и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: Г. П., област Б., ул., представлявано от управителя А. Х., против Решение № 116/06.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1166/2013 г. по описа на Районен съд – П..
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Оспорва се извода на съда за съставомерност на деянието, описано в наказателното постановление, като се оспорва и осъждането на жалбоподателя да заплати направените разноски по делото в общ размер на 127.00 лева. Иска се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде отменено.
Ответникът – Д. “. по Т. – Г. Б., в съдебно заседание, Ч. процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С атакуваното решение Районен съд – П. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 01/0103403 от 09.10.2013 г. на Директора на Д. “. по Т. /Д „ИТ”/ – Б., с което на Е. със седалище и адрес на управление: Г. П., област Б., ул. , представлявано от управителя А. Г. Х., за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ във вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и е осъдил дружеството да заплати направените разноски по делото в размер общо на 127.00 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че дружеството е извършило вмененото му нарушение. Приел е, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на последното. Направил е извод, че нарушението е правилно квалифицирано, доказано е и правилно административното наказание е наложено в минималния размер по санкционната норма.
Решението е правилно.
Районният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Приел е за доказано, че на 15.04.2013 г. и 19.04.2013 г. Т.К. – старши инспектор в Д „ИТ” – Б. е извършила проверка по документи на ЕООД. В резултат от извършената проверка било установено, че са налице нарушения на трудовото законодателство, поради което бил съставен Протокол за извършена проверка с изх. № 0026–3229/19.04.2013г., с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени задължителни предписания, обективирани в 7 точки със съответен срок за изпълнение. На 15.07.2013 г. ст. инспектор Т. К. извършила последваща проверка за изпълнение на дадените 7 бр. задължителни предписания, като се установило, че предписания №№ 3, 4, 5, 6 и 7 не са изпълнени в дадените срокове. За извършената последваща проверка бил съставен Протокол с изх. № 0026–6083/15.07.2013 г. С процесното наказателно постановление дружеството е санкционирано за това, че не е изпълнило задължително предписание по т. 5 от протокола, а именно - работодателят ЕООД не е начислил трудовото възнаграждение на г-н П. С. за месеците януари, февруари и март 2013 г., в срок до 15.05.2013 г., за което на дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 01–0103403/15.07.2013 г. Въз основа на цитирания АУАН, административно-наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителните административни мерки, посочени в точки 1-11 от същия текст, включително да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. Видно от тази разпоредба, дадените с Протокол за извършена проверка с изх. № 0026–3229/19.04.2013г. 7 бр. задължителни предписания са принудителни административни мерки по своята същност. От друга страна, по аргумент на чл. 405, изр. 2 от КТ, обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка т.е законодателят е допуснал предварително изпълнение на принудителните административни мерки с оглед засилената защита на интересите на работниците и служителите. Издаденото предписание по т. 5 подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 405 от КТ, поради което, за да не съставлява неизпълнението му административно нарушение, следва същото не само да е обжалвано, но и изпълнението му да е спряно от съда, каквито твърдения и установявания в случая няма. В настоящото административно-наказателно производство релевантните факти, обуславящи противоправно поведение по чл. 415, ал. 1 от КТ са: наличието на дадени по надлежния ред и от надлежен орган задължителни предписания и тяхното неизпълнение в определения за това срок от адресата им. При извършване на преценка за съответствието на процесното НП с материалния закон, съдът изследва единствено посочените факти и ако установи, че са налице, следва да констатира съответствието на НП със закона. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с Протокол изх. № 0026–3229/19.04.2013г. са дадени 7 бр. задължителни предписания, а видно от Протокол за последваща проверка с изх. № 0026–6083/ 15.07.2013 г., предписанието по т. 5 не е изпълнено, поради което нарушението безспорно е доказано от обективна страна, а дружеството правилно е санкционирано с наказателното постановление. Предписанието по т. 5, представляващо принудителна административна мярка, е издадено от компетентен орган по реда на чл. 404, ал. 1 от КТ и подлежи на изпълнение, което не е обвързано от обжалването му съгласно чл. 405 от КТ. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а наведените и в касационното производство оплаквания в тази насока се явяват неоснователни. Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП, а материалният закон е правилно приложен.
Относно направеното в касационната жалба оплакване за това, че касаторът е бил осъден да заплати направените в хода на производството разноски в полза на РС – П., настоящият състав счита, че те също са правилно присъдени. Действително разноски за юрисконсултско възнаграждение по НАХД не се дължат, но в настоящия случай няма направени такива, а разноските са за изготвянето на назначената и поискана от дружеството-касатор съдебно-графологична експертиза и за транспортни разходи на свидетелите в производството, всички заплатени от бюджета на съда. Следователно правилно е прието, че същите следва да бъдат заплатени от “. С. ЕООД /съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. дело № 7/2008 г./.
Предвид изложеното и с оглед липсата на сочените касационни основания за отмяна, обжалваното решение на Районен съд – П., с което е потвърдено Наказателно постановление № 01/0103403 от 09.10.2013 г. на Директора на Д. “. по Т. – Б. и е осъдено Е. със седалище и адрес на управление: Г. П., област Б., ул., да заплати направените разноски по делото в общ размер на 127.00 лева, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 116/06.02.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1166/2013 г. по описа на Районен съд – П..

Решението е окончателно


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.