и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производството по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на “Б. С. , чрез пълномощник, срещу Решение № 345/19.01.2016 г., постановено по нахд. № 552/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог.
Касационната жалба е аргументирана с доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие със закона – касационно основание за отмяна по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, пр. 1 НПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Според жалбоподателя анализът на доказателствата в мотивите на решението е неправилен и изводите за допуснато нарушение на трудовото законодателство са необосновани, доколкото не е установен и субекта на административнонаказателната отговорност.
Искането е решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Представителят на О. П. – Б. е поддържал, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
В касационното производство са събрани нови писмени доказателства във връзка с касационното оплакване за неправилно приложение на закона.
Административният съд, след анализ и оценка на събраните доказателства във връзка с доводите на страните, установи следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в първоинстанционното производство, с пряк и личен интерес от оспорване на решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът е изяснил относимите за спора факти, като правните му изводи по приложението на чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение по чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/ 20104 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /Наредбата/, са правилни.
При проведено от районния съд съдебно следствие е установено, че при извършена на 23.04.2015 г. проверка от длъжностни лица при Д. „. по Т. /Д "ИТ"/ – Б. на строителна площадка в Г. Банско, ул. „Баньо Маринов“, срещу къща № 21, се извършват изкопни работи в изпълнение на проект: „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на Г. Банско“, с главен изпълнител „Ейра“ ДЗЗД, което с договор от 30.05.2013 г. е възложило на „. С.“ строително – монтажни работи „пускане в експлоатация и отстраняване на дефекти на обект „Рехабилитация и доизграждане на ВиК мрежата на територията, разположена в източната част на Г. Банско“. По силата на посочения договор изпълнител на обекта е „. С.“ , респ. негово е задължението за осигуряване на необходимите мерки по чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. - при осъществяване на изкопни и подземни работи да се предприемат подходящи мерки за безопасност, които включват оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване. Установено е също, че „. С. не е предприел мерки за обезопасяване на участъка, на който се извършват изкопните работи, чрез оформяне на откоси или използване на подходящо укрепване и стабилно ограждане на изкопа, в резултат на което е настъпила трудова злополука със смърт на Н. И. Л., и това бездействие е в противоречие със задължението по чл. 49, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. При тези факти, свидетелстващи за липсата на предприети от изпълнителя мерки, гарантиращи безопасността на работниците при осъществяване на изкопната дейност към датата на проверката, изводите на районния съд за елементите от обективната страна на нарушението са обосновани. Нарушението е извършено със самото допускане до работа на работници на строителната площадка при неспазването на законовото изискване за обезопасяване на терена. Без значение за съставомерността на деянието е какви са отношенията между съдружниците в „Ейра“ ДЗЗД, доколкото подписаният на 30.05.2013 г. договор за възлагане на строително-монтажни дейности на обекта, с конкретно поети задължения, определя дружеството – жалбоподател като изпълнител на обекта и като работодател в смисъла на § 1, т. 10 от Наредба № 2/2004 г. Неизпълнението на посочените в чр. 49, т. 2 от Наредба № 2/2004 г. задължения от дружеството е санкционирано с предвидената в приложимата разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ имуществена санкция, определена в минималния й размер, поради което и в санкционната си част наказателното постановление е съобразено със закона.
Мотивирано с изложените съображения, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/19.01.2016 г., постановено по нахд. № 552/2015 г. по описа на Районен съд – Разлог.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Ваня Вълкадинова
2. /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
О.М.