и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „. Е. със седалище и адрес на управление:
град Б., ул. „. С. № **, с У. И. Г. Ш., Ч. процесуалния си представител А.В.
против Решение №5660/11.07.2012г., постановено по нахд №337/2012г. по описа на
Районен съд- Б..
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за приложимост на института на чл.28 от ЗАНН. Иска се обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба - Д. К. по Х., представлявано от процесуалния
си представител Т. Т., излага подробни доводи за неоснователност на
наведените от касационния жалбоподател доводи. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд- Б..
Прокурорът от О. П.- Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на
жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен съд–Б., като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение районния съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) №141/05.01.2012г. на Председателя на Д. К. по Х., с което на „. Е. с У. И. Г.
Ш. за нарушение на чл.73, ал.1, т.6 във връзка с чл.75 от Закон за Х. е
наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева.
За да постанови решението районният съд е събрал необходимите гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че на
20.07.2011 г. при извършена пълна проверка по Закона за Х. в обект - игрална
зала, находяща се в гр.С., пл. „М.” № *, в която се организират
хазартни игри с игрални автомати от „. ЕООД е установено, че в игралната зала
са допуснати две лица без документи за самоличност, което съставлява нарушение на разпоредбите на чл.73, ал.1, т.6 във вр. чл.75 от Закона за Х.. С оглед на установеното на 25.07.2011г. на „. ЕООД бил съставен АУАН № 141, въз основа на който административно-наказващият орган издал и процесното НП. За допеснатото нарушение на основание чл. 89, ал.1 от ЗХ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000,00лв. Приел е още, че са безспорно установени както нарушителя, така и допуснатото от него административно нарушение, описано в наказателното постановление, което е правилно квалифицираноРешението е правилно.
Задължението по чл.73, ал.1, т.6 от ЗХ (отменен, но действащ към датата на АУАН и НП) цели установяването на ефективен контрол върху организирането на хазартни игри и участието в такива, които предвид характера на самите игри, поначало са забранени за достъп на определени в самия закон категории лица, между които и цели възрастови групи. Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган, като подведено под санкционната норма на чл.73, ал.1, т.6 от ЗХ (отм.), доколкото е прието, че води до допускане в игрална зала на лица без документ за самоличност, поради което съображенията на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението са правилни.
Съдът счита, че неоснователно в касационната жалба се посочва, че районният съд е следвало да разпита служителите, които са били на смяна в игралната зала по време на проверката. Съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН, при разглеждане на делото се призовават допуснатите от съда свидетели. По делото е бил призован и съответно разпитан актосъставителя, като в случай, че страната е смятала, че за установяване на определени обстоятелства е било необходимо събирането на
допълнителни гласни доказателства, задължение на тази страна е било да ги
ангажира. Ако съответната страна е смятала, че фактическата обстановка по
делото не е изяснена, е следвало Ч. своето активно процесуално поведение да
ангажира доказателства в нейна подкрепа.
Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай" се съдържа в чл.93 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая се касае за неизпълнение на административното задължение по чл.73, ал.1, т.6 от ЗХ (отм.), целящо установяването на ефективен контрол върху организирането на хазартни игри и участието в такива, които предвид характера на самите игри /възможност да се получи печалба или да се загуби залогът/, поначало са забранени за достъп на определени в самия закон категории лица, между които и цели възрастови групи. Ч. неизпълнението на задължения от вида на процесното, значително се затруднява или на практика се осуетява въпросният целен от закона контрол и то от самите организатори на игрите, в задължение на които е вменено да го осъществяват. Поради това законодателят е определил този вид деяния поначало като такива с висока степен на обществена опасност, видно от вида и размерите на определените за тях санкции. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
Санкционната норма на чл.89, ал.1 от ЗХ (отм.)гласи, че за нарушение от вида на
процесното на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лева. Определения в наказателното постановление размер на административното наказание е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието.
Обжалваното решение е допустимо, при постановяването му не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и като е потвърдено наказателното
постановление правилно е приложен закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от
АПК, Административен съд – Б.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5660/11.07.2012г., постановено по нахд № 337/2012г. по описа на Районен съд- Б., с което е потвърдено Наказателно постановление
№141/05.01.2012г. на Председателя на Д. К. по Х..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК