклузивни, и не съставлява такова съществено нарушение, което да обуславя нищожност на ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден в законоустановените срокове за това – на 24.07.2019 год. Установените срокове по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК се отразяват единствено на годността на събраните след изтичането им доказателства. В случая след изтичане на срока за завършване на ревизията доказателства не са събирани. Следователно, в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват невалидност на РА. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци и от формална страна. Неспазването на инструктивен законов срок не опорочава РА до степен на нищожност, нито води до неговата незаконосъобразност, поради допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред Д. на Д“ОДОП“ - С., който с Решение № 1752/17.10.2019 год. го е потвърдил. Решението е връчено на жалбоподателя на 23.10.2019 год. (стр.19), а жалбата е подадена на 07.11.2019 год., заведена с вх.№ 94-00-46. Следователно, изпълнено е изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок.
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК определя две хипотези, при които възниква отговорност за членовете на органите на управление на юридическите лица.
Реализирането на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки: 1. лицето да има качеството на член на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. действие или бездействие на това лице, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публичните вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни вноски. При доказан фактически състав, включващ всички елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение.
В настоящия случай, първият елемент на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не е спорен по делото, а именно, че за данъчните периоди, за които е вменена отговорността по чл. 19 от ДОПК жалбоподателят Б. е бил управител и едноличен собственик на капитала на "Б. Т. С." ЕООД.
Относно третия елемент доказателствата по делото също са безспорни и в насока на това, че е налице невъзможност за събиране на публичните вземания, както и че е образувано изпълнително дело, изчерпвани са всички възможни действия по предварителното изпълнение без задължението да е събрано. За формираните задължения на дружеството са предприети действия за събиране първо към задълженото юридически лице, като е наложен запор върху банкова сметка и е образувано изпълнително дело (ИД) №*/2015 год. Видно от представената служебна бележка от 27.04.2017 год. и справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задълженото лице (стр.270-276), дружеството няма имущество, включително авоари по банковите си сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения, а дългът на дружеството е категоризиран като трудносъбираем.
Спорни в случая са втория и четвъртия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК.
По отношение наличието на втория елемент - укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, съдът намира правилни изводите в обжалвания ревизионен акт.
С обжалвания РА е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на „Б. Т. С.“ ЕООД за задължения на дружеството в общ размер на 2748024,39 лева, в това число: окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл.38, ал.10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, б. "г" от ЗДДФЛ облагаеми са доходите на ФЛ от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "г" се облага с окончателен данък. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 в размер на 10% за доходите по чл. 38, ал. 10 се удържа и внася от платеца на дохода (предприятието или от самоосигуряващото се лице), в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Видно от горните разпоредби, като лице, което осъществява дейност по ЗУО, "БЕЛ ТРЕЙД С." ЕООД, като платец на дохода, е имало задължението да удържа и внася данъка по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ при закупуване на отпадъци от физически лица по реда на ЗУО. Не е спорно по делото, че данъкът е бил начисляван и удържан, но не са подавани изискващите се декларации, съответно данъкът не е бил внасян през ревизирания период.
За реализирането на отговорността по чл.19 от ДОПК е необходимо наличието като предпоставка на укриване от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които встъпващият съдлъжник (член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2) е длъжен да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Няма спор, че главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с РА №Р-2211-1400648-091-001/02.09.2014 год. и РА №Р-*1348-091-001/17.09.2015 год. Вземането за лихви е в обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, на основание чл. 16, ал. 3 във връзка с чл. 14, т. 3 от ДОПК, съгласно която отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им.
По делото не са спорни установените задължения с влезли в сила РА №Р-2211-1400648-091-001/02.09.2014 год. и РА №Р-*1348-091-001/17.09.2015 год. Не се твърди и погасяване на тези задължения – чрез плащане или на друго основание. Не е спорно и неподаването на декларациите по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (ред. ДВ бр. 94 от 2012 год., в сила от 01.01.2013 год.) в срока за внасяне на данъците (чл. 56 от ЗДДФЛ в редакцията от ДВ бр. 94 от 2012 год.), т. е до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода за периода от 01.07.2013 г. до 31.12.2014 год., за който период са установени изплатени доходи на физически лица, облагаеми по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ. Неоснователно в тази връзка е подържаното в жалбата възражение, че за ревизирания период са изготвяни справки по чл.73 от ЗДДФЛ, т.е. налице е добросъвестно поведение на жалбоподателя.
Укритият факт в конкретния случай се отнася до неизпълнение на задължение на платеца на дохода по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за внасяне на данъка, начислен от него на лицата, продали движимото имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ, чрез подаване на съответна декларация. Декларацията е акт на самоизчисляване на дължимия данък (чл. 105 ДОПК) и представлява изпълнително основание – чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Фактите, които се заявяват пред органа по приходите с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ са различни от тези в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 105 от ДОПК основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски се изчисляват от задълженото лице при подаване на декларацията, като същите могат до бъдат служебно коригирани при несъответствие (чл. 106 от ДОПК). Противно на твърдяното в жалбата неподаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, което е задължение на управителя на дружеството е безспорно установен. Без значение е обстоятелството, че данъкът е бил начислен и удържан. Действително приложена на стр.117 е справка за начисления данък, наличието на такива справки и регистри е отразено и във влезлите в сила ревизионни актове. Следва да се отбележи обаче, че съдържанието на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ е различно от това на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – справката сочи само изплатените доходи, включително тези по глава шеста, която включва и дохода по чл. 38 от ЗДДФЛ – т. 2 на чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Справката по чл. 73, ал. 1 от ДОПК не представлява изпълнително основание и се подава в значително по-късен момент от декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – до 30 април на годината, следваща тази на изплащането на доходите (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ в действащата към ревизирания период редакция от ДВ, бр. 94 от 2012 год., в сила от 1.01.2013 год.).
Субект на укриването е управителя, доколкото представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Така за управителя стават известни сключването и изпълнението на сделките с отпадъци от черни и цветни метали и изплащането на доходите, облагани с окончателния данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ. Неизпълнението на задължението за деклариране, при наличието на знание от страна на управителя за подежащи на деклариране задължения, предвид знанието му за изплатени доходи на физически лица е проява на укриване. Нещо повече – сумите за данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ са удържани от физическите лица, на които са пратени доходите, но този данък не е деклариран и внесен от жалбоподателя. Последното обстоятелство установява и наличието на причинно-следствена връзка между действията на Б. като управител на "БЕЛ ТРЕЙД С." ЕООД и невъзможността да се съберат задълженията за данъци.
Изложеното показва, че обжалваният РА е валиден, издаден при спазване на установената от закона процедура и при правилно приложение на материалния закон, поради което и подадената против него жалба, ще следва да се отхвърли.
На ответника не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 от ДОПК, тъй като не е представляван по делото от юрисконсулт. Становище по съществото на спора е изразено с писмена молба изх.№ 94-00-46/15.01.2020 год. (стр.373) на Д. на Д“ОДОП“.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С. Б., с адрес: гр.Р., ул.“. К. № 10 против Ревизионен акт № Р-*2672-091-001/24.07.2019 год., потвърден с Решение № 1752/17.10.2019 год. на Д. на Д. „. и Д. П. гр.С. при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
О.М.