Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е образувано по жалба на ... ООД – Б. срещу Заповед № 17-11/10.01.2020 г. на Н. на С. по Г. К. и К. (СГКК) – Б..
С жалбата оспорващият е поддържал искане за отмяна на отказа за изменение на кадастралната карта за обект с идентификатор *.621.18.3 поради отсъствието на спор за права с трети лица – предпоставките по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Жалбата е поддържана и в съдебно заседание, чрез пълномощник.
Ответникът не е изразил становище в хода по същество.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и приобщено заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, при анализа на които се установява следното:
Административното производството е открито със заявление вх. № 01-458899/11.10.2019 г. на дружеството-жалбоподател - за изменение на КККР, изразяващо се в промяна контурите на сграда с идентификатор *.621.18.3 и нанасяне на два самостоятелни обекта с идентификатори 621.18.3.1 и 621.18.3.2. (скица –проект на л. 33). Сграда с идентификатор 621.18.3 е с вписан в кадастралния регистър собственик – ... ООД.
С уведомление от 25.11.2019 г. началникът на СГКК – Б. е уведомил за образуваното производство по заявлението на дружеството - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (л. 31), която чрез изпълнителния директор е възразила, че с исканото изменение на КККР се засяга чрез намаляване със 154 кв.м. – контролен пункт 1 – площта на имот, собственост на ИА“АА“ – *.621.18 (л. 23, с приложен акт за частна държавна собственост № 233/18.10.1999 г.). Поради възражението и на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР началникът на СГКК – Б. е отказал изменението на КККР по заявление вх. № 01-458899/11.10.2019 г. със Заповед № 17-11/10.01.2020 г., съобщена на дружеството с уведомление изх. № 24-905/10.01.2020 г., връчено на 13.01.2020 г. (л. 19 и известие на л. 20).
В хода на съдебното производство е изяснено чрез приобщеното без оспорване експертно заключение, че сграда с идентификатор 621.18.3, записана в регистъра на дружеството, е с площ от 251 кв.м. по одобрената КК и попада в имот с идентификатор *.621.18, с площ 8897 кв.м. – частна държавна собственост (стар пл. № 8840). Измерена на място сграда 621.18.3 е с площ от 405 кв.м., тип сглобяема стоманобетонна конструкция, масивна, състояща се от носещи колони и стоманобетонни елементи, с една покривна конструкция. Сградата е нанесена в кадастралния план на Б., одобрен със Заповед № 1318/19.03.2001 г., действал до влизането в сила на КККР, одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г., с площ от 398 кв.м. Формата на сградата по кадастралния план на Б. от 2001 г. е идентична на формата по предложения проект за изменение на КК за сграда 621.18.3. Сграда 621.18.3 в заснетите й площ и форма в одобрената през 2006 г. КК не съответства на съществуващата на място сграда, записана в КР на ... ООД.
В устния си доклад експертът е пояснил, че описаната в приватизационния договор на ... ООД сграда със застроена площ от 438 кв.м., описана като „закрита мивка“ в информационен проспект (л. 10, л. 101 и сл., конкретно стр. 9 на Дълготрайни материални активи на л. 109), съответства на съществуващата на място и ползвана от дружеството сграда и на сградата, заснета по кадастралния план от 2001 г., действал до одобряване на КК. Уточнил е също, че новозаснетото по проекта за изменение на КК е една цяла сграда като конструкция.
При тези данни за спорните факти и чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прие следното от правна страна:
Правото на оспорване на заповедта – административен акт, за който съдебният контрол е допустим (чл. 54, ал. 6 вр. ал. 4 ЗКИР), е упражнено с подадената на 23.01.2020 г. жалба – в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 54, ал. 6 ЗКИР, считан от съобщението за издаването й на 13.01.2020 г. Дружеството-жалбоподател е собственик, според записването в кадастралния регистър, на сграда с идентификатор 621.18.3, инициатор на производството по чл. 54 ЗКИР като и заинтересован по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, и с право на оспорване на отказа – чл. 147, ал. 1 АПК.
Компетентността на издалия заповедта орган – началникът на СГКК – Б., произтича от закона – чл. 54, ал. 4 ЗКИР, но по същество (чл. 146, т. 4 АПК), независимо от изразения в писмена форма с мотиви по чл. 54, ал. 2 ЗКИР отказ (чл. 146, т. 2 АПК), обоснован с възражение от собственика на имот 621.18 (чл. 146, т. 3 АПК вр. чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри), е незаконосъобразна.
Безспорно е потвърдено чрез експертното заключение несъответствие при първоначалното одобряване на КККР със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на границите и площта на сграда с идентификатор 621.18.3 (с площ от 251 кв.м.) с площта и границите й по действалия до одобряването на КК кадастрален план от 2001 г. – 398 кв.м., на тези на място - 405 кв.м., и по приватизационния договор за придобиването й от ... ООД – със застроена площ от 438 кв.м. Несъответствието между границите и площта на сграда 621.18.3 по КК с тези на съществуващата на място сграда и отразени в кадастралния план от 2001 г. съставлява грешка при одобряване на първоначалната КККР съгласно легалното определение в § 1, т. 16 ЗКИР. Безспорно е, че сградата не е заснета съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 6 ЗКИР – в границите по кадастралния план (б. „а“) и съществуващи на място (б.“б“). В подобни случаи на установена грешка по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР ограничение за одобряване на изменението на КККР е единствено наличието на спор за материално право – чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., който не може да бъде разрешен нито в административното по чл. 54 ЗКИР производство, нито в съдебното по оспорване на постановен отказ по чл. 54 ЗКИР. В случая обаче няма данни за съществуващ спор за материално право – за собствеността върху сграда с идентификатор 621.18.3. Собствеността на ... ООД не е спорна с ИА „АА“, която е заявила права върху имот 621.18, но не и върху сграда 621.18.3, изградена в него. Подаденото на 04.12.2019 г. възражение се позовава на собственост върху терена, в който е изградена сграда 621.18.3, но не съдържа оспорване на правото на собственост на ... ООД върху сградата, нито се позовава на придобиването й по приращение – чл. 92 от Закона за собствеността. Самото възражение е придружено с удостоверяващ собствеността акт за частна държавна собственост върху имот 621.18, но не и върху сграда 621.18.3. Последната по приватизационната сделка е придобита от ... ООД с площ от 438 кв.м. и е била заснета с площ от 398 кв.м. по действалия до одобряването на КК кадастрален план от 2001 г., в каквито граници и площ съществува на място. Документите за собственост на дружеството-жалбоподател по приватизационната сделка и акта за частна държавна собственост за имот 621.18 и за посочената в него сграда – „Бивша техническа дирекция“, за която не се твърди, че е идентична на сграда 621.18.3, не са конкуриращи се документи за собствеността върху последната. Само спор за материално право, обективиран чрез наличието на различни документи за права върху един и същи имот или части от имот е пречка по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за отстраняване на непълнота и грешка в КККР - § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. В случая, доколкото не се касае до спор за вещно право за сграда 621.18.3 с трети лица, включително с ИА “АА“, несъответствията в очертанията и площта на сграда 621.18.3 по одобрената КК на Б. спрямо тези на място и по плана от 2001 г. е следвало да бъдат отстранени по реда на чл. 54 ЗКИР. В този смисъл отказът в оспорената заповед, мотивиран с пречка по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, противоречи на посочения закон – основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК, след което преписката следва да бъде върната за ново произнасяне – чл. 173, ал. 2 АПК.
При този изход на спора следва да бъдат присъдени разноските на жалбоподателя в поискания им размер от 800 лв. (50 лв. държавна такса, 350 лв. възнаграждение за експерта и 400 лв. адвокатско възнаграждение) – чл. 143, ал. 1 АПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2, чл. 143, ал. 1 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 17-11/10.01.2020 г. на Н. на С. по Г. К. и К. – Б..
ВРЪЩА преписката на Н. на С. по Г. К. и К. – Б. за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх. № 01-458899/11.10.2019 г. на ... ООД – Б. съобразно мотивите в решението.
ОСЪЖДА С. по Г. К. и К. – Б. да заплати на ... О. със седалище и адрес на управление Б., бул. ... № ..., сумата от 800 (осемстотин) лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.
Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
ВА